СМГ "Паисий Хилендарски" - 16 тема

Рвзултатът ще е затъпяване. Какъв е планът, не знаем.

То, затъпяването отдавна е налично.

Резултатът е, изпитът да е по силите на 50% от децата според мен (средното ниво) и родителите да се радват на високи резултати, съответно да се отчита и дейност.Даже става ясно защо ще приемат в МГ след 4 клас, след като изпитът за 7-ми е на ниво 4 клас

За жалост с годините с убедих, че когато се търси и иска някаква промяна - нещата винаги стават много по-зле и са коренно различни от целения първоначално резултат.
Все още следя с интерес кандидат-гимназиалните изпити и резултати и чета коментари и мнения на родители по социалните мрежи.
Ами МАСОВО се пише, че математиката е много трудна, че излишно се мъчат децата, че за какво им е да държат изпити като нямало да им трябва и тн и т.н.
Мнозинството ще е доволно на високи оценки по математика и лесен изпит. Точка. И точно на масата ще се гледа да се угоди, като цялата тази “изгъзица” с промените ще се облече в една хубава розова панделка - как ние ще развиваме природните науки и ще учим децата на “мислене”.
Много ми е интересно и каква точно мисъл мерят с изпити със задачи с избор на а,б,ц…
Едно време, когато аз кандидатствах нямаше нито една задача с избираем отговор. Да не говорим, че и нито една формула не ни даваха да ползваме.
Жалко, че ще досъсипят и малкото останали добри училища - П/МГ и ЕГ.

Едно време ни изпитваха като разказвахме уроците, сега са тестове бързи за преписване и с висок процент шанс да отгатнеш отговора.Е, трън са в очите тези училища явно.

„Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.“
(Съжалявам, не се сдържах! 😅 )

Според мен се взеха няколко хубави неща от западните системи, но се опорочиха. А сега чирусът ще ги доомаже.

През 2027 г. и БЕЛ ще е интегриран.

Не знам дали сте гледали учебниците на децата, но по география се учи почти цялото земно кълбо плюс видове почви. По история също цялата история на България от Аспарух до бате Бойко
Освен история на България се учи и древна история, Египет, Гърция, после Рим, Византия, Свещената римска империя, след това ренесанс, великите географски, двете световни войни и дати на килограм. Наистина съм без думи.
макар че всичко може да бъде профанизирано

Да де, ама едва ли ще ги питат колко е височината на Завалска или Вискяр. По-скоро ще е "Коя планина разделя България на северна и южна?".  Все пак нека не забравяме за какъв изпит говорим.

В този случай, не е ли по-правилно, да е един слят изпитът? Защо да се тормозим с две матури? А не е особено коректно да се пишат две оценки, на същия материал. Ако детето не знае физика и химия, значи изгаря н матурата по МАТ. А сега ми казваш, че и по БЕЛ изгаря - това ли е? Че то това не е редно

[quote author=Simone Simons link=topic=1780311.msg50003707#msg50003707 date=1753296544]

През 2027 г. и БЕЛ ще е интегриран.
[/quote]

[/quote]

Казвам,, че от 2027 г. БЕЛ ще е интегриран с география, история и... още нещо

Примерно, как се е назовавала административно местността, орана от Белчо и Сивушка в периода, загатнат от произведението, както и какъв тип почва е. Може и предимства и недостатъци на избрания метод за оран, както и препоръки. Или да се пресметне с точност до два знака след запетаята какъв е шансът за срещането на бяла лястовица в конкретния регион, исторически период и сезон.

Или както е казал авторът, "Дий воле, дий, Дийп Пърпъл, дий".

Като човек с хуманитарна насоченост си признавам, че едва ли щях да изкарам висока оценка на някакъв тестови изпит по история, примерно, съответно нямаше да мога да уча в езикова гимназия и след това във ВУЗ.

И тъй като виждам само историята като част от интегрален изпит по БЕЛ, ще си позволя да поразсъждавам за това, след като ще бъде част от НВО-то по БЕЛ в 7 клас и предопределя училището, в което ще учи детето в гимназиален курс.

Историята не е набор от дати и имена, знания по история/мислене се демонстрират с отговор на въпроса "защо?", а не "кой, кога, къде?".


