Проследете го при положителен тест, за да се прецени достатъчна ли е добавката.
- Публикувана: 4 юни 2025, 11:58 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2025, 12:18 ч.
Дългото чакане след трансфер – тема 118
Имам въпрос към тези от вас, които са правили хистероскопия за премахване на полип- възможно ли е полипите да растат от Естрофем? Също така какви са симптомите за полип, ако сте имали такива? Имам един неуспешен ЗЕТ с два 5-дневни ембриона и докторът предложи преди следващ ЗЕТ да направим хистероскопия. Имах зацапване 2 дни преди цикъл преди стимулацията и трансфера (бях на стимулиран цикъл с естрофем) и сега зацапването вече е 3-4 дни. Възможно ли е да е от полип, тъй като чета, че при него има извънменструално кървене и възможно ли е полип да не се види на ехограф?
И аз се чудех какви са симптомите на полип, ако има такива. При мен се потвърди и от втори лекар съмнението за полип, та след цикълът септември се разбрахме да направим една диагностична хистероскопия, ако има нещо да се отстрани. Споделих на новата лекарка, че и последните 2 месеца след инвитрото, което правихме юни менструацията ми е само 1.5-2 дена макс, като този месец и закъсня със седмица, та и тя настоя да направим.
Напълно е възможно високия естроген да образува полипи. Аз имам премахнати два малки полипа през 2022г. Това беше още в началото на репродуктивния ми път и съм си ги имала, не съм приемала естрофем. Но за симптомите при мен беше много осезаемо. До преди премахването им имах силно болезнен цикъл, който винаги запопваше със зацапване за 1-2 дни и после започва същинският цикъл, който беше и доста обилен. Не можех да се ориентирам кой ден да броя за първи ден. След отстраняването всичко това изчезна и аз буквално се преродих 🤣 Болката и зацапването изчезнаха, а количеството и продължителността на цикъла намаляха до степен, че съм се чудила това пък сега дали е нормално. По време на предишната ми бременност от повишаването на хормоните ми беше излязъл цервикален полип, но след бременността той спонтанно изчезна.
Имам въпрос към тези от вас, които са правили хистероскопия за премахване на полип- възможно ли е полипите да растат от Естрофем? Също така какви са симптомите за полип, ако сте имали такива? Имам един неуспешен ЗЕТ с два 5-дневни ембриона и докторът предложи преди следващ ЗЕТ да направим хистероскопия. Имах зацапване 2 дни преди цикъл преди стимулацията и трансфера (бях на стимулиран цикъл с естрофем) и сега зацапването вече е 3-4 дни. Възможно ли е да е от полип, тъй като чета, че при него има извънменструално кървене и възможно ли е полип да не се види на ехограф?
Аз имам един.. странен въпрос. Нормално ли е да ми е лато на филм всичко. Това ми е първи трансфер, декември се разбра че ще правим инвитро, март получихме одобрение от фонда, стимулацията ми беше през Май/Юни и беше отвратителна. Супер травмираща. Не можех да спя защото корема ми беше толкова подут че ме задушаваше както и да легна. Както и да е няма да влизам в детайли. Сега съм 8 ден след трансфер и си гледам положителния пиклив тест който е повторение от вчерашния, и видимо по тъмен и ясен. И някак си.. ми няма как да се случва на мен. Не си пазя сърцето, радвам му се че се е хванал.. ама не го виждам как може да расте точно при мен че и да го гледам. Малко ме удари страх, не от загуба а от това че сега отговарям за нещо което даже и не виждам. Може би е защото е най близко до бременност до което съм била, може би е защото съм млада още, не знам но ми е много на филм. Взирах се в двата теста (те са единствените от моят екперимент които се видя чертата почти веднага) и просто не мислих. Сякъш не е моя, или е поредния отрицателен за овулация.
Много напред мислиш, разбира се, че ще успееш да се справиш. Ще имаш 9 месеца подготовка, да възприемеш чудото в живота си. Аз изпитах същото чувство, но след като родих. До тогава мисията ми, беше да запазя живота и да се роди. Ама като родих, се чудех какво да правя, ще успея ли да се справя, ако се случи нещо, ще реагирам ли. Няма начин, майчинския инстинкт те активира. В някои ситуации ми се смеят роднините, че няма как да знам какво иска бебето, но по магически начин знам. Успявам веднага да я успокоя. Притеснявах се, ще се будя ли, ако има нужда. В началото сънувах, или таткото, или някой друг да ми казва да ставам, че бебето е гладно или има нужда от мен. Единия път, си беше забила главичката в одеялото, което й слагах да подпира гръбчето. Винаги го слагам от врата надолу. Но точно тази нощ, майка ми я сложи да спи и й поставила одеялото наравно с главата. А аз бях легнала да поспя и не видях. Тя се обърнала през нощта по гръб и си завъртяла главата. В този момент сънувам, че трябва да стана. Като станах, щях да припадна. Веднага оправих положението, но ужаса остана. На следващия ден направих забележка на майка ми. Тя всеки път се сърди, че едва ли не, не може да гледа бебе. Но това са важни детайли.
