Съчетаване на работа с деца

Аз пък мисля, че не е безсмислено да се дават парите, дори и да са голяма част от това, което единият изкарва, за домашна помощница или детегледачка.  Така не се губят години без доход и без професионално развитие и аз виждам плащането за помощ в домакинството и за гледането на деца като вложение в човека, който иначе би останал 100 процента вкъщи. Не бих го намерила за добре за себе си или за съпруга си. Също мисля, че специално в нашата връзка такава динамика - единият да е изцяло отдаден на домакинството години наред - би ни раздалечила и отчуждила. Имам две деца и нямам помощ от роднини. И двамата работим 100 процента. Майчинството е 14 седмици,  където живея.

Моето дете е почти на 10 и спокойно може да пуска прахосмукачка, да си чисти стаята (подреждане, прах), да носи кошовете с пране, да слага и вдига масата и да разтоварва миялната. От скоро ходи до магазина за хляб или до пекарната за кроасани за закуска. Тези дейности се извършват понякога по желание, понякога по задължение. Много е горд, че може да си прави салата Но сме назад с готварските умения.

Те ако от сега не се научат кое какво, в пубертета ли ще започнат?

Пълно е в книгите и в интернет със списъци за какви неща трябва да могат децата според възрастта. После се чудим защо мъжете не можели да "помагат" в домакинството и как да започнем работа след 10 години слугинаж.

Аз не съм голяма домакиня, и не, не ядем в 5ч. Ако се върнем пригладнели, хапваме по една, две бисквити. Готвим за макс 40 мин през седмицата. Обикновено 1-2 дена са ни готови ястия или ресторант. Поръчваме пресни продукти и ни ги доставят в понеделник - и имаме менютата за  пон - вт - сряда. Аз ги планирам веднъж в месеца.

Мъжът ми говори много по телефона и докато удари някой лаф, сгъва по 1-2 пранета без проблем. Вечер пък пуши по една цигара и в това време чисти печката...
 
Основно чистим за няколко часа заедно уикенда, но прахосмукачка пускаме между другото по няколко пъти в седмицата. Тоалетните обикновено аз ги чистя, през няколко дена - отнема ми минути и са винаги чисти.

Детето понякога стои в занималня, когато имаме дълги работни дни или събития. Аз работя на 32ч на седмица, но пътувам по 4 ч на ден, когато ходя в офиса. Така че кажи-речи пълен работен ден.

Имала съм предишна връзка с друг мъж, при който колкото и да разчиствах, не успявах да поддържам нито чисто, нито подредено и си мислех, че вината е в мен. Просто в момента и мъжът, и детето се държат като хора с глава на раменете си и като видят кош с пране пълен до горе, не го подритват настрани, ами го носят до пералнята. Плюс, намерили сме стратегии, които на нас ни вършат работа да си оптимизираме ежедневието без да се чувстваме, че слугуваме на къща и домакинство.

Да,но не всяка майка би имала късмета да работи в непосредствена близост до дома,училището на детето и други институции.
Аз имам ееин въпрос към останалите мами,тъй като ми предстои скоро да си търся работа на пълно работно време:Когато децата ви са в боледуващия период,не сте ли застрашени от уволняване?
Много майки се оплакват от това,че биват дискриминирани на работния пазар и трудно си намират работа,но когато вече работите и детето боледува често,не ви ли гонят?
На мен ми се струва абсурдно това да е така.То иначе всяка втора ще си стои вкъщи,защото или не я взимат на работа,или заради честото отсъстване свързано с детето.

Успокой се, на 10 чисти, ама скоро ще спре. Не че няма да може, а няма да иска.

Да, дискриминират. И съществува gender pay gap. Но това все пак си е още една заплата, която влиза в бюджета.

Не, защото варианти да се справиш с работата и детето има много. Редувате се с бащата, за да не излизаш само ти, работиш хоум офис, водиш детето с теб на работа, доработваш вечерно време и събота и неделя и т.н. Правила съм всичко това + за период от 3-4 месеца имах и детегледачка. Децата още помнят удобното диванче в офиса, на което често поспиваха. Като престанете да мислите еднолентово и се получават нещата.