 В тестови формат отговор на въпроса "защо", наистина с използването на мисъл, а не с налучкване, няма как да получиш. Ако сложиш в тест въпроси от рода на "Кои държави участват в Стогодишната война/кога започва и свършва Стогодишната война?", изискваш елементарно наизустяване на факти, т.е. само знания, без прилагане на аналитични умения. Въпроси от рода на "Защо е започнала Стогодишната война/Какви са последствията от Стогодишната война?" изискват аналитични умения, но не могат да се зададат в тестови формат на изпит.
Можеш да зададеш само абсурден въпрос от рода на "За какво НЕ са се борили Левски, Каравелов, Ботев и т.н.?" с отговор от рода на "За джакпота в тото тираж."


А математиката, в "интегрален" формат, ако я комбинират с измишльотината "здравно образование" (като част от биологията), би могло да включва въпроси от рода на "Колко пъти на ден трябва да си мием зъбите?" или "Кой метод НЕ предпазва от нежелана бременност?". Не че здравното образование е измишльотина, а потенциалните въпроси вероятно ще бъдат просто безумни, но ще дават точки в общия резултат от теста. И повечето деца от обща култура би трябвало да дадат верни отговори, но това няма да допринесе да се селектират най-добрите по знания и аналитични способности.  Примерната задача за диоптрите - пак от личен опит ще говоря, като човек, който носи очила от 4 клас. Като дете/ученичка с очила, знаех от личен опит как се определят диоптрите, кое е късогледство и кое далекогледство, съответно с + или - са диоптрите. Съучениците и приятелите ми, които не носеха очила, обаче, това не го знаеха. Вероятно някъде в гимназията по биология, може би в 10 клас (от 11 класа) май учихме за късогледство и далекогледство, т.е. пред или зад очната леща е  фокусът, как е кривата на лещата в двата варианта (и във варианта без нужда от корекция). Вече в средата на 20-те ми години млад лекар-преподавател в МА се опита да обясни, по възможно най-"простия" начин какво е астигматизмът.
Та мисълта ми е, че знания по (измерване на) очната рефракция, въпреки че според ЧП изисква само заместване на числа в дадена формула, нито дават представа за знания по физика/биология/математика, нито за умения, необходими на деца на 14 години. Ако такива знания по очна рефракция бяха необходими за тази възраст, защо бъдещите офталмолози да го учат подробно след първоначалните 6 години следване, защо е нужно да имаме отделна специалност оптометрист в техникуми?   

Да спомена и предвидените изменения в броя часове в учебните планове. Според статията, базирана на пресконференцията в МОН, планира се "увеличение на часовете по гражданско образование в 11. и 12. клас, като ще бъдат включени нови теми: трудова заетост, социално подпомагане, публични финанси, информираност по обществени теми и други." Т.е. планира се включването на теми, които са си чиста пропаганда на властимащите в момента на одобряване на учебниците (информираност по обществени теми), трудова заетост и социално подпомагане си е обучение за потенциални безработни, как могат хем да не работят, хем пари да взимат от държавата, публични финанси пък е пълен абсурд -дори сред завършилите ВУЗ икономисти разбиращите от публични финанси са сигурно не повече от 5% максимум. Има ли смисъл гимназистите да си губят времето да учат
(без реално да разберат, а и не им е нужно), че Законът за държавния бюджет включва И бюджетите на НОИ и на НЗОК, които пък се приемат с отделни закони преди Закона за държавния бюджет? Или пък по какви пера са разпределени разходите на министерствата? Загубени учебни часове за теми, които нито са интересни, нито са полезни. Вместо да учат по-задълбочено общообразователни и специални предмети.

Но това е, което можем да очакваме от екипи, в които специалистите не са влизали в час в училище след завършването на гимназия, а според думите на един бивш министър на образованието (Меглена Кунева), юристите били като дялан камък, където ги сложиш, ще свършат работа. Сегашният пък е икономист. "Корифеят" - академик е, логично, университетски кадър, без представа за началното и средното образование. В университетското образование също със сигурност има големи недомислици, но затова си има зам.министри, които да покриват отделните ресори и да дават смислени предложения.
Като човек, който следи законотворчеството, искам да дам една хипотеза - цялото бързане сега с измененията в закона е за да могат да го приемат преди началото на учебната година и да не може да се оспорват измененията за приема в МГ/ПМГ, промяната на учебните планове, формата на изпитите/матурите и т.н. Това е в главата на един юрист, най-вероятно правната дирекция на министерството, която подготвя и провежда цялата процедура по ЗИД-а  - процедурните хватки, въз основа на съдебна практика през годините.

Най-оптимистичното, което мога да кажа, е че все пак има много време напред, много тъпотии могат да бъдат отменени или изменени.