Мисълта ми е, че във всяка жена има майчински инстинкт, и той е най-силен, когато се появи новия живот.
Честито за положителния тест, чакаме да видим и кръвния тест. И оттам нататък, всичко да се развие по най-добрия начин.
Мисълта ми е, че във всяка жена има майчински инстинкт, и той е най-силен, когато се появи новия живот.
Честито за положителния тест, чакаме да видим и кръвния тест. И оттам нататък, всичко да се развие по най-добрия начин.
Майчинството е притеснение за цял живот ❤
Сега ще чакаш датата за преглед и пулс, после пренатален тест, фетални морфологии, раждане, кърмене, зъбки, захранване, ясла, детска градина, училище, гаджета, пубертет, университет... ❤🧡💛
Винаги ще се притесняваш, винаги ще искаш най-доброто за детето си и ще се съмняваш дали му го осигуряваш. И това е съвсем нормално.
Отпусни се, зарадвай се на теста! Тихичко, кротко, мило. В теб расте живот!
Тук сме и жени, които са по този път от много повече от година. Мечтаем за положителен тест, но той не идва. И не само стимулации, трансфери, тестове, а и купища операции, интервенции, медикаментозно лечение...
Опитай да заместиш поне част от притеснението с благодарност. Поздрави тялото си, то се справя чудесно. Всичко ще е наред, едно по едно, малки крачки ❤
Сега ще чакаш датата за преглед и пулс, после пренатален тест, фетални морфологии, раждане, кърмене, зъбки, захранване, ясла, детска градина, училище, гаджета, пубертет, университет... ❤🧡💛
Винаги ще се притесняваш, винаги ще искаш най-доброто за детето си и ще се съмняваш дали му го осигуряваш. И това е съвсем нормално.
Отпусни се, зарадвай се на теста! Тихичко, кротко, мило. В теб расте живот!
Тук сме и жени, които са по този път от много повече от година. Мечтаем за положителен тест, но той не идва. И не само стимулации, трансфери, тестове, а и купища операции, интервенции, медикаментозно лечение...
Опитай да заместиш поне част от притеснението с благодарност. Поздрави тялото си, то се справя чудесно. Всичко ще е наред, едно по едно, малки крачки ❤
Аз имам един.. странен въпрос. Нормално ли е да ми е лато на филм всичко. Това ми е първи трансфер, декември се разбра че ще правим инвитро, март получихме одобрение от фонда, стимулацията ми беше през Май/Юни и беше отвратителна. Супер травмираща. Не можех да спя защото корема ми беше толкова подут че ме задушаваше както и да легна. Както и да е няма да влизам в детайли. Сега съм 8 ден след трансфер и си гледам положителния пиклив тест който е повторение от вчерашния, и видимо по тъмен и ясен. И някак си.. ми няма как да се случва на мен. Не си пазя сърцето, радвам му се че се е хванал.. ама не го виждам как може да расте точно при мен че и да го гледам. Малко ме удари страх, не от загуба а от това че сега отговарям за нещо което даже и не виждам. Може би е защото е най близко до бременност до което съм била, може би е защото съм млада още, не знам но ми е много на филм. Взирах се в двата теста (те са единствените от моят екперимент които се видя чертата почти веднага) и просто не мислих. Сякъш не е моя, или е поредния отрицателен за овулация.
Момичета, след трансфер нормално ли е подуването и газовете, големия апетит,....айде болките в корема си ги имах и преди...но не знам дали има симптоми за успешен трансфер...
Момичета, моля за съвет 
На своя инициатива реших да си направя кръвен тест на 5-ти, 7-ми и 9-ти ден. Резултатите бяха: на 5-ти – 8.11, на 7-ми – 8.70 (и двата по едно и също време). Тогава вече осъзнах, че всичко е приключило и няма смисъл да се надявам. Реших обаче за контрол да направя още един тест на 9-ти ден и междувременно от тази сутрин да спра Утрогестан и Дуфастон, защото според мен няма смисъл да удължавам процеса.
Днес сутринта направих и тест лента за финално потвърждение. То взе, че втората черта е леко по-наситена в сравнение с тестове от предните дни.
Зная, че с такъв ЧХГ шансът е 0, но ми се иска вашето мнение и потвърждение.
На своя инициатива реших да си направя кръвен тест на 5-ти, 7-ми и 9-ти ден. Резултатите бяха: на 5-ти – 8.11, на 7-ми – 8.70 (и двата по едно и също време). Тогава вече осъзнах, че всичко е приключило и няма смисъл да се надявам. Реших обаче за контрол да направя още един тест на 9-ти ден и междувременно от тази сутрин да спра Утрогестан и Дуфастон, защото според мен няма смисъл да удължавам процеса.
Днес сутринта направих и тест лента за финално потвърждение. То взе, че втората черта е леко по-наситена в сравнение с тестове от предните дни.
Зная, че с такъв ЧХГ шансът е 0, но ми се иска вашето мнение и потвърждение.