Пубертетът при момчетата - тема 18

  • 30 361
  • 676
  •   6
Отговори
# 630
  • Мнения: 29 284
400 лева за маратонки няма да дам.
Не защото ги нямам. А защото не е възпитателно. И защото до няколко месеца и ще са умалели. И защото не харесвам изпъкване чрез скъпи марки.
До 200 лв ми е ок.
Добре,Тета.Твое право.За възпитанието съм се погрижила.Именно затова написах, че не съм ги дала, а си е събрал пари.Марката е Найк, не е скъпа, а умалели няма да са.Не бери грижа.

Последна редакция: сб, 29 ное 2025, 10:23 от ДХ3

# 631
  • Мнения: 76 462
Принципно се изказвам.
Не визирам никого в темата.
Както коментирахте сумата 500 лв..ваше право.
Така и аз коментирам друга сума 400 лв изписана тук..мое право.
Драма няма.

# 632
  • София
  • Мнения: 15 467
При мен пък онова, което е против разбиранията ми не е цената толкова, колкото табеладжийството. На моя близка тийна е така. Имаше жестоко и много скъпо зимно яке от средата на предишната зима, което му става все още и ревна за Норт фейс, защото в училището му носели такива. Купиха му. Същото и с маратонките, и всичко останало. Не е въпросът детето да е с на дядо си дрехите и да е извън тренда тотално, но това кичене с глупави атрибути на престижа, които всъщност не са и негов принос, а с пари изкарани от друг, изключително много ме дразни. Знам, че в някаква възраст може и да е нормално, но то и чалгата трябва да е нормално нещо, а и това не понасям.
Та всеки си има някакви лични възгледи и с тях възпитава. Не, че едно или друго е по-добро като възглед в случая, лични особености. Същото и с цените. Не харесвам дисбаланс в бюджета и не съм склонна да давам средна месечна заплата за предмет, особено заради марка.

# 633
  • Мнения: 17 301
Когато живеехме в САЩ, не гледаше за марки. В България обаче му се подиграваха, че не е марково облечен, че е с други маратонки… та сега сме по тренда. Така, че не от семейство, а от обществото.
И дали ще даде някой 400, 500 или “Х” лв си е до възможности.
Грозни са тези завоалирани подмятания и е въпрос на култура дали въобще ще се коментират.

# 634
  • София
  • Мнения: 15 467
На моя син са се опитвали да му се подиграват, че колата ми е от 2008-ма година, когато учеше във Френския лицей. И се научи, че е дивна простотия и парвенющина да се коментират чуждите притежания или да се мери стойността на човек по това коя реколта е автомобила, или телефона му. Научи се, че и поддадеш ли могат да ти се подиграват за всичко, а съответно и получават властта да те накарат да направиш и всякакви други неща. На натиска за марки удържа, но на натиска всички да пушат не. Това е то.

# 635
  • Мнения: 17 301
Нормално, те не живеят изолирани и е резонно да приемат някои неща от средата около тях.
Това, че е спортист и зает на макс помага много.

# 636
  • София
  • Мнения: 15 467
Нормално, те не живеят изолирани и е резонно да приемат някои неща от средата около тях.
Това, че е спортист и зает на макс помага много.
В нашия случай пандемията и почти 9 месеца без присъствено училище точно в разгара на пубертета просто разказа играта на няколко набора деца.
Спортът иначе наистина е универсална превенция на повечето проблеми от пубертета. Здрава среда, други ценности, особено за момчета е просто задължително. Без уиндсърфа синът ми щеше да е изгубен в много трудни житейски и възрастови моменти.

# 637
  • Berlin
  • Мнения: 13 013
Моето дете също се влияе от марки и от какво носят другите около него. Не мисля, че идва това от нас, защото сме водили разговори по темата, но не разбира на този етап. Никой не се е подигравал, но той си търси и разглежда, голяма кокона е.
Като споменахте спорт, той тренира волейбол, в нов отбор е този сезон, най-добрият му приятел от клуба го няма в момента, ще се върне края на януари. Нашият от 1-2 месеца очевидно страда и отказва да ходи на тренировки, треньорът започна да го търси и да пита какво става. Та според нас причината е, че приятелят го няма, а по принцип той е по-контактният и нашият човек просто не желае (или не може) да се интегрира сам с новите деца и оттам нежеланието да ходи… Тъкмо днес се пробвах да ми обещае, че ще ходи от другата седмица, че имат мач уикенда, той ми казва “когато … се върне”. Значи ясно защо не иска, но докато детето се върне, те няма да го викат вече в отбора. Не знам как да подходя. ММ е много разочарован и просто се отказа да му обяснява повече по темата (понеже имаше един особен случай с отказване от джудо след 2г тренировки и пак се справяше доста добре там). Някакви идеи, съвети?

