Нечовешки условия в дом за възрастни хора с.Ягода

  • 19 079
  • 672
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 21 974
Все и на децата нещо трябва да се откъсне от сърцето и джоба, няма как.

# 586
  • Мнения: 5 144
Все и на децата нещо трябва да се откъсне от сърцето и джоба, няма как.

Все по-малко са възрастните си деца.
Понякога ги надживяват, друг път изобщо нямат.
Трябва на има законодателство и комисия, ако има такъв вариант, за да не бъдат измамени старите хора и да получат грижа.

# 587
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 085
Все и на децата нещо трябва да се откъсне от сърцето и джоба, няма как.

Въпросът е , че и като се откъсне, няма гаранция, че някъде ще получат качествена услуга.

# 588
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 468
Повечето хора притежават само жилището, в което живеят. Какво се прави, когато парите от продажбата свършат, а човека си е още жив?
Аз съм водила стажове в държавен дом и условията не бяха лоши изобщо. Сега не знам как е. И май накрая пак опираме до липсващата държава.

# 589
  • Мнения: 1 753
Ако стигна до там и си продам наследството за децата ми, по-добре да се свършва бързо с мен. Имоти за човек на доизживяване вместо за млади хора, създаващи семейство. Успешна работа, няма що.
Да не говорим, че доста често продавачите не са били купувачи.
Когато въпросните млади хора не се грижат за възрастния, възрастният няма избор освен да продаде/даде жилището срещу гледане. Нормално е. И съвсем справедливо.

А кой е казал, че не се грижат. Иначе ако аз толкова си мразя децата, последните ми дни ще са ми най-малкият проблем и ще направя всичко възможно да прехвърля наследството към внуците, а не да го пропилявам.
Ако ти изобщо имаш какво да оставиш и нямаш проблем да си лишаваш децата, ок. Очевидно повечето хора, които имат нещо, са като мен.
Ако се грижат за възрастните и въпреки това възрастните дадат жилището на друг, са напълно в правото си да престанат да се грижат, а получателят на жилището да поеме грижите.

Евтиното заяждане за липсите или наличието на мои имоти няма да коментирам.

Да, някои хора са напълно способни да правят такива мизерии с децата си, повечето обаче - не.

# 590
  • Мнения: 9 115
Как точно си представяте човек на 80+ напълно самостоятелно да продаде жилище в центъра на София? По-леко с фантазиите.

Нямам фиксация на тема л@на, но кое е по-тежкото при гледане на близък? А, да....върховното страдание какъв е бил и какъв е станал.

# 591
  • Пловдив
  • Мнения: 19 469
Така е, ама за апартамент в София. А една селска къща за 50 000 лева няма да стигне и за две години таксата в хубав дом. И това е за лукс къща във вървежно село, може и да е по-малко. Може и да няма кой да я купи.
В една друга тема (къща на село - набутвация или... какво беше) се твърдеше, че дори в не много вървежните села свястна, не лукс, а свястна къща под сто хиляди евра няма. Wink

# 592
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 468
Ние в момента търсим да купим селска къща. Скъпите къщи са в близост до София, областен град, или до курортно място. Всичко останало е достъпно като цена, но на м@йната си, отдалечено от всичко, също и по полузапустели села и махали. Знам го защото всеки ден проверявам.

# 593
  • Пловдив
  • Мнения: 19 469
Да. По-привлекателните къщи са доста скъпи, другите не са. Но и 50 хиляди в никакъв случай не е цена за лукс къща във вървежно село. Да съм си купила досега две, ако беше така. Wink

# 594
  • Мнения: 28 691
Нямам фиксация на тема л@на, но кое е по-тежкото при гледане на близък? А, да....върховното страдание какъв е бил и какъв е станал.

