Защо някои хора не стават за родители, а имат деца? И какво всъщност правят с тях?

По спомени отпреди 5-6г - единствените общности с по 7-8 деца в Европа са ултрарелигиозните еврейски, които извън Франция, Великобритания и още 5-6 държави в западна Европа са рядко срещани. Доста от тях се изнасят от Европа 🌞, ако това ще те поуспокои, а и при тях раждаемостта също пада и при повечето не е точно по избор. Има вече и напускащи такива общности младежи, макар и малко на брой. Доста от децата им са с увреждания заради това, че общностите са малки, произхождат от малко хора след ВСВ и се женят помежду си, често с близки братовчеди.

Дори и с тяхната раждаемост в Европа отдавна се раждат по-малко хора, отколкото умират и Европа се увеличава (ако изобщо) сано и единствено от имигранти и техните потомци.

В миналото е имало имигранти от държави, в които тогава са имали по 6, 7 и 8 деца. Тук са имали същият брой или леко по-нисък. Потомците им имат колкото средностатистическия местен, а новите нямат по толкова деца и в техните си държави. В Англия учех с ямайки от семейства с 3, 4 и 5 деца, индийци и пакистанци, нигерийци и филипинци от подобни семейства. Латиносите бяха по 2, 3 или 4. Те самите днес, 30-35г по-късно имат по 1 или 2 деца, а в Индия и Ямяйка, както и Филипините имат вече под 2 деца, та и да дойдат, няма да имат по 4 или 5. В Нигерия са на 4-5, Лагос 3, Абужа под 3, а Пакистан около 3. В Бразилия, Аржентина и Чили са с по 1-1.5 деца в момента.

Младите жени вече не се размножават в световен мащаб, освен в черна Африка, Афганистан и Пакистан, може би и някакви малки държави с незначително население. Около 2.2-2.3 деца на жена се падат в момента, като за възпроизводство са нужни около 2.3-2.4 поради това, че огромен брой раждания са в Африка, където има висока смъртност и са нужни 3.3 деца за възпроизводство.

Та, и по 10 деца да имат 1 или 2 или 5 милиона религиозни еврейки, населението в Европа е в период на свободно падане.

Аз съм ходила, без да ги занимавам, и децата ми ходят, без да ме занимават.
Преподавам на децата на моите връстници. Е, то бива обратни модели, ама тва е извън пътя, да ви кажа.

Кое точно, госпожо  специалист, е извън пътя?

Слава Богу все още не ни разделят в категории годни и негодни по един или по друг критерии.
И е много арогантно да се определя този или онзи защо има дете.
Природата е велика.

Защо тези теми са винаги за "онези ДРУГИТЕ"? И всички пишещи са изключения! А защо смятате, че вие ставате за родители? Кой е критерия, границата, скалата която дава конкретното определение става или не?

Темата за това кой „става“ или „не става“ за родител е изключително лична и субективна. Всеки човек гледа през собствената си призма – това, което за един е важно и правилно, за друг може да изглежда незначително или дори неприемливо. Но има неща, които остават универсални, когато говорим за родителството.

Лично за мен, истински родител не е просто човек, който е създал дете. Истинският родител е този, който има отношение – който присъства, който възпитава, който учи детето не само на думи, а с личния си пример. На доброта. На уважение. На честност. На това да си човек. Не ставаш за родител, ако не виждаш в детето отделна личност, а го възприемаш като някакъв проект, като задължение или дори като пречка. Не ставаш за родител, ако не си готов да се грижиш, да търпиш, да прощаваш, да се учиш и ти самият – всеки ден.

Детето не е вещ, не е етап, който да преминеш, не е мечта, която като се сбъдне, можеш да оставиш да расте сама. То е отговорност – ежедневна, доживотна. Носи в себе си бъдещето, но то се изгражда от малките неща днес: от това дали му отделяш време, дали го чуваш, когато ти говори, дали му показваш как да различава добро от зло. Да бъдеш родител е най-голямото изпитание – защото те кара да се откажеш от егото си, от удобствата си, от леките решения. И в същото време е и най-голямата чест – защото ти е поверен един нов живот, на когото можеш да дадеш не просто име, а посока.

И не всичко зависи от теб. Можеш да си най-всеотдайния родител, но в един момент ако детето тръгне на рисково хоби, попадне в лоша компания или друго подобно - и то оставаш буква безгласна, дори да се бориш всеки ден. Както и да страдаш, може да останеш нечут. Отстрани някой самодоволно си казва: "Ей ги, тези не стават за родители".

Колкото и грубо да звучи ражданията са в основата на еволюцията. Така работи.
Първите родители са далеч от перфрктни но са основа за следващите поколение и така нататък.
Дори не намесвам, кармата, защото не всички вярват в нея.
А това, че стрина Пенка ме мисли за лош родител е смешно. Нито ми е в обувките, нито е обективна на ситуацията, като ме мери със своя аршин.

Всеки, който е отгледал, възпитал, изучил и приучил към отговорност, уважение и трудолюбие детето си е добър родител. Докато друг може да има много образования и пари, но детето му да расте с детегледачки и по интернати или да не е научено на емпатия, трудолюбие и уважение. Той добър родител ли е?

Не.
Той е progenitor. За съжаление на български не намирам точната дума, може би „биологичен родител с финансова ангажираност“.

а ако вторият му остави три наследствени апартамента и банкова сметка -1000% Защото нали критериите се менят.

Ако не си отгледал и възпитал Човек, то и 10 апартамента и петролен кладенец да му остави, все тая.

Веднага цитирам поне 10 такива- пропиляват всичко за отрицателно време.
Имат някаква вътрешна съпротива, която им пречи да съхранят това„имане“.

различни мнения има по въпроса

Хм, много субективно мнение за "добър родител", в което основен критерии е детето да е като глина, която той е моделирал. Но в живота не е така и детето НЕ Е чист бял лист, върху който родителите създават картина. Човек се ражда със своята същност, той не се създава възпитан, отговорен, уважителен и трудолюбив. А емпатията пък ептен не се приучава - или я имаш или я нямаш. Родителят може само да му заострят вниманието към някой неща.

Също така познавам не едни не просто добри родители, а страхотни родители, които целите в живота им, относно децата /в повечето случаи са си и основните им житейски цели/ са детето им да се храни, облича и обслужва само примерно! Това би ги направило безкрайно щастливи и пак казвам са СТРАХОТНИ РОДИТЕЛИ, нищо че детето им няма да бъде градивна единица на обществото.