Ами честно да ти кажа, виждам го доста често нагледно. Малко детенце на около 3. В магазина усмихната касиерка решава да го закачи, защото явно го познава или просто обича деца "Здравей, как си?" Онова мълчи и гледа намусено. Ок, да кажем, срамува се. Ама майка му и тя не реагира, бе. Мълчи и гледа тъпо. Ами ако майка му в тия моменти не му обясни, че се поздравява, кой да го направи.
В блока ни живеят доста деца, ами вижда се кой си е направил труда да ги научи ПОНЕ да отговарят, когато възрастен ги поздрави. Да не говорим, че мен откак се помня ми бяха втълпили, че първа трябва да поздравявам по-възрастни познати. Аз съответно и моите деца.
Същото е и с другите неща - майчицата като гледа благосклонно как синчето й се бута и си "отстоява правото и реда" пред момиченцата, на които нищо няма да му стане, ако отстъпи - е, как да се научи.
В блока ни живеят доста деца, ами вижда се кой си е направил труда да ги научи ПОНЕ да отговарят, когато възрастен ги поздрави. Да не говорим, че мен откак се помня ми бяха втълпили, че първа трябва да поздравявам по-възрастни познати. Аз съответно и моите деца.
Същото е и с другите неща - майчицата като гледа благосклонно как синчето й се бута и си "отстоява правото и реда" пред момиченцата, на които нищо няма да му стане, ако отстъпи - е, как да се научи.
Ами, ето, ще ти дам пример с моето дете. Непознати, като я заговорят или мълчи, или реве. Познати, когато я заговорят с прекалено висок глас (някои хора говорят високо по принцип, особено по-глухите), или мълчи, или реве. Ако тръгна аз да приказвам нещо, да обяснявам защо мълчи, реве. Само да забележи, че я обсъждам и говоря нещо за нея, реве. Усмихвам се мълчаливо и не приказвам.
