Майките се съдят най-жестоко… от други майки 🙎🏻

  • 4 910
  • 113
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 152
Когато станах майка, си мислех, че ще намеря подкрепа от другите жени, които минават през същото. Но, честно казано, най-много съм се чувствала осъждана не от обществото, не от мъже, а точно от други майки. Съдят те, ако кърмиш или ако не кърмиш. Ако храниш детето с пюре от буркан или ако стоиш по 2 часа да вариш домашно. Ако си изкараш цялото майчинство си мързелива, а ако работиш си лоша майка. Ако се гримираш си егоистка, а ако не се гримираш си занемарена...
Имате ли усещане, че най-голямото осъждане идва от други майки?
Какво е най-болезненото нещо, което ви е казала друга майка?

# 1
  • София
  • Мнения: 34 658
Доста си цедях контактите с другите майки и почти не ми се е случвало такова нещо. Не съм търсила контакти с други жени, само защото са майки. Предпочитах да стоя сама със слушалки в ушите. Доста неприятни емоции си спестих така. Тук, във форума, е имало повече опити да ми дават наклон и да ми държат сметка за изборите, отколкото извън форума.

# 2
  • Мнения: 10 645
Хората са такива, каквито са - дали са тийнове, родители, възрастни, все тая. Всеки си има свой мироглед, формиран на база семейна среда, личен опит и социален кръг. Много е наивно да очакваме, че хората ще ни предоставят подкрепа - и то точно каквато очакваме, само защото сме в сходна ситуация.

Родител е просто житейски факт, който не ни обединява и уеднаквавя и пази боже от това. Просто някои са по-вокални и по-открито споделят кое им пасва на възгледите и кое не. Аз понеже съм на по-голяма възраст, просто хич не ми пука кой как си гледа детето (изключвам случаи на откровено неглижиране и насилие) и затова не давам акъл.

Та с горното искам да кажа, че може да очакваш разбиране и съпорт от семейството, не от околните.
Откровено казано не съм получавала "осъдителни" коментари, но единственото място, на което срещам други родители са детските площадки, където не се впускаме в някакви страшни дискусии, просто гледаме да минат 2 часа, за да се поизморят децата и после да спят.

# 3
  • София
  • Мнения: 37 567
Това не е осъждане, а съревнование.
Коя е по-по-най добра майка и чие златно яйце е най -лъскаво.

Ако имаш пълната увереност в собствените си способности и качества, подобни заключения от малко познати хора ще се плъзват като вятър покрай ушите.

# 4
  • Мнения: 1 109
Честно казано чуждото мнение не ме интересува, влиза през едното ухо - излиза през другото. Дали ще ти повлияят осъдителните реплики от другите майки си зависи от самата теб. Това дали ще кърмиш, дали ще се гримираш, с какво пюре ще храниш детето, дали ще го обличаш в маркови дрехи или с такива от Лидл и Синсей, си е твой избор.

# 5
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 072
E как, великото състезание на българска майка юнашка, тя най-много да го е изстрадала туй отглеждане на дете. Bowtie
Прецизираш контактите си - оффлайн и онлайн. И не слушаш хора, които нямат никакво значение за живота ти.
Сама и с книжка ми беше най-добре в периода с количката.  И най-малко посещаваните площадки.

# 6
  • Мнения: 5 642
Не,никога...хипотетично знам,че има някаква надпревара във вселената за кой е по_по,най- добра майка ,но реално не съм се сблъсквала с такива съдници...Избягвай контакти само по допирателна майчинство и ще ги филтрираш.

# 7
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 411
Най-гадното нещо, което си позволи да каже една майка и то пред детото беше"Той е луд".
Детето ми е аутист , беше казал на нейният син,че е дебел/което бе точно така/,после му се извини,но въпреки всичко въпросната госпожа дойде да ми прави скандал в училище.
Другите неща не ми правят впечатление.Баба ми и сестра ми се опитаха да ми четат морал защо не кърмя малкия,но им казах че детето си е мое и аз решавам как ще го гледам (изобщо нямах кърма с второто дете за разлика от първото, което пък изобщо не искаше да я яде дори изцедена в шише).
И до днес не ходя по площадки,а ако ида седя в страни.Малкият е достатъчно комуникативен и оправен,внимава с децата и съм го оставила да се справя сам.

# 8
  • Мнения: 3 531
Не се сещам друга майка да ме е съдила нито веднъж.
Но пък един баща ми заяви, че детето ми имало психически проблеми. Това го каза, защото забеляза че дъщеря ми си играеше и говореше сама или на играчките докато си играе. Беше около 3 годишна тогава.
Което поведение според мен си е съвсем в реда на нещата за 3 годишно.

