"Обречената любов на Ататюрк" - Лиляна Серафимова
- Публикувана: 24 май 2025, 18:53 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 20:01 ч.
Коя е последната българска книга, която прочетохте?
Здравейте, търся Коледен подарък за свекърва ми, която обича да чете. Много харесва книгите на Виктория Белгийска и съм в търсене на нещо подходящо за нея. 🤗
" Последна молитва ", " Absolvo te "
Книги, които те докосват и пренасят в друг свят. Истински, силни, автентични.
Видях,че има нов отговор в темата. Изплаших си се,че тази година нямам нито една прочетена книга от български автор, но една бърза справка показва следното :
- "Сирма" от Рени Станкова - хареса ми книгата. Мисля,че за 2-3 дни я прочетох. Увличаща е, с не лош замисъл.
Би трябвало книгата да е имала "редактор" ,но изобщо не си е свършил работата. Имаше много,много правописни и пунктуационни грешки. Върти ми се спомен,че май и неправилно използвани думи имаше. (Може да бъркам,чела съм я в началото на годината).
- "Сайбиевата невеста " от Боян Боев - не лоша книга. Добър замисъл. Прочетох я за ден - грабва те и те увлича да прочетеш още малко,и още малко. И въпреки това сякаш нещо не ми достигна. Беше ми предвидима.
Ако сте по -емоционални може да си поплачете към края на книгата.
- "Сирма" от Рени Станкова - хареса ми книгата. Мисля,че за 2-3 дни я прочетох. Увличаща е, с не лош замисъл.
Би трябвало книгата да е имала "редактор" ,но изобщо не си е свършил работата. Имаше много,много правописни и пунктуационни грешки. Върти ми се спомен,че май и неправилно използвани думи имаше. (Може да бъркам,чела съм я в началото на годината).
- "Сайбиевата невеста " от Боян Боев - не лоша книга. Добър замисъл. Прочетох я за ден - грабва те и те увлича да прочетеш още малко,и още малко. И въпреки това сякаш нещо не ми достигна. Беше ми предвидима.
Ако сте по -емоционални може да си поплачете към края на книгата.
"Под месечината, огромна като тиква" - Боян Йорданов .
Понеже темата с редактирането и нивото на повествование ми е изключително болна, тук за пръв път от доста време насам мога да кажа - прекрасно редактирана книга. Нямаше дума, която да не е на правилното място. А историята звучи като раказана от майстор - звучи като Талев, като Йовков. Впечатлена съм, защото се бях отказала да търся нещо различно от приличен сюжет в повечето български книги и бях приела, че просто вече не се пише така.
Книгата печели „Роман на годината“ за 2025 г. на фонд „13 века България" - от там всъщност ми попадна като идея.
Понеже темата с редактирането и нивото на повествование ми е изключително болна, тук за пръв път от доста време насам мога да кажа - прекрасно редактирана книга. Нямаше дума, която да не е на правилното място. А историята звучи като раказана от майстор - звучи като Талев, като Йовков. Впечатлена съм, защото се бях отказала да търся нещо различно от приличен сюжет в повечето български книги и бях приела, че просто вече не се пише така.
Книгата печели „Роман на годината“ за 2025 г. на фонд „13 века България" - от там всъщност ми попадна като идея.
Кадиева, във ФБ Боян Боев преди доста време публикува друг възможен край на книгата и на мен той ми хареса много повече.
Явно не само аз съм била на мнение,че тази книга заслужава друг край
Точно такова усещане остави у мен и затова не беше "моята книга". Не съм търсила романтичен и сюреалистичен финал, но сякаш са му казали "имаш 15 минути да напишеш края на книгата".
Довечера ще потърся и другата му версия как вижда финала. Защото наистина пише увличащо и някак "леко".
Спирам със спама. Още веднъж благодаря за информацията!
Довечера ще потърся и другата му версия как вижда финала. Защото наистина пише увличащо и някак "леко".
Спирам със спама. Още веднъж благодаря за информацията!
Пак аз :
" Адажио за Мария " От Георги Бърдаров - 4/5 . Хареса ми, но сякаш не успя да ме грабне истински. Със сигурност историята на Мария и Вангел ме развълнува, въпреки че още от началото беше ясно, че любовта им не е просъществувала.
Прескачането между различните сюжетни линии на моменти ме отегчаваше, по скоро втората история и как тя се прехвърляше месеци/години напред-назад. През цялото време очаквах историите да се преплетат по някакъв гениален начин, но когато това най-сетне се случи, вече ми се струваше твърде късно, а самото преплитане - някак претупано. От един момент нататък сякаш авторът бързаше да допише книгата и цялата емоционалност ми се разми. И самият финал сякаш беше някак набързо скалъпен... (Не знам защо такова усещане ми оставят последните български книги, които чета).
И още една "Обаче не стана точно така" - Ели Лозанова - ммм... 3/5. Добър замисъл, странен начин на писане, със сигурност езикът на автора не е моят "език" . Хумористично написана книга,лека и бърза за четене. Речникът използван от някои от героите не ми звучеше достоверен. Изобщо някои от диалозите не ми бяха адекватни. Финалът тук също ми беше някак набързо скалъпен, но поне е оставен за свободна интерпретация.
Не съм чела "Смок", но в момента ще я забавя, защото не съм сигурна в какви отношения съм с авторката
" Адажио за Мария " От Георги Бърдаров - 4/5 . Хареса ми, но сякаш не успя да ме грабне истински. Със сигурност историята на Мария и Вангел ме развълнува, въпреки че още от началото беше ясно, че любовта им не е просъществувала.
Прескачането между различните сюжетни линии на моменти ме отегчаваше, по скоро втората история и как тя се прехвърляше месеци/години напред-назад. През цялото време очаквах историите да се преплетат по някакъв гениален начин, но когато това най-сетне се случи, вече ми се струваше твърде късно, а самото преплитане - някак претупано. От един момент нататък сякаш авторът бързаше да допише книгата и цялата емоционалност ми се разми. И самият финал сякаш беше някак набързо скалъпен... (Не знам защо такова усещане ми оставят последните български книги, които чета).
И още една "Обаче не стана точно така" - Ели Лозанова - ммм... 3/5. Добър замисъл, странен начин на писане, със сигурност езикът на автора не е моят "език" . Хумористично написана книга,лека и бърза за четене. Речникът използван от някои от героите не ми звучеше достоверен. Изобщо някои от диалозите не ми бяха адекватни. Финалът тук също ми беше някак набързо скалъпен, но поне е оставен за свободна интерпретация.
Не съм чела "Смок", но в момента ще я забавя, защото не съм сигурна в какви отношения съм с авторката