Седма тема на чакащите

Честно казано, нямам време да чета темите назад. Имам на главата си-
Възрастна майка, жена, две деца и не на последно място куче, което сме отгледали от 3м , а сега е на 11год.
 Като ме ядосат , си го изкарвам на разходка. Кучето ме слуша безрезервно.
Много си го обичам, той е неизменна част, от нашето семейство.

Впечатление ми направи последното изречение ‘намери се кой да ги отгледа’ Аз лично не желая това за детето си. Ако с мен се случи нещо, искам да отиде при хора, които не само ще задоволяват основните му потребности от храна и дрехи. Искам да се грижат за него, както аз бих направила, да усеща, че е обичано и обгрижвано на ниво отвъд битовото, а не просто гледано. В институция също все ще се израстне.

Дядо Яг, всеки родител на тийнейджър трябва да си вземе куче. Така ще има поне едно същество, което да се радва, когато се прибираш у дома. Ние си взехме преди три години един малтиец - най-прекрасното същество. И аз като теб - като ме ядоса тийна, излизам с него, в противен случай има опасност да попадна в черната хроника.

МИР! PEACE!
Моля ви, хора! Дами! Бъдете пример за децата си - бъдещи, настоящи.

Моите приятели и познати също бяха приети и гледани с любов. Някои ги отгледаха баба и дядо, някои - други роднини или приятелски семейства и така... При това родителите им не бяха възрастни и съвсем не са очаквали, че ще оставят деца сираци. Така че никога не се знае.

Законът си е закон, ако той позволява на хора над 45+ да станат осиновители - ще станат. Ако някой не е съгласен,  може да сезира омбудсмана. Жената вече се извини в последния си пост за това, че е използвала неправилната дума. Всеки, който чака на опашката на осиновителите смята, че заслужава да получи дете според личните си критерии и преди всички други, обаче в живия живот картината е доста по-мрачна.

   Аз породих дискусията с неподходящото сравнение. Не съжалявам, защото не съм вложила нищо лошо, осмиващо или опозаряващо. (Реакциите на някои хора тук показват фиксиране и незрялост, а аз просто търсех съвет, провокирана от предишната шеста тема на чакащите, в която имаше и човечност (от 5 години чета).
   И така...
   Детето ми е черно като въглен, като катран, като абанос (това са сравненията за "черен" в гугъл).
    Това е положението.
    Не е расизъм, а просто сравнения, като каквито би следвало да ги приема всеки не фиксиран в нещо си и с натрапчиви идеи човек.
    А такова е моето дете. Черно на тен. С родилно синьо петно на тялото, което според писанията в друга група тук в "бг. мама" значи, че е циганче (или за хората от "21 век", "не джендъри" - ромче). Преди да го предложат на мен (1000+ годишната), някакво "семейство" с биологично дете и една "млада" (42-годишна), вероятно "емпатични пред социалните", са го отказали. Не ми казаха защо, но и не ми пука.
    Той, моят син, е много черен. Аз, за ужас на някои от комплексираните жени тук, съм 1000-годишна, руса и следователно тъпа, расистка и "с нещо по-възвишеност човешко създание", според най-умната, най-правилно граматически и по принцип пишещата, най-мъдрата, справедливата, нерасистката Бийч и пригласящата й Елени ... и въобще не ставам за нищо...
  Трябва да ме премахнат от всички регистри на земята.
   Но, ако съм жива и здрава, въпреки "преклонната" си 51-годишна възраст и видя, че в тая държава се гаврят и подиграват на моето черно като въглен момче, когато на 65 години се пенсионирам (защото не съм мотаща се в анцунг в къщи си по цял ден), а той е на 16, ще се пренесем в Пулия (в Бари или в Монополи), където от първият ми съпруг наследих 2 имота. Там всички са черни като въглени и моето момче ще се впише в средата, както и аз "от групата на петдесетака".
    А на всички тук желая дълъг живот, здраве и време... с децата им - бели като сняг или черни като ...

Pak Az, в пост 549 пишете, че се притеснявате за разликата във възрастта и разни потребителки си дадоха мнението, включително аз. Съвети не бих дала. В крайна сметка решението си е ваше, последиците от него също са за вас. Не е необходимо да давате отчет за имотите си и плановете си. На нас ни е все едно. Критикувате разни потребителки, вашият пост е в същия стил и със същите квалификации.

Бъдете здрави, гледайте си детето и бъдете щастливи заедно. Като единствен родител единствено бих ви посъветвала да си осигурите един кръг от доверени хора, на които можете да разчитате 24 часа в денонощието. Имало е случаи, в които в рамките на 10 минути трябва да намеря кой да се погрижи за сина ми или да го вземе от градина. Успех.

И аз се присъединявам към съвета да си осигурите човек, който да реагира при спешен случай. Най-елементарното - синът ми на 6 месеца и след това на 1 година и 4 месеца два пъти боледува от ротавирус като го прехвърляше и на мен. А при мен ентеровирусите протичат много тежко и се налагаше да влизаме в инфекциозно отделение. Хора сме, всичко се случва. Хубавото е, че ще имате година високоплатена майчинство, през което да си организирате такъв човек.
Възрастта не е без значение, но по-важно е да имате втори човек на разположение при спешен случай както и подкрепяща среда.

Тази група става все по-безполезна. Пак се намери кой да критикува жената. Като не интересувате от това какво тя планира, защо изобщо коментирате, само препоръки кой как да си живее живота. Гледайте си вашият и по-леко с месенето в чуждия. И не, не съм на 50.
Pak az: пожелавам ти детето да е здраво, с безгрижно детство и много да те радва! Всичко се случва тогава, когато му дойде времето!

Pak az, използвай сравнението „черно като шоколад". Така никой няма да те упреква и ще е много сладко!

Пожелавам ти успех, здраве, сили, търпение и много щастливи години с твоето детенце! Ето, теб не те притеснява цветът на кожата на детето. Вярвам, че и със здравето му всичко ще е наред! Бог да ви помага!