"Бунтовността" през пубертета не е нищо повече от проява на полова зрялост и желание на индивида да се еманципира от родителите, и да се размножи
Базисни инстинкти са това, и не зависят от времето, в което се развива действието. В миналото, при настъпване на "този" период, просто са ги женели или омъжвали (или пращали на война, ако има активна), и проблемът е решен - няма натрупано напрежение, няма бунт, животът продължава. Много общества и етноси и в момента постъпват по този начин. Изходът за нас като цивилизовани родители не е неглижиране (споменатото "самоотглеждане" като контрапункт на "прекаленото обгрижване"). Резултатът от подобно отношение е видим в гетата и крайните квартали.
Съвсем други са механизмите за облечаване на проявите в пубертета, но не за това е темата.
Или, въпроса се решава като правят каквото искат, и до колкото по широката среда позволява? Защото все пак това не е чак толкова отдавна, това са и първите 50-60 години на 20ти век.
Абсолютно е вярно за опасноста от детско-пубертетски банди или шайки, но по комунизма а и преди него, такъв феномен в БГ няма - значи има някакъв начин. Казвам го защото почити никое дете по комунизма не помня да си е прекарвало времето къщи, или да е било придружавано от родител по градинките. Същото казваха и бабите ми и дядовците, за техните си детства какво са правели.