В момента чета... 95

Аз много харесвам и разказите, и романите на Амос Оз! 🤗

И аз харесвах Амос Оз. Идвал е в България преди много години.
История за любов и мрак е много хубава.

Назад бяхте коментирали книгите на Фитцек. Аз много харесах "Терапията", за разлика от "Пакетът". Не знам дали бих посегнала отново към друга негова книга.
Иначе в Сторител изслушах последната на Фрида Макфадън - "Наемателката". До към средата някъде ми държеше интереса, въпреки многото клишета. Обаче краят пак ми се видя претупан, а някои неща доста нереалистични. Общо взето след няколко нейни книги, стилът й вече не изненадва.

Здравейте, с Миж се разбрахме да пусна следващата тема, ако нямате против и друг не проявява интерес. Днес или най-късно утре ще я пусна. Хубав уикенд на всички!

Предлагам (на Rayna13) една класика с разкази на Ъпдайк: Задачи (има ги в Читанката).
И да ви призная, след толкова години, все още помня оня за порчето Роджър и вълшебника - който съм разказвал при поводи на растящи деца, защото е приказка с огромна поука и добър сюжет - нещо хубаво като нашите и различно от тях...
ПП. Книгата е с разкази, все пак, не са приказки.

За Амос Оз да попитам - за втората световна война ли е темата в разказите/романите му?

И за мен Фрида, както  Алиенде и Кристин Хана се изчерпаха.
Почти всичко прочетох от тях, вече няма изненади, нито нещо което,толкова да ми
и задържи вниманието.
Явно трябва и стила да сменям.

Саймън Бекет: Опасни пътища (ориг.1994)
√ (прочетена)
Ами да, страхотен е. Но не виждам защо подобни сюжети (разбира се, различно разказани от различните автори) трябва все да се сравняват с „Колекционерът” на Джон Фаулз (във времевото отстояние да отбележа, че даже филмът по романа на Дж.Ф. е от 1965 г.). Особеното намигване на Бекет е във финала – той действително е реципрочен на онзи от по-древната книга.
Като споменах „дисекция”, това е романът на Бекет; изследване в дебрите на човешката извратеност, на психичните отклонения и ранната обремененост. Но колекциониращият пеперуди Фредерик е в степени по-чудовищен образ от галериста Ремзи (който, - дори – подбужда и подготвя, но не извършва сам единственото убийство в сюжета). Иначе, те са еднакви в друго, самото то е ужасяващо: те са индивиди от средата наоколо ни, съществуват си и никой не може да предположи каква патология се вихри в бедното им сиво съзнание. Зловещо-пророческо е и решението и на двамата „изследователи” (авторите Фаулз и Бекет) да не предложат на читателите си „сапунен хепиенд” в този (да го нарека не съвсем на шега, повече като черен сюжет) „садистичен реализъм”. Нито забиващия карфици в пеперуди, нито ценителя на изобразително изкуство – събиращ тайно за себе си колекция от нещо като арт-порно в живопистта… биват заловени на финала.
Книгата на Бекет не е тежка за четене (черният шлем и режещото дихание а’ла Дарт Вейдър прилягат повече на Фаулз) и не е от класическите криминалета: убиец-жертва-издирване-възмездие. Ако сте я пропуснали, но се „познавате” с Бекет – пробвайте и тази. (Когато единият издава „Колекционерът”, Саймън е едва 3-годишен.)
Опасни пътища ги има в Читанката. В Тубата има и първите 5 глави като аудиокнига.

Засега много ми харесва.

The Close изглежда интересна
За Фрида смятам, че всичките ѝ книги са г-д еднакви. Първата, която четох много ми хареса, после авторката ми доскуча.
 Иначе сега слушам “Новата съседка” на Мария Пеева. Първата книга от поредицата ми допадна, но тази нещо ми е тегава и върви мудно.

Току що завърших „Моите приятели“ на Фредрик Бакман, на мен ми хареса, всяка негова книга ме кара да се замисля и тази ме развълнува, посмях се, че и си поплаках. Продължавам със "Следващата госпожа Периш" на  Лив Константин.

Заповядайте в новата тема ---> https://www.bg-mamma.com/?topic=1798821.new#new