Майките се съдят най-жестоко… от други майки 🙎🏻

  • 5 081
  • 113
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 656
Хората си говорят и на детската площадка темите обикновено са около децата. Мен подобна лична анонимност ме устройва - нито държа да си знаем имената, нито работните места, нито детайли от живота. Та нямам против, ако някой сподели как спи/храни се/играе детето му и пита за моето. Това, че всеки има различен родителски стил не означава, че осъжда този на другите.
Мен лично ми е странно деца на над година, които продължават да ядат изцяло гладко пасирана храна заради личните страхове на родителите, но няма да отида и да кажа на майката, че не е окей - има си педиатър, от него да си получава насоки.

# 16
  • Мнения: 6 708
Когато станах майка, си мислех, че ще намеря подкрепа от другите жени, които минават през същото. Но, честно казано, най-много съм се чувствала осъждана не от обществото, не от мъже, а точно от други майки. Съдят те, ако кърмиш или ако не кърмиш. Ако храниш детето с пюре от буркан или ако стоиш по 2 часа да вариш домашно. Ако си изкараш цялото майчинство си мързелива, а ако работиш си лоша майка. Ако се гримираш си егоистка, а ако не се гримираш си занемарена...
Имате ли усещане, че най-голямото осъждане идва от други майки?
Какво е най-болезненото нещо, което ви е казала друга майка?
Някои хора умират да се обясняват, да търсят одобрение и подкрепа. Ама, защо ми е подкрепата на чужди хора, на непознати жени? Защо трябва да знаят какво мляко яде детето ми и какво пюре? Аз не съм кърмила, но никой не ме е съдил, упреквал, критикувал. И това е така, защото никога не съм допускала близки отношения, граници винаги съм поставяла. Прави го и ти и ше живееш по-спокойно.

# 17
  • Мнения: 191
Определено не съм от "образцовите" майки- родих секцио, не съм кърмила, не съм приготвяла домашни пюрета, пуснах децата на ясла още с памперс Grinning
Но не съм чувала и кои знае какви коментари, рядко, и то от възрастни хора по улиците защо големи момчета са с биберон и памперс например. Не ми е било проблем и не съм го вземала навътре.
Не общувам много с други майки по площадките, но с малкото, с които си споделяме, май по-скоро се оплакваме, отколкото да се хвалим Blush Ужасно е това надпреварване, мерене на постижения, състезания и избиване на някакви комплекси.

# 18
  • Мнения: 95
Аз съм изненадана, че повечето коментиращи до момента не са били жертви или свидетели на осъждане от други майки, или тъй наречения mom-shaming. Аз ставам свидетел на такива прояви ежедневно. Повечето пъти към други майки, защото аз съм интроверт и не се разговарям много с хората по площадки и детски събития. Аз лично съм срещала осъждане от други майки най-вече по повод решението ми да пратя детето си на ясла преди да навърши 2 години. Получавала съм коментари от типа "Защо ги раждате тези деца, като бързате да ги дадете на някой друг да ви ги гледа?"

# 19
  • София
  • Мнения: 16 508
Ooo, аз съм получавала по-як коментар от жена, разхождаща кучето си на поляната пред блока ни в Студ. град: "Дошли сте ни в София да си раждате децата!" (децата на провинциалните студентки като мен им отнемат от поляните явно).

# 20
  • Мнения: 4 101
Когато станах майка, си мислех, че ще намеря подкрепа от другите жени, които минават през същото. Но, честно казано, най-много съм се чувствала осъждана не от обществото, не от мъже, а точно от други майки. Съдят те, ако кърмиш или ако не кърмиш. Ако храниш детето с пюре от буркан или ако стоиш по 2 часа да вариш домашно. Ако си изкараш цялото майчинство си мързелива, а ако работиш си лоша майка. Ако се гримираш си егоистка, а ако не се гримираш си занемарена...
Имате ли усещане, че най-голямото осъждане идва от други майки?
Какво е най-болезненото нещо, което ви е казала друга майка?
Вече знаете, че не е така. Продължавайте смело напред.

# 21
  • Мнения: 2 843
Запознах се с чудесни жени след раждането! Точно от този форум. Излизахме заедно и създадохме приятелства. Не съм чувала никога подобни коментари и съдене.
Мисля, че наистина има определени хора, които отчаяно се нуждаят от чуждо одобрение, подкрепа, насърчаване, внимание. За това и всяка липса на такова или дори малък коментар на действията им се тълкува болезнено. Не се сещам за причина възрастен човек, отглеждащ дете да се вълнува какво му били казали някакви хора.

