Превръщате ли стаите на порасналите си деца в складови помещения

В новата ни къща има предвидена стая за гости. Тя е в непосредствена близост с баня, която може да не се ползва от семейството в това време. Това е населено място, в което няма хотел. Дори обмислям да пусна тема в "дом" за това, как трябва да изглежда такава стая за гости, какво да сложа в нея. Примерно, както сега младежи се събират по вили за рождени дни, не бих имала против синът ми да си кани гости.Или по-нататък-приятелка, ако има желание.

Имахме и предвидена стая за майка ми, на първия етаж, до хол-кухня, но за жалост, не дочака да я ползва.

Всяко решение за предназначение на помещенията зависи от квадратура, населено място, големина, възраст на семейство и деца, наличие/липса на баби, дядовци, динамика на живот и още безброй фактори. Затова, както се казва сравняваме "ябълки с круши". Напр, стаята в жилището на майка ми (спалнята и) е точно музей. Мина една година, но още нищо не мога да променя или изхвърля, освен, че покрих спалнята с нови неща. В гардероба винаги съм имала мои вещи, зимни палта. В останалите стаи живее синът ми, във всичките. (не че са много).

Кой както го чувства, няма правилно и грешно. Единствено, не мога да възприема това, което авторката пише-да затрупаш празна стая с ненужни вещи. Ето, това не мога да разбера каква потребност задоволява човек.

А за празните стаи - понякога се ползват не само за гостуване, но и по проблемни ситуации. И мъжът ми е оставал в "детската си стая", когато свекърва ми боледуваше както и в последните и дни. Аз също съм оставала, когато майка ми се върна от болница след счупване и имаше нужда от грижи, когато съм се разболява ла и детето ми е било невръстно, за да не го заразя и също в последните дни на майка ми. Въобще не е излишна една празна стая, ако я има разбира се.

Хората и ситуациите са доста различни. Да напомня, че има и разведени семейства. Едва ли и майката, и бащата втези случаи ще успеят да подсигурят необходимите за вечни времена подредени детски стаи. Много хора живеят дори в гарсониера.

Може би наистина идва от разбирането за дом.
Родителите ми и свекърите ми са вече на 80+. На 75 си смениха местоживеенето и не ни направиха детски стаи в новите си жилища. Децата им сега често ги наобикаляме, но те живеят на другия край на страната и реално ние си осигурихме ваканционни домове близо до тях, защото наистина с годините ще имат нужда вероятно.

За трупането на вещи и "складовете" дори не мога да си го представя, но съм го виждала и в къщи, в които децата дори не са се изнесли още, а стаите им (и останалите помещения) се пълнят с "нужни" вещи.

За съжаление,  не всеки може да купува апартаменти навсякъде, където иска, или му се налага да пребивава временно. Така че за мен  е добре да се запази възможността стаята, в която е живял човек като дете да бъде обитаема от него, ако липсата на достатъчно пространство изрично не налага друго, и особено ако алтернативата е да се превърне в склад на ненужни вещи.

Желането на възрастни хора да я превърнат в такъв, макар и да са си в правото формално, го намирам глупаво и вредно в перспектива най-вече за тях самите.

Понякога тази стая отдавна не съществува.
Моята беше в къща, която бутнаха преди около 40 години. После беше в Мароко, където живееха родителите ми. После в дома на баба и дядо, докато се установят родителите ми в България и чак след това вече в дома на родителите ми, в който никой сега не живее.
Детската стая на най-големите ми дъщери беше в Дания и домът не беше наш. Сега малките ми деца растат в няколко жилища.
Може би затова не свързвам дом със стените, а с хората.

И аз имам плюшена панда, защото обичам панди, и лос също, защото ми е много мил и скъп подарък от сестра ми , която живее в Швеция   - пък нека да съм на сто и да не е прието така.

Стаята на авторката обаче е налична и родителите я пълнят с боклуци, въпреки че има място....това е темата.
Хората сме различни. Аз никога в съзнанието си не съм напускала бащиния си дом. Преустройвам го както ще е удобно за майка ми, но го приемам за мой дом.

Събирането на боклуци е психическо състояние, особено на опикани от котки мебели и подобни. След като не искат родителите да се променят и да положат усилия да не задълбават проблема, авторката няма полезен ход, освен да не ходи в дома им, защото не е редно да им изхвърля вещите.
Неслучайно се казва бащин дом - на бащата, на родителите, а не детски дом, или нещо подобно.
За мен пълненето на стая с боклуци и държането ѝ неизползваема е аналогично.

А всъщност, по темата, откъде се вземат тези допълнителни неща, че да се слагат в стаята?. Нали авторката като си тръгне, пък и който и да е, ще си вземе някои неща, най-малко дрехи от гардероба. Кое е това в "плюс" и откъде ще дойде(не само в нейния случай).

Светкавица, авторката написа, че родителите си купуват нови неща за техните стаи и складират старите в нейната стая, вместо да ги изхвърлят.

Случки всякакви и хора всякакви. Аз като живеех в София 10 години стаята ми не беше пипната, нито са слагани излишни вещи , нито са махани мои неща, които така или иначе не бяха много защото големите и основни неща си ми бяха в софия.  И винаги когато се прибирах беше така както съм я оставила с изключение на нови, сменени чаршафи и прилежно сгъната пижама.

Аз пък не искам децата ми да се чувстват чужди у дома дори и след 40 години. Не бих ги пратила да спят по хотели, щото вече били големи.
Освен това е чудесно че Fever Ray има къща на морето, в планината, в града и т.н. да са живи и здрави, но не всички имаме по няколко жилища. То реално и апартаментът на нашите е на мое име, но са го купили и обзавели родителите ми.
Просто някои хора не обичат да ди нарушават комфорта, а други сме гостоприемни.

Доня, децата ни се чувстват у дома около нас, както и ние около родителите си. Това не е свързано със спането в съседна стая, но явно за повечето хора е.

Ти си знаеш. Твоето семейство, вашия живот.
Единствената причина това лято когато големия ми син дойде с приятелката си, да не останат у дома е, за да не им "светим".
Не мога да си представя да си видя детето веднъж или два пъти в годината, защото живее далеч, работи и може да сме заедно само в отпуските му и да го пратя на хотел, при положение че у дома място има. Ако ще и на дюшек на земята ще спим, но ще сме заедно.

Доня, не виждам смисъл децата ми да спят у нас, когато в София ни дели една входна врата или да се натъркаляме един върху друг във ваканционните ни жилища, че да се покажа любвеобилна майка.
Т.е. в темата не разбирам защо при наличие на лично място на детето в някои случаи или съответно при липса на такова в други случаи, трябва да се пази непокътнато помещение за него. Не визирам нас, а говоря принципно и за двата случая. При нас просто съвпадат и двата варианта, според сезона.