# 638
  • София
  • Мнения: 15 467
При спорта си трябва натиск. Изобщо не стои като въпрос да избира дали да ходи, защото записването на някакъв спорт е ангажимент. Поне у нас винаги е било така. Сам избира спорта след няколко посещения, а след това се ангажира за сезона или годината и ходи. При нас лятото си избра уиндсърф и там винаги е карал с огромно желание, но през годината няма как и 5-6 години ходеше на баскетбол. Не беше неговото, предлагах да избере друго следващата година, но пак избираше това. Като не му се ходи и все пак отива после се чувстваше добре. Та просто му обяснете, че трябва да ходи, това е ангажимент и толкова. Даже като го няма приятелят може да се посближи и с другите в отбора.
Много деца така започват някакви тренировки, но тренировките са усилие, в началото хич не си добър и усилията са много по-малко от удоволствието, но трябва да се продължи, иначе се стига до това да се откаже от всичко и да не спортува. Цяла седмица училище, например, в събота навън вали и е ясно, че повечето ще изберат да си цъкат на телефона или плейстешъна, вместо да се помъкнат към някоя зала, пък да се преобличат, после да се мъчат, ама като трябва нещо и трябва.

# 639
  • Мнения: 29 284
Аз съм на 48г и спомените ми са, че също искахме да носим марки, а и определен тип дреха.И не само аз, масово беше.Сега не е по-различно.И тогава деленето беше много по-осезаемо.Сега се намират от-до цени на желани марки.
Въпреки това съм отраснала нормален човек с ценности.Това съм дала и на децата си, въпреки разни твърдения.

# 640
  • Мнения: 433
И моят се отказа от спорта 7 клас и сега ми е мъка. Имам чувството, че и него го е срам да пробва в нова среда. Сега чака един съученик да се накани, за да ходят заедно на плуване.
Моят няколко години робуваше на Найк манията. След като видя, че прескъпите маратонки са пълен боклук и се късат след 2 месеца най-накрая проумя, че е просто мода. Сега за зимата го навих да пробва Норд фейс /които купих лятото на промоция за под 200 лв./,  и о чудо заобича ги. Много е впечатлен, че не му се мокрят краката дори като преджапа през локва и същевременно не му се потят краката и не миришат. Та в някои случаи цената си заслужава.
За хубаво яке също си заслужава. Особено сега като сменя 2 транспорта до училище. Иначе тъпите анцузи по 200 лв. едната част безумно много ме дразнят.

# 641
  • Berlin
  • Мнения: 13 013
Той тренира от близо 2г, с желание, с мечта за медал. Сега реално има голям шанс да завършат първи накрая, но той вече няма това желание, заради новите деца и липсата на стария отбор. Той казва, че не са “неговия” тип. Иначе ние бутаме и настояваме, но не искам и да прекаля с това и тотално да го откажем.

# 642
  • София
  • Мнения: 15 467
Той тренира от близо 2г, с желание, с мечта за медал. Сега реално има голям шанс да завършат първи накрая, но той вече няма това желание, заради новите деца и липсата на стария отбор. Той казва, че не са “неговия” тип. Иначе ние бутаме и настояваме, но не искам и да прекаля с това и тотално да го откажем.
То се казва веднъж. Ако не иска това да сменя отбора или спорта и да ходи там редовно. Лошото е, че като отпаднат от отборите и след това единствената алтернатива е фитнес, а това изобщо не е с качествата на организирания спорт.

Аз съм на 48г и спомените ми са, че също искахме да носим марки, а и определен тип дреха.И не само аз, масово беше.Сега не е по-различно.И тогава деленето беше много по-осезаемо.Сега се намират от-до цени на желани марки.
Въпреки това съм отраснала нормален човек с ценности.Това съм дала и на децата си, въпреки разни твърдения.
Една година повече съм аз, и да, навремето всички си падахме парвенюта, но то преди 90-та нещо интересно имаха само децата на тираджиите и на някаква върхушка, с която поне аз не съм имала досег. Нормално беше.
И сега не е ненормално, но е различно. В нашето поколение въпросът с парите не стоеше както е днес, днес като човек харчи неразумно и наистина може да остане на улицата. Отделно вече има разслоение в обществото и тези, които имат пари второ или трето поколение не държат да се барнат с нещо с голям надпис или видимо еди каква си марка. Принципно.
И се сетих как в началото на 90-те сме ходили с пликче тип Била на училище, защото е от чужбина. Хем смешно, хем тъжно.

# 643
  • Мнения: 29 284
Така, така, това имах предвид, нещата се въртят, ама ние забравяме какво е било.Нищо ново под слънцето.

# 644
  • София
  • Мнения: 15 467
Така, така, това имах предвид, нещата се въртят, ама ние забравяме какво е било.Нищо ново под слънцето.
Не съм забравила, но очаквам малко еволюция, без да осъждам като я няма. За пуберите е съвършено нормално да искат да принадлежат на групи други пубери, да са по крайностите. После им минава.

Общи условия

Активация на акаунт