Последна редакция: нд, 01 юни 2025, 09:58 от Di Soleil

# 22
  • Мнения: 213
В началото като станах майка и аз се чувствах съдена от други майки. И след това разбрах, че това не е съдене, а някакво тяхно си съревнование и състезание коя е по-по-най майка и чие дете е по-по-най. Спрях да им обръщам внимание, филтрирах си контактите и в момента в градинката си общувам само с 3-4 други майки, с които си намерихме и общи теми извън децата.
Но това, което напоследък супер много ме дразни, е като кажа, че от септември пускам дъщеря ми на ясла (тогава ще е на годинка и половина), и се почва: ооо аз пък ще си карам цялото майчинство, няма да го/я пускам преди да навърши 2 годинки, той/тя е толкова чакано, желано и обичано дете, искам да си го гледам максимално дълго и тн. Все едно децата, които тръгват по-рано на ясла, не са обичани и желани Flushed Ми обичани и желани са, ама трябва и да бъдат издържани финансово все пак, за пари се връщам на работа, не за кеф Joy
Иначе най-много осъдителни коментари съм получавала, за съжаление, от роднини, в това число и от мъжа ми, и е било все за някакви пълни тъпотии.

# 23
  • Countryside
  • Мнения: 12 163
Тези майки са били такива и преди да родят, след това, обаче си избиват комплексите с децата и все как техните златни яйца са по. Това мерене кой е по-по-най е много елементарно, най-малкото, защото хората са различни и няма как всички да имат едно и също разбиране за живота. Да не говорим, че изобщо не се знае от кое дете какъв човек ще стане. Не реагирате на такива коментари или отговаряте подобаващо и толкова.

# 24
  • Мнения: 2 088
В началото като станах майка и аз се чувствах съдена от други майки. И след това разбрах, че това не е съдене, а някакво тяхно си съревнование и състезание коя е по-по-най майка и чие дете е по-по-най. Спрях да им обръщам внимание, филтрирах си контактите и в момента в градинката си общувам само с 3-4 други майки, с които си намерихме и общи теми извън децата.
Но това, което напоследък супер много ме дразни, е като кажа, че от септември пускам дъщеря ми на ясла (тогава ще е на годинка и половина), и се почва: ооо аз пък ще си карам цялото майчинство, няма да го/я пускам преди да навърши 2 годинки, той/тя е толкова чакано, желано и обичано дете, искам да си го гледам максимално дълго и тн. Все едно децата, които тръгват по-рано на ясла, не са обичани и желани Flushed Ми обичани и желани са, ама трябва и да бъдат издържани финансово все пак, за пари се връщам на работа, не за кеф Joy


Тоест ти се дразниш, че приятелките ти споделят, че ще си гледат децата по различен начин и се обосновават за това? И тяхното обяснение те засяга защото всъщност и ти имаш подобни съмнения, но нямаш друга опция? Какво очакваш да ти кажат - “О да, това е най-правилното решение, но мен ме мързи да се върна на работа, а и сме богати, не ни трябват пари” ли? 😀
Джон Стайнбек има една прекрасна фраза, която илюстрира точно твоето раздразнение - No one wants advice, only corroboration - никой не иска съвет, а само потвърждение на собствените си възгледи 😉

По темата - не са ме съдили за нищо други майки досега. Явно съм имала късмет или средата си оказва влияние, около нас живеят предимно нормални и интелигентни хора.

# 25
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 128
На детската площадка попанах на много добра компания,станахме семейни приятели,децата ни израснаха заедно.
Да,случвало се е и друга майка да се опитва да ме съди.И не само мен.
Беше само една на площадката-идваше с дете на 2 години,кърмеше го показно на пейките и  изнасяше лекции на мен и на другите,които не кърмят.Възмущаваше се как може да се съглася да родя със секцио .После защо няма да ходи детето на ясла...
Как може да позволяваме децата ни да бъдат ваксинирани..
Спокойно обяснявах,че това не е нейна работа.
След като не получи никаква подкрепа жената просто се премести на друга площадка..

В училище не са ме съдили други майки.
И аз не коментирам чужди деца.

