Седма тема на чакащите

Добре дошли на всички бъдещи и настоящи родители. Нека да има повече активни в групата и да споделят своето мнение по всички въпроси

Просто се записвам в новата тема.
Четох с интерес последните публикации. Осъзнавам, че детето ни е малко и сладко в момента и с възрастта ще дойдат проблемите, но се надявам, че първо ще успеем да се справим и второ: аз съм голямо перде за някои неща и се моля да ми се падне от тая страна и да не ме дразни. Тя например е много умна, изключително много помни, бързо се учи.. обаче примерно цветовете не може да ги научи. На 4 годинки стана, непрекъснато и говоря, показвам, правя сравнение: зелено като тревата, синьо като морето..не и не.
Ще видим как ще е по-нататък. Повече вино ще трябва и оммм..

Възможно ли е да има далтонизъм? Имам колега, който не различава синьо от зелено, жълтото го мисли за червено... много е странно. Непрекъснато ни моли да му казваме в какъв цвят сме оцветили еди-какво си в Ексел, за да използва същия номер цвят. Веднъж беше сложил някакво светлокафяво и нищо не се четеше...

Далтонизъм се проявява в близо 85-90% при мъже, и много рядко при жени. Нашият хубавец има същият проблем с цветовете. След месец прави 7, но беше страхотна борба с тия ми ти пусти цветове. А обича да рисува и го прави много добре. Но разни нюанси на червено-кафяво и понякога синьо-зелените са му пълна мъгла. Баща му се занимава с очи и оптика и ми потвърди, че има наистина нарушено цветоусещане.
Нашите осиновени деца просто научават някои неща по-трудно. Отделно и като се фокусираме в тези неща, хептен зле става... Сега се е научил да ме дразни, като не произнася хубаво Р. Може, знае, прави го като наблегна, но думи като "хвърля" редовно чувам като "хвъля"..

Не е далтонист. Познава като и кажа дай ми еди какво си, което е синьо като морето. Тя го дава, аз казвам " Бравооо, какъв цвят е това?" и отговора е "Червен" 😂 просто са и трудни, но не го взимам много присърце.

Синът ми на 11 все не може да си спомни думата и когато му приготвям сандвич казва "Сложи ми от онова, което се разтяга". Как не го мързи да каже цяло изречение не знам.
Ако се даде задача "Подай ми синия молив" или "Оцвети тук със зелено" дали ще се справи?
Тази тема е била създадена преди години като място, където да се търси помощ и да се обсъждат проблеми с осиновените ни деца. Заповядайте и тук:
https://bg-mam.ma/t/198324

Днес ние имаме нова трудна дума.
Бебешир, а думата е  тебешир. Неможе да я каже и това си е.

Кемедже и тутуница казваше синът ми много дълго време. Също така фтичка. Пише Пургас и Порис и, ако не му посоча грешката не я вижда.

Здравейте,чета темата може би от 2013г,когато взех решението,че ще осиновявам дете,но за първи път пиша провокирана от последните постове и най вече на den za den..Незнам дали аз съм сложила очила с много розов отенак,но бидейки майка вече от четри години на осиновено дете единственото,което виждам в моето дете е ,че тя има нужда от обич и то от много ОБИЧ.Мисля също,че ние осиновителите много сериозно сме забили в мисълта,че нашите деца са осиновени и всичко,което те направят или не направят го отдаваме на това,което е грешно според мен.Те са деца като всички останали деца и трябва да ги гледаме с тези очи,а не с очи които казват “ти не си мое родно дете”.Мога да пиша още доста,но мисля да спра до тук,че отсега виждам отговорите😃

Мила Елена81 абсолютно съм съгласна с теб и заставам плътно зад вашите думи. Всяко едно дете има нужда както и вие казвате от много обич, любов, закрила и най-вече опора от своите родители. Или както обичам аз да казвам което си е и самата истина родителите са пример за децата. И като такива ние трябва да ги учим само на най-доброто а именно как да бъдат хора и преди всичко достойни Българи на майката земя.
Нека бъдем всичко за тях!

Едва ли има родител, който да не обича детето си и да не е пример за него. Но не всяко родителство е спокойно и щастливо. Някои родители са изправени пред сериозни предизвикателства, не само осиновителите, важи и за биологичните, от здравословен характер или нарушена привързаност. И това не е, защото детето е осиновено или, защото е лошо, или пък родителят не се е постарал.
Като човек, който работи в системата на образованието вече над 25 години, мога да ви уверя, че различни обучителни и поведенчески трудности се срещат доста често и у деца, които са в биологическото си семейство, семейството са хора с образование, работещи, отговорни, обгрижваше децата си и подкрепящи ги, но има причина детето да не се развива като останалите деца. И, когато детето ти страда, че не се справя като другите или, когато се държат лошо с него, не се вписва, не го приемат, боледува боли. Боли повече, отколкото , ако това се случва с теб. Защото е детето ти. И, когато детето ти постигне дори мъничък успех си толкова горд и щастлив, сякаш ти самият си спечелил олимпийско злато.
Всички ние се стремим да бъдем най-добрите родители за децата си, без значение как сме станали родители. Но понякога не се получава, колкото и да се стараем. И тогава идва смазващото усещане, че сме се провалили в най-важното нещо - да бъдем добри родители на децата си и да им помогнем да станат добри хора.
Не хвърляйте камъни по хора, в чиито обувки не сте били.

