Дистанционна работа

Как е благодат, като трябва да работиш в действителност, а детето иска внимание и игри? Извинете нямам деца и не разбирам.
Ако работиш с документи, преводи - тогава да, но с камера, срещи с клиенти, презентации, не виждам как ще стане.

Децата особено малките се разболяват. Когато работиш в офис, трябва да си вземеш болничен за да не го водиш сополиво на ясла. Да трепериш цял ден дали ще звъннат да тичаш да го вземеш защото е повърнало/ вдигнало температиура и т.н.
Като работиш от къщи, не е проблем детето да си остане у дома и да се възстанови за ден два.
Когато работиш в офис, има пътуване да го заведеш на ясла/градина, после да го вземеш, задръствания, стрес. А ако си от къщи, водиш го и си на компютъра преди началото на работния ден. В 5ч приключваш и си взимаш детето веднага...
В обедната почивка можеш да напазаруваш, не  да търчиш след работа с деца по магазините, когато има навалици...

Ами адаптираш се. Търсиш подходяща работа, която да можеш да съчетаеш с гледане на дете.

В моята работа постоянно говоря с клиенти и колеги. Но повечето срещи са без камера и не ми е проблем детето да ми е на главата. Когато правя презентациите, колегите/шефовете гледат презентацията, не им трябва мен да ме гледат. Имам само 4-5 срещи с камера на месец и то всяка за около половин час. Да, тогава взимам мерки - слагам я в количката с играчки, и о ужас....пускам й да гледа филмче за половин час. И това, когато не е на ясла.

Тя сега е на 3г и 2 месеца. Върнах се на работа, когато беше на 1г и 8 месеца.  За този период от 1г и половина съм взимала болнични за общо 2 седмици. А не е да не боледува (ходи на ясла все пак). Когато боледува, аз си я гледам. Няма баби/дядовци, които могат да помагат. Натоварващо е за две-три седмици, но в пъти по-добре отколкото да си взимам болнични всеки месец. Кой работодател ще го търпи това? А така и работодателят доволен, и аз.

Когато е на ясла също взимането е много по-лесно. Имам смени до 19ч. В яслата след 17:30 тя остава сама, а в 18ч затварят. Като съм хоум офис, излизам в почивка за половин час и си я взимам. Когато бях в офиса, трябваше да работя на 6-часов работен ден, за да успявам да си взема децата навреме от ДГ. Обаче финансово изобщо не беше изгодно.

Детето иска внимание, да, и го получава - когато я обличам, храня, давам й вода, приспивам и т.н. и изобщо за всякакви грижи си взимам почивка. Ако си взема повече почивка от определеното, после доработвам, когато тя спи или когато ММ се върне от работа. Разбира се не играя с нея в работно време. Само я наблюдавам да не направи някоя беля. Тя може сама да се занимава със себе си - има на разположение достатъчно играчки, книжки, магнити и пастели. Не скучае - разиграва си сама някакви сценарии с колички и разни животинки. Играта е за когато свърша работа, или когато брат й и сестра й са си вкъщи, като сега през ваканцията.

Огромна е разликата да заведеш и вземеш дете от яслата или да го свалиш до спирката на училищния автобус и после набързо да си подредиш вкъщи, докато стане време да почнеш работа и това да станеш рано, да оправиш из дома,да заведеш детето и после да тичаш на работа или да бързаш да си тръгнеш по-рано. Даже без да се имат предвид боледуванията, когато за ден-два можеш някак да съвместиш нещата, вместо да се чудиш детето, работата, болничния, бавачката или какво да избереш.
Пък и сериозни физически усилия се искат да тичаш 10 часа навън и да слушаш шумовете из офиса, а после да изкараш още няколко часа в игри с детето и шумовете у дома. И това ако изобщо не се налага да се занимаваш с нищо друго, но искаш поне вечер да общуваш пълноценно с децата си.

Не само дете, а изобщо семейство (мъж). Аз така бях тогава, отивам на работа, директно след това излизане , просто се прибирах и лягах, нищо не ме интересуваше друго.
Но нещата се променят и слава Богу...повечето ми приятелки още в локдауна забременяха, защото вече не се пътуваше, и после хоум офисът им помагна. Ако има дете, докато работиш ти пречи, но това помага с логистиката по градини, курсове, отделно ти дава точно тишината и спокойствието, за да имаш сили после и за семейството си, а не да си скапан, докато се прибереш след работа в 100 часа, и има още 100 задължения след работа, пък и искаш някакво пълноценно време с тях.

Напълно съгласна съм, че деца и семейство е много по-лесно да се има, ако поне част от работата е хоум офис.
Аз имам три дъщери, на 18 г близначки и малка дъщеря на 16 г. Навремето, когато и трите бяха в детска градина, редовно ги взимахме малко преди седем, като бяха или трите сами или с още две деца останали. Нямаме помощници и роднини тук.
Но работното ми време беше твърдо от девет до шест, на баща им също, не бях шофьор и докато стигна да ги взема това беше положението. Нямах проблеми от страна на детската градина, влизаха ни в положение, но за децата не беше добре, да са първи оставени почти от баща си и последни взети от майка си. Още по-забавно стана, когато близначките тръгнаха на училище, малката на детска, защото логистиката стана още по-трудна. За болничните и гледането на деца ви е ясно, макар слава богу част от боледуванията на каките да бяха докато бях в майчинство за малката, а и трите не се разболяваха често. Наистина бях скапана и супер изморена и сме избутали този период само благодарение на това, че тогава бяхме млади и по-издръжливи на недостиване и натовареност.
На  фона на свободата сега с хоум офис, щеше да е хайде не песен, но в пъти по-лесно да изгледам три деца и да имам време и за семейството и за себе си, най-малкото от спестени часове в ходене до работа, тъй като и детската градина и училището бяха в квартала. Бонуса гъвкавото работно време също е много важен и предлага редица възможности.

