В момента чета... 95

Селска подписка срещу Розмари Де Мео
или
Сговорна дружина слепи ги ражда

Дали ще е дълго?
Да видим.
Вчера излезе анонимна статия с гръмкото име „Помощ срещу Розмари Де Мео искат от властите жителите на село Стефаново“
В „Площад Славейков“, разбира се. Хората се научиха, че ако искат да очернят с нещо Де Мео, Площадът е на разположение.
След 17 епизода на любимият на много българи нископлатен сериал „Площадът срещу Де Мео“ имаше поразително затишие. И точно преди да се притесня беше излъчен епизод 18.
Знам колко ще бъдат разочаровани някои, които едва сега разбират за сериала, но няма да обяснявам за пореден път как навремето започна кампания за дискредитиране на успяващ независим автор и кой имаше интерес от това.
Хората в „медията“ си гледат работата, знаят прекрасно кое им носи рейтинг, а личното отношение на част от екипа осигурява дългосрочен сценарий.
Но да се върна на сюжета на епизод 18, който отново гарантира сериозен успех:
Розмари Де Мео упражнява тормоз, селото е събрала подписка срещу нея и мъжът ѝ, който дори упражнява физическо насилие върху възрастни хора!  
Да-а-а...
Представих си човек, който няма никаква представа нито от селото, нито от личността ми, нито от работата ми, нито от онзи сериал, но е прочел една от книгите ми и се е стоплил на нея.
Няма ли да го жегне нещо?
Няма ли да си рече, че няма дим без огън?
Няма ли да се разочарова?
Ще!
Дали ми е важно?
Разбира се!
Смятам за абсолютно лицемерие да твърдя, че не ме интересува умишленото опозоряване на името ми или че е под нивото ми да обръщам внимание на селска подписка.
Винаги съм твърдяла, че всяка битка в името на Правдата си струва и усилието, и цената.
Имам любим автор, който казва : Винаги избирай по-едър враг. По лесно се уцелва!
Спазвам този съвет.
Затова този враг не го избрах аз.
Той е дребен, страхлив и ловува само на тъмно и в глутница.
Но да спра с литературата и да кажа някои факти:

1. Старо Стефаново се нарича старата част на с. Стефаново и е защитена територия. Навремето се наричаше Архитектурен резерват, а сега – архитектурен ансамбъл. Говоримо, всички продължаваме да го наричаме „Резерватът“. Та Резерватът е в изключително тежко състояние.
2. Регистрирахме Сдружение, което започна да проучва причините за състоянието на Старо Стефаново. Оказа се, че това е Резерватът в най-тежко състояние в България.
3. Първопричините, разбира се, се оказаха институционални. Министерство на културата, НИНКН и община Ловеч носят по-голямата част от отговорността.
4. Институциите ни уведомиха, че през годините към тях никога не са подавани сигнали за каквито и да е проблеми касаещи специалния статут на територията.
6. Отговорите на въпросът „защо?“ бяха два:
- от невежество на администрацията в селото и населението
- от страх да не се разкрият натрупани през годините нарушения
7. Започнаха да излизат нарушения на местно ниво. Бяха подадени сигнали.
8. Местните „феодали“ се уплашиха и решиха да действат.
9. Миналото лято ни обявиха „война“, а на нас след осем години ни се наложи да сложим видео наблюдение.
10 Тъй като предимно аз съм човека в Сдружението, който се занимава с институциите, бяха пуснати 12 сигнала от частен характер срещу мен и мъжът ми с фабрикувани обвинения и свидетели.
11. На 18 декември, след всички проверки и взети показания, прокурорската преписка, отнасяща се до сигнали за тормоз и психическо насилие беше прекратена поради липса на основание.
12. След прокурорското решение хората, свидетели на случващото се и длъжностни лица, заети с казуса ме посъветваха веднага да подам иск за клевета и умишлено опозоряване на публичното ми име. Отказах.
13. Пуснахме сигнал за състоянието на защитената територия до разследващия журналист Тина Ивайлова, чиято работа познавам.
14. На 2 юни беше излъчен начален епизод, в който обяснявам проблемите на Резервата и на институционално и на местно ниво. Можете да го видите тук:   https://www.youtube.com/watch?v=54oxJBTc2RA      
Ще последват още епизоди, в които ще бъдат взети различни гледни точки и изяснена отговорността.
15. Веднага започнаха събирания на различни групички зад дуварите. Появи се слух че се събира подписка.
16. На 9 юни бяха събрани 110 подписа. Записано е, че са от „собственици и наследници на имоти“.