# 9
  • Мнения: 7 624
Знам да гледам лошо - никой не си е позволявал ,да ми каже нещо директно Laughing
Ако пък ми е казал/ и съм забравила, примерно, че беше отдавна .../ , не съм му останала длъжна.

Не се връзвай на хорски приказки, гледай си детето и собствения кеф!

# 10
  • София
  • Мнения: 16 508
Когато станах майка, си мислех, че ще намеря подкрепа от другите жени, които минават през същото. Но, честно казано, най-много съм се чувствала осъждана не от обществото, не от мъже, а точно от други майки. Съдят те, ако кърмиш или ако не кърмиш. Ако храниш детето с пюре от буркан или ако стоиш по 2 часа да вариш домашно. Ако си изкараш цялото майчинство си мързелива, а ако работиш си лоша майка. Ако се гримираш си егоистка, а ако не се гримираш си занемарена...
Имате ли усещане, че най-голямото осъждане идва от други майки?
Какво е най-болезненото нещо, което ви е казала друга майка?

Oхооо, а какво те чака от собственото ти дете, когато влезе в пубертета!!! Нямаш верен ход, винаги е обратно на това, което иска пубера (имам 3, вече възрастни, деца). Я си гледай живота и не отразявай кой какво казва. И никога не забравяй, че ти и само ти контролираш чии думи да те засягат.

# 11
  • Мнения: 7 624


Oхооо, а какво те чака от собственото ти дете, когато влезе в пубертета!!!
Ти сега, недей да я плашиш! Sweat Smile
Скрит текст:
3ма колеги имам с бебета на 6 е 8 месеца , и третия ще бъде баща до седмица...
Гледат ме като полезно изкопаемо, като реагирам с - „о, това не е нищо!“  Laughing  Sweat Smile

Моите са почти, почти пълнолетни вече - започват да имат проблясъци на смислено общуване ...

# 12
  • Мнения: 438
Аз също много съм си ограничила контактите. Но и аз съм чувала какво ли не от други майки- "моето дете никога не е правило така" и подобни. Миналата година синът ми (тогава беше на 2 години) го перна здраво бебешкият пубертет и се е тръшкал много, като лошо не е правил на никого освен на мен да си разиграва цирковете 🤣. Та какво ли не се изказа тогава по площадките- защо е така, колко е разглезен, изпуснала съм момента да го възпитам. Еми мина и замина. Детето израсна доста от бебешките си бели и тръшкания. Скоро имаше ново изказване. Бяхме няколко часа навън на площадката и в един момент детето дойде и ми каза: "мамо, искам да тръгваме" и ми се заяви от една мама защо детето иска да си ходи, другите деца как си играели, а той сам стоял и това било много странно. А детето просто вече искаше да се прибира, беше уморен, отделно дечицата, които бяха на площадката, бяха много по-малки от него и прохождащи. Ама иди обяснявай...
Гледайте си детето, радвайте се и това е. Да ги направим добри хора, това е най-важното. Критики ще има каквото и да правим или да не правим.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 105
Когато приех, че всяка реакция към мен и моите действия всъщност е породена от личните страхове и комплекси на другите хора, започнах много повече да ги разбирам и да не приемам нищо лично. Примерно майка, която ще ми каже "как може да не кърмиш" е възможно тя също да не е имала желание, но да е кърмила заради външен натиск. Или някой, който осъжда начина ми на възпитаване, също иска да го постигне, но няма вътрешната увереност, че може. Всеки има нещо, с което се бори и най-често това се проектира върху другите хора. Нищо не е лично към нас, а е техен начин да се справят.

# 14
  • Мнения: 8 928
Винаги съм с любезно поведение,  но знам, че излъчвам нещо, което кара хората да си мерят думите към мен, и по детските площадки, болници и държавни институции. Не съм имала такива преживявания и не знам как бих реагирала. Със сигурност обаче няма да е приятна гледка.
Като стана свидетел на безумно според мен поведение не реагирам, защото си казвам, че и моите схващания за възпитание за някого ще изглеждат безумни. Чудя се вътрешно, но общо взето не съдя. Съдя жестоко и прекратявам контакти само в един случай - с познати майки, които доброволно си изоставят децата и заминават да си живеят живота, без да направят всичко възможно да вземат децата или да се устроят някак тук с тях. Две такива познавам достатъчно добре, за да знам, че имаха възможност и не бягаха от домашно насилие или крайна ужасяваща бедност. Просто постъпиха като много бащи след развода - разведоха се и с децата си. Такива хора не желая покрай себе си.

Общи условия

Активация на акаунт