Болно дете в офис не ми звучи приемливо.
Признавам си, че гледам от страната на колегите, чието здраве се подлага на риск. Бих предпочела колежката да отсъства и да върша и нейната работа, отколкото да стоя 8 часа с кихащо дете.

Има различни степени на болно, както и различни причини за отсъствие. Много ясно, че никой не държи кихащо и кашлящо дете с температура при здрави хора. Бележките в детската градина се дават за определен период и независимо дали детето е оздравяло или не, не можеш да го заведеш на градина преди това. Един очен преглед в средата на деня или зъболекар очевидно изисква отсъствие на детето за целия ден, но не го прави болно. Както казах - правила съм комбинации от всичко съобразно конкретната ситуация. Освен това някои нямаме колежки, на които да прехвърлим работата. Аз съм единствена на тази позиция, никой друг не може да свърши моите задачи и освен това те са свързани със законоустановени срокове и глоби. Не е като да имам избор - здрав, болен - намираш начин да си свършиш нещата.

С болно дете съм се справяла с гледачка за няколко часа, с доработване по нощите и като цяло с много строга дисциплина по отношение на работата. Работата ми е свързана с всекидневно спазване на строги срокове, които не могат да бъдат променени - съответно никога не чакам последния момент, ако имам по-дълъг срок, работя със същото темпо, с което обикновено, защото никога не се знае утре кой ще бъде болен и ще има нужда от мен (детето, майка ми, кучето, колата, фурната,…). Когато кандидатствах за сегашната ми работа преди две години, изрично казах, че си гледам сама детето, че това никога не е било причина да не си върши работата съвестно и в срок, но че понякога може да ми се наложи да изляза по спешност, ако ще да има работа като за хиляда човека. Ми взеха точно мен, никой не ме дискриминира, но преди да стигна до това положение, в което мога и условия да поставям, съм доказала как си върша работата.

Е, то и аз казвам по интервютата, че имам три деца, не ги крия и все пак ме наемат. Но..... но.... има си но-та.

Ако си мислите, че малките деца са проблема и после става по-лесно, много се лъжете. Ето една напоследък типична седмица. В 7 сутринта вдигам седмокласника. Аз съм станала към 6.30 часа и съм се поразсънила с кафе. Бутвам му под носа закуска и малко смешки да се събуди и той. В 7.15-7.20 лошото му тинейджърски настроение вече е в търпими размери и с въздишка вади сборника по математика. Решаваме заедно задачи до 8.30, като аз междувременно беля картофи за някаква манджа. После отивам на работа, а той продължава по другите предмети. Това продължава от месеци щото е втора смяна, връща се в 8 вечерта, а има нужда от помощ за изпитите. Отивам, бачкам разни неща. Пуснала съм си половин ден отпуска, защото другото дете има състезание по гимнастика. Оказва се, че състезанието е от 15 часа - отпуската си тече, но аз бачкам до последно с пълна сила. Тя се мотае из офиса докато чака да стане време да тръгваме. В 15 я оставям на треньора и ми казва, че  играят след 1.5 часа, защото има забавяне в графика. Идеално- поръчвам кафе и отварям лаптопа да доработя. Точно пускам последният мейл и е нейния отбор. Отпуската си тече, ама аз съм 2в1- и работа съм свършила, и детето съм гледала. По пътя наобратно към нас провеждам дълъг разговор с шефа- той е доволен, че може да разчита на мен винаги, а аз - че като кажа налага ми се да отсъствам от офиса никой няма да ме спре. В къщи доготвям сутрешните картофи- за утре манджата е готова, а за днес има от вчера. Всички са нахранени. На следващия ден сутринта в 8 часа имам час при лекар с баща ми. Не съм казала в офиса, защото мислех, че ще свършим бързо. Лекарят се забавя и в 9 отварям лаптопа насред ИСУЛ. Драсвам на шефа, че работя от болницата и ще дойда към 10-10.30 на работа. Вече на никой не му прави впечатление- здравословно баща ми се влошава и вече всяка седмица вися с него поне по 1 час в Пирогов в работно време. Всичко спешно обаче е свършено- от къде точно или дали е преди 18 или след 22 часа няма значение.
Днес беше неделя. Отхвърлих разни неспешни, но важни работни задачи, защото цялата друга седмица съм в командировка и няма да мога. Междувременно сготвих 2 супи и мусака да имат докато ме няма, занесох и на баща ми и му дадох новите лекарства, помагах на малката за теста по математика утре, смених летните със зимните дрехи в гардероба, имах родителска среща с учителката от курса на седмокласника от 19 до 19.45 часа онлайн и му подредих материалите, по които да учи за изпитите докато ме няма. Мъжът ми направи закуската, изпра няколко перални, просна и сгъна прането, смени чаршафите, закара и върна седмокласника от курсове, изхвърли няколко пъти боклука, напазарува и ходи да купува разни материали от Бриколаж. Не сме изчистили, но майната му- ще оцелеем. Ще пусне робота да изпрахосмуче през седмицата и ще е горе долу чисто. Разковничето е да не робувате на перфекционизъм. На всеки му е трудно да съчетава личния живот с работния. В някакви моменти нещо е по-важно от друго и трябва да му се даде предимство. Ако колегите и семейството ви знаят, че по-принцип могат да разчитат на вас, когато им кажете- сега това и това е по-важно за мен, ще проявят разбиране. Аз например изрично предупредих, че заради здравословните проблеми на родителите ни тази година не мога да кажа със сигурност кога ще ползвам отпуска през лятото. Отговорът на шефа беше " няма значение, аз знам, че дори да ми кажеш от днес за утре че си в отпуска, ако има нещо спешно, ще ти се обадя и ще го свършиш без да ми мрънкаш. Но всички други, които ми казват, че в отпуска не пипват работа дори небето да се срути, няма да се ползват с твоите привилегии, защото знам, че не мога да разчитам на тях."

