Баща ли бе да го опишеш?

Означава, че ти доукрасяваш с инсинуационни цели историята.
Никой не е звънял да казва, че ще се прибере в 9, детето е знаело, че до 9 е само в дома на баща си и ТОВА НЕ Е БИЛО ПРОБЛЕМ ЗА НИКОГО!. Закъснението е 1 час и то с обаждане. Авторката усложливо не уточни имало ли е храна предвидена за следобедна закуска и нещо, което е можело да хапне. Имало ли е пари да му направят поръчка по телефона ..
Но когато търсиш само грозното и имаш нужда да сееш омраза - извърташ историята за да служи на целите ...

Допъвам се: Сега виждам, че майката е бременна 5 месец. Това за мен обяснява по-високата чувствителност, с която приема случилото се. Вярвам, че ще се справи детето да има добра връзка с баща си - такава, каквато те си я изградят.

Тя връзката с бащата, от бащата зависи. А на него не му е особено зор, според описаното от майката. И да се обяснява с бременността уж по-висока чувствителност е много грозно. Ситуацията е скапана, и явно е предшествана от не една подобна такава.

Чета и аз мненията на авторката в други теми. Ами тя сама си признава, че напоследък е в постоянна тъга и депресия, че хормоните й бушуват. Даже е ревала от разочарование от пола на бъдещото бебе. Та дори за този конкретен случай с оставеното час по-дълго от предвиденото дете да има право да се ядосва, най-вероятно силно преувеличава цялостната ситуация и отношения баща-дете. Този случай може да е бил извънреден и изключение, а не правило. А може и да не е. При всички положения представя нещата силно субективно и по-драматично, отколкото са. Това е моето усещане поне.

Тази година не съм ходила на родителски срещи. Оценките са видни в "школо.бг", похвали и забележки също, има вайбър група за организационни въпроси, учителката ми има телефона, ако нещо иска да сподели.
Родителските срещи вече не са като едно време, когато нямаше сто комуникационни канала. Не ми се стои по един час да слушам как Гошко се търкалял по земята, след като моето дете не е Гошко.
Майка ли съм да ме опишеш.

Само, че в чужбина родителските срещи са малко по-различни и родителите имат възможност да се срещнат с всеки един преподавател и да обсъдят напредъкът или затрудненията на своето дете конкретно. И са доста полезни, особено ако те интересува как се развива детето ти.

И тук, в Ганьоландия, може индивидуално да говориш с всеки учител.

Може, стига да имаш желание.

Lorelada, вярно ли с толкова малко дете никакви род. срещи? Не е за вярване. Аз си ходя редовно на всички, които мога, до 11 клас. С малкото се скатах, но там баща й не пропуска.

Не забравяйте, че в чужбина няма групи, няма школо и нямаш телефон на “госпожата” та родителската среща е един от каналите за информация. Освен това на родителските срещи никога не се говори за Гошко или за който и да било. Родителската среща се обявява мноооого предварително. Допълнително има и дни и часове, на които може да отидеш и да разбереш индивидуално за детето ти. Та много добре се разбира как на този баща не му се пада в удобно време … а то времето си го избираш ти.

В чужбина има групи. В WhatsApp. Госпожата ми звъни от частен скрит номер. От детската градина на другото само веднъж ми се обадиха от стационарния им телефон и то по грешка.

Не четох цялата тема, моя съвет е да искаш пълно попечитеслство и да го вижда само съботите и неделите. И по-принцип няма нужда да ти го разреши той, за което не може да се стигне до консенсус има съд, гадно, неприятно е и може би ще отнеме време, но ако не реагираш нищо няма да се промени, а в крайна сметка главния потърпевш е детето.
Личното ми мнение, че страшно тъпо да зареже детето си само без храна. Ако е имал някакъв проблем е могъл да ти звънне, да ти каже да останеш с детето докато се освободи. А пък да му вменява вина после е още по-гадно.
В чужбината в която съм аз, не мисля, че е ОК да си зареже гладно и само детето. Освен това, тук родителските срещи са индивидуални, насрочват се след консултация с родителите, избира се ден и час и на мен също ми казват бащата да дойде или да проведе разговор по телфона с учителката ако не може да дойде. Така че не са общите срещи, където кой дошъл, дошъл.
На първо време можеш поне да го заплашиш, че ако това се повтори, ще вземеш съответните мерки, че си се консултирала с адвокат и че въобще не е ок, това което прави.