Мдаам, чудна дискусия се зароди. Считам, че е полезна или поне се надявам. Всяка гледна точка, чувство, преживяване е от полза.
Преди 7 години, когато подавахме документите, нямаше толкова коментари... а днес... Все по-естествено е да се говори за това, така, както за различните деца.
Но, днес много се замислих... върху това, че късно осиновихме. Догодина ставаме на 50, а децата ни към 10г. Какво време сме пропуснали само... но, вярвам, че така е отредено. И в същото време сме като някакви "извънземни" родители, с ценностите от "едно време" /книги и мисъл/, а днешните родители, с 20г по-млади от нас - телефони, плейстейшъни... липса на контрол...
Ние ли сме "сбъркани" или "избягяхме от времето" или... все си мисля, че човечеството има нужда от мислещи хора, не толкова замисими от AI... дали не грешим, че не им даваме телефони (все още), че ги караме да четат книги, да решават сборници... Идиоти ли сме?
Понякога се чувствам като попаднал на друга планета - родители на деца от класовете на нашите, задават безумни въпроси във вайбър групите, сякаш не знаят каква им е програмата, какви неща ги очакват... нормално ли е? Сякаш трябва да приема "дебилизма" на електронната зависимост (защото за мен е такава) и някак да преглъщам. Дълбоко да преглъщам и приемам тази робска цифровизация...
Има ли и други като мен?
/извинете ме, но тез дни се чувствам точно като Люк Скайоукър срещу Дарт Вейдър/
Искрено и дълбоко се надявам, че човешкото в крайна сметка ще надделее! Ай с....ир от тоз ИИ.
Споделих, не че спира битката...

Здравей. Аз самата съм дете на възрастни родители - първо и последно. Да, в моето поколение не беше често срещано жена на 40-43 да роди, макар че във входа ни от 17 семейства в три имаше такива майки, едната моята. Не мисля, че е само до възраст, макар че да, ние сме от поколението, израстнало преди демокрацията, повечето родители вече са деца на демокрацията и това определя и начина на мислене, и възприемането на някои неща. Относно осиновяването наскоро ми попадна някъде, че осиновяват хора предимно в диапазона 40-50 години, които преди това имат доста години опити за дете. В днешно време и чрез асистираната репродукция доста повече жени стават майки на 40-50 годишна възраст. За протокола - днес ставам на 53, синът ми вече навърши 11 през март, а след седмица щерката става на 15. Нейната БМ е моя връстничка, а неговата би могла да ми е дъщеря. Шарен свят. Не мисля, че има чак такова значение.
Относно устройствата - в днешното поколение са неизбежни, но е добре да има баланс. Все пак мисля, че трябва да им позволим да бъдат част от средата, за да не се окажат изолирани. До 7-8 клас майка ми ме наказваше за някоя оценка, която не й хареса с лишаване от телевизия и вечерния филм. Така в училище се оказвах изолирана - децата обсъждат нашумели за времето си сериали като "Богат-беден" и "Птиците умират сами", а аз идея нямам за какво говорят и се чувствам точно изолирана. Игрите на устройство и самите устройства са част от времето, в което живеем. Въпреки тях синът ми всяка свободна минута (не ходи на занималня) е навън да рита с момчетата или да кара колело и тротинетка. И има достатъчно приятели, които също излизат да играят навън, а не седят само пред устройствата. Миналата година си събираше пари за геймърски лаптоп или компютър, но видял в края на октомври ВМХ намален от 1050 на 650 лева и със събраните пари си го купи. И не е като да не е имал колело, имаше вече. Тази пролет продадохме старото. С книгите не дружи, освен Дръндьото от време на време, но е с дислексия и това пречи - бърка думите и не разбира прочетеното, да не говорим колко досадно и изморително е да се връща и да чете отново и отново сбърканото, ако се усети. 75 точки на БЕЛ и 84 на математика при това положение са прекрасен резултат - да, по БЕЛ е под средното за училището, но по математика е дори малко над. И по двата предмета е доста над средното за страната. Не съм максималист. Майка ми беше, напатих се от голи амбиции.
Като стана въпрос за Дръндьото, някой може ли да препоръча подходящи за 11-годишно момче като сюжет и подобни на Дръндьото като структура и шрифт (подходящ за дислексия) книги?

Абсолютно, все едно съм го написал Аз.
Но честно казано, предпочитам така отколкото да съм с объркана ценностна система и да съм на 30г. Да незнам мъж ли съм, жена ли !? Аз съм на 51г , жена ми на 47г, де'т се вика , хванахме последния влак. Но Бог така е решил!