Едно време в офиса, офисчетата бяха стъклени хем си сам вътре, ама всички други те виждат, и една колежка беше казала ''да си сам в офис, а даже да не можеш да си бъркаш в носа'' . Вярно, ако бях хоум тогава много смях нямаше да го има, наистина добре сме се посмели. Аз затова смятам, че изборът (по принцип в живота), е най-хубавото нещо. По едно време имахме избор дали да сме хибрид, и кога да ходим, дали да сме изцяло дистанционно или изцяло в офис. Понякога фирмата позволяваше, а някои мениджъри нарочно не разрешаваха на екипите си....... та бях решила да видя как е хибридно в офиса, и като отидох ... нямаше нищо общо от преди, хората, които ходеха бяха 5-6, и всъщност общото беше точно това, всички които ходиха бяха необвързани и без семейства, тоест когато си сам може да ти е по-готино да ходиш, макар че според мен дори тогава е по-добре хоум офис, за да ходиш на фитнес. Защото ето как бях аз - почвам в 10, сутрин ставах в 7:30, обличам се, оправям се набързо, в 8:10 тръгвам за залата, почвам в 8:30 д 9:30 тренировката, прибирам се, и едвам съм имала време за душ и да си направя кафе, и почвам работа отвкъщи, а понякога не е имало време дори тогава за душ веднага и съм се къпала чак на обяд, нещо невързможо, ако трябва да отида до офиса. Всъщност напълно невъзможно, защото фитнеса е близо, но всичко отнема време,докато се прибера и оправя наново и докато се замъкна натам, просто няма как да стане. Отделно умората би била много по-голяма, на работа слагам други дрехи и изисква повече подготовка за косата ми, не просто да се изкъпя.
В обедната готвя/ пазарувам/пусна пералня/ прахосмуча или върша нещо административно като да платя данъка, да ида на зъболекар и т.н. а ако нямам такава работа си почивам на балкона от екрани. Или тренирам у дома, но това не ми допада и ми е много трудно... тоест разбирам защо има хора, на коит просто им е трудно да работят от вкъщи, те искат да отделят работата от дома, трудно им е да се съсредоточат у дома, самаат атмосфера не им е работна, което пак опира до възможността за избор, хубаво е работодателите да са по-гъвкави, и разбрани относно тези иновации. Но смятам че все повече ще се работи така, и дано хората умеят бързо да се адаптират и да грабват ползите от всяка ситуация, защото времето е динамично.

Мъж си имам, но пък не смятам, че трябва да се виждам само с него по цял ден. По-интересно ми е да му разкажа за лафовете от офиса.

Защо само с него?
Нямаш ли приятелски кръг извън офиса?
Обедните почивки са идеално време за среща с приятелка, живееща наблизо и също работеща хо. Особено ако обедната ти почивка и по-дълга - 1 час и в много офиси.
И след работа за 20 Мин се издокарваш и имаш цяла вечер за виждане с хора и емоции, театри, изложби и т.н., вместо тепърва да прекосяваш града и да се чудиш първо да си почиваш ли, да си домакинстваш ли или просто да минеш под душа.
Може би,защото винаги сме работили двамата със съпруга ми, но извън офиса никога не сме обсъждали служебни работи или приказки. Ако не сме заедно пък ми би било скучно и неприятно да слушам истории за непознати хора.

Ами ако съм хоум офис и той е хоум офис, ще съм цял ден само с него. Ако той не е хоум офис, аз ще съм цял ден сама. Някаква кратка среща в обедната почивка не ме устройва. Аз обичам да съм цял ден сред хора и да си дърдоря. Иначе ми е потресаващо скучно да работя и едвам - едвам си добутвам нормата. Колегите си ги харесвам и сме приятели. И като се разберат да отидат на кръчма веднага след работа, а аз съм вкъщи, ще ми е тъпичко да трябва да пътувам, вместо да съм там веднага. Много често на събиранията идват и други наши познати, които не са ни колеги и става широк кръг, голяма забава.

Ето затова трябва да има избор за всеки вкус.
Ако някой ми говори по време на работа, директно го режа и си слагам слушалки.
И ясно разграничавам служебни и лични отношения.

Хубаво е да има избор, да. Тези, на които не им допада да им се говори на работа сигурно изобщо няма и да приемат работа в офис като моя с отворено пространство, в което има между 20 и 50 човека на етаж.

Здравейте, а кой каква дистанционна работа има същност ?

Коментирано е вече в темата.

Мечтая си и аз за дистанционна работа. Да имам обем работа и срок, без конкретни часове, еххх. Интроверт съм и ще ми е екстра. Вече ми е омръзнало от служебни дрязги и сплетни, пък този усилва климатика, другия намаля, третия не се е къпал скоро.