Когато се стигне на етапа на „лайната“, това обикновено означава, че човекът е на легло. И да, това не е най-тежкото. По-страшно е, когато е физически активен, но с проблеми на най-горния етаж. По-нагоре споменаха какво следва – губене на паметта, съответно човекът тръгва нанякъде и се загубва, агресивност с всичките ѝ форми, тотална неадекватност...
Например съседи гледаха дементна баба в малко апартаментче. Тясно, не тясно, гледаха я някак си. Налагаше им се да я заключват на терасата на въздух, защото не можеха да я пуснат навън без надзор. Тя пък викаше за помощ, щом мернеше човек да минава отдолу. Веднъж бабата тръгнала да бяга през прозореца. Добре че беше нисък етаж, та само се потроши. За капак не само дементна, с всичките му „екстри“, но и потрошена...
Пази боже от такива старини! И дано на никого не му идва до главата да гледа такъв близък.

# 595
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 468
Във вървежно село е скъпо, да Simple Smile

# 596
  • Мнения: 4 889
Как точно си представяте човек на 80+ напълно самостоятелно да продаде жилище в центъра на София? По-леко с фантазиите.

Нямам фиксация на тема л@на, но кое е по-тежкото при гледане на близък? А, да....върховното страдание какъв е бил и какъв е станал.
От опит, най-лесно и леко е смяна на памперс. Обръщаш на една страна, вдигаш един крак, сваляш, бършеш с мокри къпри, слагаш нов. Но я опитай да нахраниш дементно болен. Затворил е устата, а на теб ти се плаче, защото вече е много отслабнал от неядене, трябва да го нахраниш, трябва да му дадеш вода, буташ и със спринцовка течна храна. Ами къпането, трябва някак да го отнесеш в банята, той се дърпа, страх те е да не падне, ами когато го оставиш сам и той излезе и после го търсиш 2 дни с полиция. Та памперът е песен.

# 597
  • Мнения: 812
Темата е за лошите условия в домовете за възрастни, а не за цената на жилищата. Как не спряхте да броите чуждото?! Как очите ви все в чуждото?! Готови да вземете на босия цървулите.

В провинцията къщите на село, вървежно- невървежно, не надвишават 20 хил. евро. За стабилна къща трябват много ремонтни дейности. Пенсионери с минимална пенсия не могат да направят сериозен ремонт, та да продадат къщата за над 100 хил. лв.
Всеки е свободен да обяви каквато цена си иска, въпросът е, че трудно ще намери в провинцията някой да я купи на тази цена. Обявата ще стои с години.
Продавали сме къща на село, знаем за какво иде реч.

# 598
  • Мнения: 50 709
Така е, ама за апартамент в София. А една селска къща за 50 000 лева няма да стигне и за две години таксата в хубав дом. И това е за лукс къща във вървежно село, може и да е по-малко. Може и да няма кой да я купи.
В една друга тема (къща на село - набутвация или... какво беше) се твърдеше, че дори в не много вървежните села свястна, не лукс, а свястна къща под сто хиляди евра няма. Wink

Ставаше дума за други села около София, на до 20 - 30 километра. Иначе преди две години продадох къща в село на 100 км от София, на добро място, красива природа,  близо до река Искър, с ток и вода, масивна постройка с декар и половина двор за 35 000 лева. И то със зор.

# 599
  • София
  • Мнения: 2 561
Как точно си представяте човек на 80+ напълно самостоятелно да продаде жилище в центъра на София? По-леко с фантазиите.

Нямам фиксация на тема л@на, но кое е по-тежкото при гледане на близък? А, да....върховното страдание какъв е бил и какъв е станал.
Ако не е съвсем неподвижен, да падне. Падат като чувал с картофи, кожата им става съвсем черна и чупят лесно кости. После се молиш на хората от линейката да го вдигнат за болницата, понеже ти си сама жена и не можеш. За всяко нещо търсиш частен лекар или лаборатория да идва на място, понеже не можеш физически да отидеш с човека. Дори и като плащаш, в малките градове не искат да идват.

Дементните пък бягат, излизат и не знаеш къде да ги намериш и в какво състояние. Някои хващат транспорт и отпътуват незнайно къде. Други ги избива на агресия  вкл. и жени, и започват да крият ножове, или да стават през нощта да те душат, крещят ти, че ги крадеш, че си к..ва, избива ги на цинизми. Това са случаи в моето семейство, очите трябва да са на 4 постоянно, забравяш работа, деца, ако имаш и всичко. Л..ната и хигиената са най-малкият проблем.

Общи условия

Активация на акаунт