А за раждането съм съгласна. Която баба тук е навита, да ми пише на лични 
- Публикувана: 28 май 2025, 22:02 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2025, 13:49 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 164
Мен ме изумява Тайс, с отношението към дъщерята на приятелката си и не особено приятните думи, които използва към непознат за нея човек. Реално, нищо не се е случило.
А ако се притеснява за дъщеря си, би трябвало да и е последна грижа, това че не са оставили бебето да спи при нея. И ако искаха дъщерята да не контакува с майка си, нямаше да я поканят на тази сватба, най-малкото.
А ако се притеснява за дъщеря си, би трябвало да и е последна грижа, това че не са оставили бебето да спи при нея. И ако искаха дъщерята да не контакува с майка си, нямаше да я поканят на тази сватба, най-малкото.
tays, в думите ти прозира толкова много лично отношение като да не говориш за приятелка и дъщеря и, а за твое дете или поне близък роднина. Дано наистина обсъжданите хора никога да не попаднат на тази тема и да се познаят, защото вероятността да са разочаровани от това публично развяване на бельото им е голяма. Отношението им към теб рязко ще охладнее.
Алекс,
и тъщата е близка на младоженците, не са "я взели" младите на сватбата:
Пак казвам, тук драма няма - всички са живи и здрави, с добро образование и финанси.
Има поколенчески разлики главно "как се гледа бебето" и "чужди хора ли са бабите за новото семейство".
Хем сме съгласни, че младите имат право и трябва да са самостоятелни, хем не съвсем. Казано по друг начин дали тази самостоятелност е абсолютна или трябва да се съобразяват с родителите си?
Давам пример с наскоро воден с дъщеря ми философски разговор: Младоженците решават каква сватба искат (, ако сами я плащат). Дотук сигурно повечето сме ОК.
Но наистина ли имат пълна свобода? Примери:
1. Кой взема решение за списъка на гостите - само младите ли? Имат ли право родителите да поканят 1-2 човека (роднини), защото ги чувстват близки, но детето, което се жени не ги чувства така? Естествено няма да карат младите да плащат за тях куверт.
2. Ами ако не искат да поканят родителите си, въпреки че са в нормални, даже добри отношения с тях. Просто младите имат собствено виждане? Дали родителите имат право да се сърдят?
И двата казуса са реални. Какво мислите вие?
и тъщата е близка на младоженците, не са "я взели" младите на сватбата:
Е, тя е отишла с идеята, че може да отмени младите да се веселят. И тя е близка на младоженците.
Има поколенчески разлики главно "как се гледа бебето" и "чужди хора ли са бабите за новото семейство".
Хем сме съгласни, че младите имат право и трябва да са самостоятелни, хем не съвсем. Казано по друг начин дали тази самостоятелност е абсолютна или трябва да се съобразяват с родителите си?
Давам пример с наскоро воден с дъщеря ми философски разговор: Младоженците решават каква сватба искат (, ако сами я плащат). Дотук сигурно повечето сме ОК.
Но наистина ли имат пълна свобода? Примери:
1. Кой взема решение за списъка на гостите - само младите ли? Имат ли право родителите да поканят 1-2 човека (роднини), защото ги чувстват близки, но детето, което се жени не ги чувства така? Естествено няма да карат младите да плащат за тях куверт.
2. Ами ако не искат да поканят родителите си, въпреки че са в нормални, даже добри отношения с тях. Просто младите имат собствено виждане? Дали родителите имат право да се сърдят?
И двата казуса са реални. Какво мислите вие?
biborana
1. Ако е за 1-2 души и то наистина много близки, аз не бих правила проблем. Ама все пак аз познавам всички роднини, които бяха близки с майка ми и няма как някой от тях да ми е чужд.
2. Не го приемам. Разбирам, че младоженците имат право на свое виждане по въпроса, но за мен е неуважително. Но пък едни от нещата, за които наистина ме е яд е, че майка ми не можа да ме види като булка, а ѝ беше голям мерак (почина преди 9 години, аз още не съм омъжена).
1. Ако е за 1-2 души и то наистина много близки, аз не бих правила проблем. Ама все пак аз познавам всички роднини, които бяха близки с майка ми и няма как някой от тях да ми е чужд.
2. Не го приемам. Разбирам, че младоженците имат право на свое виждане по въпроса, но за мен е неуважително. Но пък едни от нещата, за които наистина ме е яд е, че майка ми не можа да ме види като булка, а ѝ беше голям мерак (почина преди 9 години, аз още не съм омъжена).