Хахахаа крада го

Понеже тук се е сътворил цял психопрофил на авторката - да, авторката е бременна, ходеща хормонална бомба. Точно затова авторката няколко пъти каза, че е прекратила разговора с бившия мъж вечерта, за да не каже неща, които не ги мисли напълно в състояние на афект.

Но и почти седмица след 'случката', продължавам да не виждам как да го оправдая.

Не, не е инцидентно. Както всички истории и тази история си има предистория - малки случки, извинени заради 'хайде, случва се' или 'нямам право да му казвам как да отглежда детето'. С последната, наистина ми преля чашата на търпение. Не защото ще умре от глад детето, а защото не виждам осъзнаване, че не е постъпил правилно и (повтарям) вменява вина на детето.

Различни хора, коментират, че нямало как да няма храна. Еми, честно, и аз това първо питах детето "Сигурен ли си? Погледна ли?" И, да, сигурен беше защото и сутринта бил сам и ял Келогс, който все още седеше на масата. Това за закуска, за следобедна, и за вечеря? Няма плодове, няма бисквити - нямал е дори за училище нито този ден, нито предния (обяд има осигурен от училище, плод и бисквити се носят от нас). Понеже на мен не вярвате, бащата сам казва, че е нямал време да напазарува. Това не е оспорвано. Но не е и важно.

Детето е в най-лесния и приятния му период за отглеждане - разбран, весел, здрав, справя се с училище, има си приятели, още не е влязъл в пубертета. Беше ревливо бебе, болнав тодлър (постове на авторката по темата ако ви се четат - бол има в бг мама) и покрай многото срещи с лекари и т.н. един от първите ми родителски уроци беше да се науча, че на това дете, докато не порасне, ние, родителите сме му глас, и адвокати. За някои неща е пораснал достатъчно сам да си ги отстоява. За други - не. 5 години работим с терапевти да го научим това дете да иска помощ и да пита. Еми ето - искаше помощ от мен, няма как да го игнорирам, че нищо не се е случило и да го оставя разтревожен сам.

Лош ли е бащата? Не, не лош. Не мисля, че прави нещата със зла умисъл или иска умишлено да нарани детето. Не е алкохолик, не е женкар, не е по хазарта, не е наркоман.
Добър ли е бащата? Не, също не мисля, че е добър баща, защото няма желание (или способност, или време) да гледа детето по начин, адекватен за възрастта. Мисля, че е разсеян, неангажиран и за някои неща - неспособен да ги върши. Уикендите детето е при баба си или братовчедите си, през седмицата на самотек. Не знам кое от 3те е: желание, време или способност. Може би комбинация от трите.

Няколко пъти се спомена, че вероятно хойка при любовта си. Аз дори за това не съм убедена, защото тя жената ходи редовно да спи у тях така че не виждам как това ще оправдае целодневно отсъствие.  За жалост (или щастие... не знам кое от двете), тя не желае да се ангажира с моето / неговото/ нашето дете и пази дистанция, въпреки че имат връзка вече 2 години. Не ми влиза в работата и къде е бил, и какво е правил. Важното е, че не е бил с детето си, нямал е план за ядене (а вероятно е нямал и план за непредвидени проблеми).

И да, има нужда да ходи на родителски срещи. Ако нямаше нужда, нямаше да му звънят 3 пъти от училище да го 'канят'. Мен питат все за бащата, защото никакъв не го виждат. На мен звънят комшиите му, че детето се заключило навън, а баща му го няма никакъв и те дори му нямат телефонен номер... Мен търсят терапевтите да му планирам терапията за лятото.

Ако сам не осъзнава, че не може да се грижи 50% от времето за детето, то ще трябва някой да му помогне да го осъзнае.

Точно така. Споделеното родителство е хубаво нещо, но не трябва да бъде на всяка цена. Като няма капацитет, ще промените режима на виждане. От бащата зависи дали връзката със сина му ще продължи, дали ще се скъса, дали ще се заздрави.

Абсолютно точно си го казала / написала и точно така трябва да действаш. Знам какво е неангажиран баща, защото моят беше такъв. Разбирам, че мъжете по принцип са малко по-ларж от жените, но моят мъж е гледал децата сам (вкл. и когато са били болни и малки). Вярно, няма да им предлага по няколко пъти да ядат, но ако си пoискат - ще им даде...