ЗАБЕЛЕЖКА: В Старо Стефаново живеят около 35 човека!
Тепърва ще стане ясно под какво са се подписвали хората, кои всъщност са те и какво им е казвано.
Ключовото понятие „наследници“ е твърде разтегливо и се отнася и до хора, които не живеят в населеното място, нямат отношение към него, непълнолетни са и нямат собствена представа за ситуацията.
Изразът „Розмари прави частно село и тормози възрастни хора“ със сигурност е накарал доста хора да се подпишат.
Един журналист ми направи услуга, когато публикува и списъка с подписите.
Оказа се, че познавам само десетина човека от тях.
Уважаеми и не толкова уважаеми журналисти, разбирам желанието ви да публикувате рейтингова новина, но бих припомнила, че всеки журналист (ако не представлява жълта медия) следва първо да провери източниците си и поднесената информация, а в тази има единствено откровени лъжи.

Искам да кажа нещо, което ми е много важно.
Всички, които днес ми се обадиха и ми писаха, за да ме подкрепят употребяват, един и същи израз „това са гнусни селски номера!“
90% от това, което съм научила и написала в книгите си е от хора, които живеят на село. Имала съм честта да срещна невероятна мъдрост и достойнство в едни селски дворове.
Така че, това не са селски номера!
Това е типична реакция на определен биологичен вид, когато се почувства застрашен.
Двама от инициаторите на тази подписка и пускането ѝ по медии са млади „градски“ хора, които имат сериозни основания за притеснения, ясни на всички в селото.

КАКВА Е ЦЕЛТА? Задвижена е процедура и предстои кръгла маса с всички отговорни институции, а и разследването продължава.
Целта на целия шум е да спрат Сдружението в мое лице.
Впечатление прави текста: „Поради всичко изброено до тук, не желаем Розмари Де Мео и Валентин Илиев да представляват интересите на селото и неговите жители в каквито и да било обществени дейности (включително реставрации и стопанисване на сгради с обществено значение), било то като частни физически лица или като представители на организации и сдружения със социална или друга насоченост”
Целта е точно е тази. Да не участваме в предстоящите дебати относно отговорността за разрухата в Старо Стефаново.

Всеки, който иска да проследи какво всъщност се случва от миналата година, може да го види в блога на сайта, който направихме и в страницата ни https://www.facebook.com/profile.php?id=100082165905804

Ще завърша с прекрасна случка, която искрено ме развесели.
Днес срещнах старец, когото не познавам и се заприказвахме.:

Той: Абе ти къде живееш?
Аз: В Старото село.
Той: О.о-о, там е страшна работа! Ври и кипи по горния край.
Аз: Какво е станало?
Той: Имате там една англичанка, страшна била!
Аз: Англичанка ли, за първи път чувам.
Той: А имате, имате! Нещо ги е тормозила горе, иска да прави частно село...
Аз: Стига, бе, как не съм чула!
Той: А мъжът ѝ даже ги е бил старците, страшно е!
Аз: Да не е Де Мео?
Той: А, ей туй! Туй ѝ беше името.
Аз: Да ти кажа, аз съм Де Мео.
Той: Как,ти ли бе? Първото ти име как е?
Аз: Розмари.
Той: А, чакай, Розмари я знам. За нея съм чувал много хубави работи...

Накрая слагам линк към откритото писмо, което публикувах в сайта ни миналата година на 23 октомври и което откъслечно се цитира в подписката. https://starostefanovo.bg/2024/10/23/voinata-staro-stefanovo/
Завършвам с част от него:
ДОСТОЙНАТА БИТКА ЗА ПРОМЯНА В СТАРО СТЕФАНОВО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА и за мен си заслужава  всяко препятствие.
„Войната“, която обявихте не е моя война. Нито на Сдружението. В нея няма кауза, няма армия, няма правила, няма достойнство, няма съграждане. Има страх, кокошкарство, малоценност, неграмотност, мъст, гузна съвест и долнопробни сплетни, родени от огромна заблуда – че селото е ваше.
Не, хора! Селото не е ваше! Нито е наше!
То не е обикновено село! И не случайно е със специален статут от национално значение!
То е носител и пазител на българска красота и възрожденска памет.
Ще направим всичко по силите си да живее и след нас.
На „старите“мога да кажа само това:
Дано онази мъдрост, с която уж се слави старостта, огрее и стопли умовете ви!
Навреме!

П.П. Приказката „всяко зло за добро“ ядосва много хора, но е вярна. Интересът, който ще предизвика тази подписка ще предизвика внимание към приказното ни село . А аз ще науча важен урок: че има приказки с по две лица!