Обаче ми е чудно едно - какъв човек трябва да си, колко да ти е скучно, че да седиш да обсъждаш мъжа на дъщерята на приятелката си онлайн с непознати, че и в толкова много постове?! И да го наричаш с епитети на всичко отгоре??
Всяко семейство си знае какво се случва вътре, не виждам такава драма, ако приятелката толкова се е засегнала, което не личи по написаното, ще й съчувствам, ще я изслушам, ще дам съвет и дотам. Какво толкова се дъвче 15 страници и 250 публикации не разбрах...
И наистина е грозно да разказваш чужди истории, особено такива на които не си свидетел, а си чул едностранно, в публичното пространство.
Всяко семейство си знае какво се случва вътре, не виждам такава драма, ако приятелката толкова се е засегнала, което не личи по написаното, ще й съчувствам, ще я изслушам, ще дам съвет и дотам. Какво толкова се дъвче 15 страници и 250 публикации не разбрах...
И наистина е грозно да разказваш чужди истории, особено такива на които не си свидетел, а си чул едностранно, в публичното пространство.
По казуса за сватбата мога да кажа, защото ние си я платихме. Направихме я точно както искахме. Поканихме хора, които искахме. Съобразих се с баща ми, да не поканим някои роднини, въпреки, че имах желание. Не поканихме роднини от страна на ММ, защото бяха много, нямаше да ни стигне бюджета, ММ не поддържа връзка с тях. Естествено драми имаше, не от моя страна и моите роднини.
1. Който се жени, той решава. Родителите като искат да канят някого, да си направят свой празник и да канят.
2. Младите имат право да не канят никого, ако желаят, брак не се сключва, за да угодиш на другите. Родителите имат право да им е криво, никой не може да забранява на някого да чувства каквото чувства.
2. Младите имат право да не канят никого, ако желаят, брак не се сключва, за да угодиш на другите. Родителите имат право да им е криво, никой не може да забранява на някого да чувства каквото чувства.
Така или иначе се прави излишна драма, от това, че родителите си гледат сами детето, чак бива обиждан бащата.
1. Кой взема решение за списъка на гостите - само младите ли? Имат ли право родителите да поканят 1-2 човека (роднини), защото ги чувстват близки, но детето, което се жени не ги чувства така? Естествено няма да карат младите да плащат за тях куверт.
2. Ами ако не искат да поканят родителите си, въпреки че са в нормални, даже добри отношения с тях. Просто младите имат собствено виждане? Дали родителите имат право да се сърдят?
2. Ами ако не искат да поканят родителите си, въпреки че са в нормални, даже добри отношения с тях. Просто младите имат собствено виждане? Дали родителите имат право да се сърдят?
Не чета редовно тук, ама с интерес проследих последния казус.
Най се впечатлих от репликата не помня на коя потребителка, че бащата изземал функциите на майката като си гледал детето някъде по-назад
Кой кого да кани на сватбата се определя от това кой плаща за сватбата. Ако са младите, да се попитат ок ли е, е съвсем нормално. Да откажат също е.
Ако си плащат сами и решат да не канят родители, зависи от големината на самата сватба за мен.
Най се впечатлих от репликата не помня на коя потребителка, че бащата изземал функциите на майката като си гледал детето някъде по-назад
Кой кого да кани на сватбата се определя от това кой плаща за сватбата. Ако са младите, да се попитат ок ли е, е съвсем нормално. Да откажат също е.
Ако си плащат сами и решат да не канят родители, зависи от големината на самата сватба за мен.
Или става въпрос за някакви изключения, които са няколко пъти годишно (грубо казано)?
Никога не съм очаквала и не съм получавала помощ за гледане на дете. Резултатът е недоволна баба, която непрекъснато се жалва, че внуците й не я искат. Не искам да се поставям в подобно положение. Знам, че рано или късно всеки ще си хване живота и няма да му е до мен, но докато съм в силата си, ще се постарая при мен да е различно. Дано случа на сърдечна снаха.
Това е гледане за някои хора, за мен е достатъчна помощ. Всеки ден по час два, два пъти седмично готвене, като пораснат екскурзии. Тук спорим, че повечето не искат това изобщо, а внуче само отдалеч и на снимка, или по възможност родителите му да са там, за да го гледат.
От къде дойде тази идиотия за ВСЕКИ ДЕН ПО ДВА ЧАСА?
Аз написах, че по час два при нужда, мога. Също написах, че готвя, но не е специално за тях, ами просто правя повече мусака да речем.
Ето така се създават митовете.