С какво ви дразнят свекървите? - 165

Местят се . Писа. Ако  е толкова наивна да очаква промяна,  и там ще е същото.

Изпуснала съм го, да. Поначало ще е същото, но поне ще има основание да я отреже, да не дава ключ, да не я допуска в семейното жилище, когато не е удобно.

Абсолютно подкрепям. Хич няма да чакам синът ѝ да се намесва, той само ще бъде информиран, че вече няма тактично да се премълчава.
Аз съм против тотално прекратяване на комуникация, но не съм съгласна да си оставям магарето в калта.
Майката на момичето знае ли за тези изцепки на бабата? Доколкото разбрах работят заедно двете, или бъркам?

Ама защо чак прекратяване на комуникацията и отрязване.
Всичко е в прекалено близки отношения със свекървата, които са тотално ненужни и почти никога не е добре.
Никакви чатове и тел.рфазговори само ако се налага (демек 2 пъти годишно макс). Картичка за рд, лайкване и край.
Никакво гостуване без мъжа, защо е нужно изобщо това? Нямам идея какво бих си говорила с майка му насаме.
Ако ме пита кога да се видим - питам веднага мъжа ми кога ще може, кога иска и решаваме.
Ако ми звъни, казвам му - майка ти звъни, обади се да видиш защо.
Ако дойде без покана и него го няма - тъкмо излизате или чакате гости и не е удобно в момента.
Като стане да се разхожда из къщата ставаш след нея и питаш - имаш ли нужда от нещо Пепи? Не - ами сядай тогава моля ти се, да се видите със сина ти, не е удобно да ходиш в спалнята на детето.
Ум не ми побира какво ще търси бабата в стаята на детето ми.
Ако каже на детето ''какъв гъз си отпрала'', казвам на детето не на бабата - аз смятам, че изглеждаш супер и много те харесвам.
А насаме аз винаги си говоря с децата, разказвам им за възрастовите изменения, поради което някои от старите хора често пъти стават по-груби и несъобразителни, даже с желание да обиждат. Разказвам им също и за възпитанието преди години, когато никой не е казвал на хората, колко са важни емоциите И ВИНАГИ, винаги да се държим добре с отсрещния. Но само тук във форума вижте колко грубо и обидно пишат сумати хора, нормнални жени, майки, баби. И смятат, че е нормално, просто са откровени и директни. Та не ме изненадва и тази баба.
Аз лично вярвам и знам, че граници може да се поставят и без човек да е груб, без да обижда. С нормални думи, но настоятелно и уверено.
Аз също трудно поставям граници за себе си, но за децата съм твърда.

И защото си възпитана - анонимно, да не те сбъркат  с откровените нахалници? Иначе постът е премерен и има истина.

Като се преместим, ще сме доста далеч от нея, на около час път с градски транспорт и се надявам това малко или много да я ограничи. Обмислям да поканя брата на мъжа ми, на вечеря, за да му покажа и още една гледна точка към проблема.

Благодаря за съветите, мисля да пкажа някой от коментарите на мъжа ми.

Това пък с показване на коментари е тотална глупост! На мястото на мъжа ти бих побесняла. Срещу теб!

Недей. Никой не обича да говорят против майка му, особено непознати. Може да започне да я защитава  и да се разсърди, че си я злепоставила. Явно държи на нея.

Дадоха ти се добри съвети, които не са толкова трудни -;просто не я допускай у вас, когато него го няма. Нали ще се изнасяте скоро, тогава ще стане по-лесно.

Ти само внимавай, в най скоро време, като родиш, да не почнеш да ревеш за свекървата.... Че с дете тийнейджър, което почти постоянно е при вас, ваше общо малко дете, и близнаци, които са на път, ще ти се отели вола.
Така че по-полека, като гониш свекървата.
Обаче предупреди мъжа си- от новото жилище никакъв ключ за нея. Само след покана от ваша страна. Щом няма мъж и близки, като нищо ще ти се натресе у вас,  уж да ти помага. И после няма да можеш да я изгониш.

Каква е целта? Да й натриеш носа? Няма да стане. Най-добре се разбери с мъжа си да следвате определена политика с майка му и да я спазвате и двамата. Дистанцирайте се културно. Няма смисъл от водене на война.

Това би било голяма глупост, не го прави. Активирането на мъжа трябва да бъде в посока защита на децата и семейството, а не нападение и обвинения към майка му. Дори когато някой непрекъснато повтаря "майка ми е такава, майка ми е инаква", в момента, в който някой друг го каже, му става неприятно, и може да мине в отбрана. Чужди родители, братя, сестри, деца - не се обиждат никога, дори и със същите думи, с които техният роднина до момента ги е "солил".

Не смятам, че е натриване на носа. Искам да се види и другата гледна точка, защото брат му е минал през същото и мисля че може да му отвори очите, че нещата няма как да се подобрят  и може само да се задълбочи проблема с времето. Защото той може би не го вижда изцяло, а  и единствената друга гледна точка е моята, което не смятам, че е достатъчно. Не искам да прекъсвам връзката му с майка му, искам да му покажа обаче, че влиянието и върху нас може да бъде пагубно. Не искам да играя театър и всеки път когато тя реши да намине, да се чудя как да избягам с децата нанякъде, за да не стават свидетели нейният начин на общуване. Не искам да гледам как близък човек, уж, руши психиката им, защото търси къде да избие. Не искам и да прекратявам брака си с един добър, грижовен и обичащ човек, само защото има родител с отявлен психологически проблем.

Нали сте партньори, не можеш ли да говориш открито с него, как се чувстваш ти, какво може да промените. Не те съветвам да обиждаш майка му и да я нападаш, а просто да се дистанцираш. Шанса да обостриш отношенията с мъжа си е реален, ако му пакажеш коментари и как я разнасяш тук.

Проблемът ти е с мъж ти...потретвам се. Ако той е мъж на място..нямаше да я има и темата.
Отварят се очи на някой който иска да ги отвори. Той ако не иска...и 10 пъти да каниш брат му...и на челна стойка да застанеш..все тая ще е.

Каза ти се много пъти..разцираш се с мъжа ти тя да идва след предвар уговорка само и само в негово присъствие. Това е ваш дом и вие определяте кой и кога ще идва или да идва.
Но мъжът ти май си прави какво си иска и не зачита мнението ти  . Така ми се струва на мен.
С мъжа ти се разбери .

Плюс едно, че проблемът е в мъжа, още повече че вече е допуснал един брак да се разруши, дори е още по-притеснително.