Не мога да свикна с кучето на приятеля ми — нормално ли е това?

Ами и аз обичам, но не мога да ги отглеждам и възпитавам.

Кучетата са интелигентни същества. Обикновено, когато усетят, че досаждат на някого и им се покаже без смесени сигнали, не го закачат.  Но те, живеейки заедно на тясно и задушно, няма как да не си пречат.  Трябва да се говори с мъжа и да му се обясни, че за нея има сериозен момент на дискомфорт и да се предприемат компромисни мерки, така че да няма някой ощетен.

Още една илюзия е развенчана. По филмите мъжете с куче го ползват да привличат мацки (прощавайте за израза), в живия живот тука се оказва, че кучето ги прогонва.

Мъжете по филмите имат възпитани кучета и ги гледат в голям двор

Май гледаме различни филми, в моите кучетата са в голяма къща или мезонет в Ню Йорк

На мен ми беше много приятно кучето да спи до леглото ми на рогозка и сутрин да ме събуди, облизвайки крака ми. Заради бебето се наложи да се отучим от този навик и да спи в своя кът. Наложи се в името на по-добрата хигиена и комфорт на останалите членове на семейството да се превъзпитам и да си сложа едно по-твърдо сърце.
...  Или да вървим редом и да ме докосне нежно с муцуна по прасеца. Или да сложи глава в скута ми. Обаче това човек, който не е живял и не е бил привързан към домашен любимец, никога няма да може да го разбере и би изпитал може би дори неприязън. С котките е подобно. Да мърка на корема ти, да ти скочи на рамото. Толкова е приятно

Моята котка спеше на възглавницата като човече, само като видеше, че ще сядам скачаше в скута ми, понякога още във въздуха и тя вече се засилваше. Сутрин ме чакаше да се събудя и дърпаше чаршафа с лапичка, после ме чакаше пред банята и вървеше след мен, не беше от онези котки, които не ти обръщат внимание. Аз така искам, но когато съм била на гости и голямо куче реши, че иска да сме приятели сърцето ми се свиваше от страх и си качвах краката на дивана, или заставах зад някого, и никога не се отпуснах с повече от пудел или дакел.
Има една улична, която всички в квартала обичаме и глезим. А мм ми я снима всеки ден след работа.


На каква възраст е кучето? Всъщност ако е много старо няма да е вечно, и може да не живеете заедно до дотогава. Но ако той обича кучета и държи да вземе и после... е проблем. Като се запознах с мм исках котка, според него котката щяла да му досажда и ако е хоум офис да му пречи да работи. Но той започна да обикаля с мен да храним улични, гали ги, снима ги и даже хареса едно и искаше пръв да го вземем, но искам да съм напълно убедена, че е разбрал нрава на котките и отговорността да осиновиш. Иначе по-добре не. Че и котките живеят до 20 г, то си е за цял живот. Баща ми също не е искал котка, но после се караха с майка ми тяхната кого обича повече , и сам си иска котка.
За мен куче се гледа по-трудно заради разходки и къпане след тях. Получих веднъж коментар от една жена на гости против котката и повече не й стъпа крака у нас. А тя самата си беше взела и отиде и я пусна на улицата, дори в друго населено място ... защото такава им била природата да са навън. 😐 Така че има и хора живеят с тях, не ги обичат, не се привързват. И това момче според мен е такя щом го е дал, човек не дава детето си обикновено да живее в друга къща.

Абсолютно същото при мен, само че с котка... Никога повече животно вкъщи.

Преди 9 години и аз така се заклех, обаче съдбата беше решила друго

Залагам на това, че лирическият герой е натресъл кучето на майка си и сега тя, след като вече има жена в жилището на сина й, се опитва да се отърве от животното и да го върне на сина си с надеждата, че приятелката му ще се грижи за него. Вероятно стопанинът не е показал особено добри качества в отглеждането на кучето.

Помислих си нещо подобно, между другото, в частта, че вече има жена. Трябва да си много уверен в качествата на детето или там какъвто ти се пада, или да идваш от не знам какъв затънтен край за такава ....смелост.

Подкрепям ви във всяка дума. Същото мисля.

Прочетох вече цялата тема. Не ми стана ясно в чие жилище живее двойката. Ако са под наем, авторката има право да недоволства, но ако жилището е на младежа, няма право на претенции. Кучето зависи каква порода е. Ние сме с 2, от едното винаги си пазим храната, въпреки, че го гледаме от бебе и го възпитаваме 11 години. Краде винаги, при възможност. Другото никога не посяга към масата, ако не му дадеш. А сме го спасили от улицата, безпородно. Така, че, не винаги е до възпитание. Хигиената е лесно постижима, ако стопаните са сериозни. Моите кучета не миришат. Чистички са, блестят! Особено черното е като реклама на шампоан за коса! И спят при нас, въпреки, че си имат легла. Така ни харесва, на тях също, да се гушкат. Ако това куче е свикнало така, нормално е да скимти. Може да се отучи, ако леглото му се сложи близо до това на младежите, за да не страда. А после постепенно да се отдалечава.
Кучетата всичко разбират. Но трябва да им се говори като на човек. Не да се бутат, ритат и недай си Боже, да се бият.
Това със синджира е отживелица. Децата си на двора ли гледате? На синджир? Ако ще мъчиш така едно животно, не го вземай изобщо.

Как така, ако са в неговото жилище тя няма право на претенции? Би трябвало, ако са двойка да имат равни плава, независимо дали някой от тях има апартамент преди това. Ако примерно живеят в неговото жилище, а нейното е под наем и той изкарва повече пари, пак ли тя няма права? Или ако са в нейно жилище, но той изкарва повече пари?
То щом се разсъждава така и не са равнопоставени партньори няма смисъл да са заедно, или щом няма да споделяш с партньора това, което имаш.

Е тя има претенции, които няма кой да ги чуе.