На мен не ми се е паднал от тези модели деца, които седят да диван. Аз имам от онези, които не сядат. Ама никога не сядат, освен ако не пусна телефона, което избягвам. Така че не мога да си представя аз да съм в офиса и детето с мен. Като се разболее и направо ми прималява, че не мога и за 5 минути нещо да свърша.

Добре де, аз не помня на 13 години майка ми да ми е решавала задачите, че и да ми подрежда материалите

Представи си - децата са различни и всеки преценява как да подходи към собствените си според своите разбирания и техните особености.

За това ли успя да се хванеш? Все повече се убеждавам колко злобни могат да бъдат жените. От цялата тирада колко много различни дини под мишница може да носи една жена, целяща единствено да убеди по-новите майки, че всичко е възможно и е въпрос на подход и организация, най-доброто заяждане, което ти хрумна беше, че помагам на седмокласника по един единствен предмет? Баща ми е на 74, голям мъж, подвижен и с всичкия си. Защо не ми кажеш, че не мога да ходя с него по лекари, а може да се справи сам, защото твоята майка не е водила нейния баща? Дъщеря ми ходи на тренировки и курсове сама всяка седмица.  Дали е нужно да я водя на състезание и да си губя половината ден за нейното 3 минутно представяне, защото твоята майка никога не се е появила на нито едно твое състезание? Стойте си вкъщи, чистете си и си гответе. Явно за някои от вас семейните и обществени задължения се изчерпват в тези 3 дейности. А другите ще си правим каквото искаме, когато искаме, ще сме си обгрижили и семействата с всичките им специфични нужди и кариера имаме при това. Въпрос на манталитет е явно!

Много зависи в какъв колектив кандидатстваш.
Аз работя в колектив от млади хора, в който никой няма деца.
Най-възрастната жена от работата ни вече е с две пълнолетни деца.
Преди известно време дойде една майка да пита за работа и директно почна с:
"Ама аз мога само първи смени защото няма кой да го взема от детска и събота задължително почивам".
Не й се обадиха и как да ти се обадят като подхождаш така?
И това не е първата майка, която е заявявала, че трябва да й се кланят защото била снесла златното яйце.