# 26
  • Мнения: 5 200
За съжаление нямаше начин да не влизам в интеракции с други майки по площадките.
Моето дете беше палаво, а аз много изнервена, на моменти объркана и често съм виждала съжалителни погледи.
Пробвах за няколко часа да го пусна в дневен образователен център (бил е на 2 и малко и все още говореше трудно) и като го взех ми казаха, че детето ми е с огромен проблем, свързан с агресивно поведение. За играчка нападнал друго дете и го хванал за гушката.
Наговориха ми куп ужасии, и аз се сринах 🤪😄.
Оттогава минаха много години, детето ми е разкошно. Наистина. Тъй че като минала по този път не съдя, не коментирам чуждите деца. Пък и вече съм доста далеч от змиярниците, във всякакъв смисъл.

# 27
  • Мнения: 422
за съжаление е вярно. още с бебешката количка се почва - оглеждат я, разпитват, цъкат. за едни се опитваш да се прави на баровец ако имаш по-скъпо бебешко возила от тяхното, за други си "бедна и клета", защото те инвестирали по 2000+ лева в бебемобилът. после оглеждат теб как и с какво си облечена, оглеждат детето, все едно търг ще има с наддаване и да преценят дали си заслужава. после се стига до твоята и на мъжът професията. пази боже ако имате стабилна работа и двамата,ако сте си купили сами (а не наследили) панелка - ужас... ако пуснеш детето на ясла преди 2 години си гадна майка, ако го оставиш до 4 години вкъщи - пак. ако искаш в частна занималня или училище - пак си крива, щото се правиш на паралийка, а не си, защото имало др майки дето гладували. играчки, дрехи, спорт - всичко под лупа. всеки те гледа и сравнява със себе си. и като се обърнеш се чува - "офф, тая пък. за каква се мисли?"  бабите са същите, идва да те разпитва, сравнява с унуката - гледа че се опитвате да ходите сами и изстрела -Ма той и нашият върви..много е напред, развива се мн бързо и чак изпреварва останалите деца.
почвате да говорите - "ма то и нашето вече говори.. ей го, на, оня ден вкъщи пред баща си. много е развито. то и вашето ще се развие така"...

# 28
  • Мнения: 5 200
Да, сетих се за дрешките 😄. Много пъти са надничали за етикетите на дрехите му, но аз ги режех. И подпитването - откъде е този панталон, тази блузка, този колан… ама как даваш толкова парички за маратонки и пр.
Гледаше се количката, пакетчето с мокри кърпички, бурканчето с пюре, марките им - съответно цената… нееееее, безумен ужас.

# 29
  • Мнения: 213
В началото като станах майка и аз се чувствах съдена от други майки. И след това разбрах, че това не е съдене, а някакво тяхно си съревнование и състезание коя е по-по-най майка и чие дете е по-по-най. Спрях да им обръщам внимание, филтрирах си контактите и в момента в градинката си общувам само с 3-4 други майки, с които си намерихме и общи теми извън децата.
Но това, което напоследък супер много ме дразни, е като кажа, че от септември пускам дъщеря ми на ясла (тогава ще е на годинка и половина), и се почва: ооо аз пък ще си карам цялото майчинство, няма да го/я пускам преди да навърши 2 годинки, той/тя е толкова чакано, желано и обичано дете, искам да си го гледам максимално дълго и тн. Все едно децата, които тръгват по-рано на ясла, не са обичани и желани Flushed Ми обичани и желани са, ама трябва и да бъдат издържани финансово все пак, за пари се връщам на работа, не за кеф Joy


Тоест ти се дразниш, че приятелките ти споделят, че ще си гледат децата по различен начин и се обосновават за това? И тяхното обяснение те засяга защото всъщност и ти имаш подобни съмнения, но нямаш друга опция? Какво очакваш да ти кажат - “О да, това е най-правилното решение, но мен ме мързи да се върна на работа, а и сме богати, не ни трябват пари” ли? 😀

Ами в случая дразнещото беше интонацията и тона, с които коментираха, въртенето на очи, един вид ооо горкото дете, ооо лошата майка.
Иначе нито съм ги питала те колко време ще карат майчинство, нито ме е интересувало, просто в контекста на разговора е ставало на въпрос, че ще пускам дъщеря ми на ясла, даже не съм го споменавала специално.

Общи условия

Активация на акаунт