Аз съм същата.Постоянно трябва да върша нещо, иначе не се чувствам полезна 😊
- Публикувана: 22 юни 2025, 19:24 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2025, 14:06 ч.
Хиперактивност при възрастен
Много е хубаво, но само до момента, в който всички не почнат да страдат от работливостта на един. Дали все ще е изморен и кисел, дали все ще са му (или ще се чувстват) длъжни да помагат. Този тип перфекционисти рядко намира удоволствие в работата, по-скоро си образуват нерви.
Иначе и аз съм на мнение, че нещо различно го тормози, но не казва какво е точно.
Иначе и аз съм на мнение, че нещо различно го тормози, но не казва какво е точно.
Майка ми е като съпруга Ви - така е била винаги, с годините се засилва. За мен си е характер и разни личностни особености, няма да ги наричам отклонения.
Аз не мисля, че ще решите ситуацията, но може да поговорите директно и да сложите картите на масата - не ви допадат всички тези задачи, които го изтощават, а и ангажират изцяло свободното време на семейството. Намерете някакъв среден вариант - фиксирайте някакви часове и дни без ангажименти по дома и правете нещо заедно, но извън къщата.
Аз не мисля, че ще решите ситуацията, но може да поговорите директно и да сложите картите на масата - не ви допадат всички тези задачи, които го изтощават, а и ангажират изцяло свободното време на семейството. Намерете някакъв среден вариант - фиксирайте някакви часове и дни без ангажименти по дома и правете нещо заедно, но извън къщата.
Как е с импулсивността?
Завършва ли до край с което се е захванал?
Завършва ли до край с което се е захванал?
Аз съм така. Постоянно правя нещо. ММ веднъж преди години ме извика на обяд да си почиваме заедно. Изчаках го да заспи и станах да си чопля каквото съм си наумила.
За да не правя нищо, трябва да сме на почивка, да излезем някъде, абе да не съм у нас.
Лятото е лесно, защото пътуваме. Зимата просто си бръмча из къщи и си правя мои си неща или чистя. По цял ден на работа съм седнала, уморена съм умствено и просто имам нужда да се движа, да слушам музика и поне по час на ден да не говоря с хора.
С домочадието сме се разбрали да не ми обръщат внимание и да не ми се бъркат. Ако имам нужда от помощ им казвам, но общо взето се оправям сама. Изключвам нормалното поддържане на дома, там и ММ е включен. Мразя да сгъвам пране и да пускам прахосмукачка, те са негови.
Организирайте си почивка някъде, за да може да си почине, но няма гаранция, че после няма да се движи със същия ритъм.
За да не правя нищо, трябва да сме на почивка, да излезем някъде, абе да не съм у нас.
Лятото е лесно, защото пътуваме. Зимата просто си бръмча из къщи и си правя мои си неща или чистя. По цял ден на работа съм седнала, уморена съм умствено и просто имам нужда да се движа, да слушам музика и поне по час на ден да не говоря с хора.
С домочадието сме се разбрали да не ми обръщат внимание и да не ми се бъркат. Ако имам нужда от помощ им казвам, но общо взето се оправям сама. Изключвам нормалното поддържане на дома, там и ММ е включен. Мразя да сгъвам пране и да пускам прахосмукачка, те са негови.
Организирайте си почивка някъде, за да може да си почине, но няма гаранция, че после няма да се движи със същия ритъм.
Само като чета се уморявам.
МравкА,
имаш интересен ник 🙂
Дали не сте на различна скорост и ритъм още от началото? С времето в двойката едни стават по-забавени като темпо поради различни причини, а други обратно - като торпедо са .. Пак по някакви си причини.
Умората идва и с годините, губи се мускулна маса и човек се ядосва, но може пак да си остане бързак.
Изобщо, живей си живота и той да си живее своя, кой както намери за добре. Иначе къде отива свободата да бъдеш себе си?
Все едно някой да те кара да спиш и от 2 до 4 насилствен следобеден сън, а ти дори нощем ти стигат 6-7 часа сън.
имаш интересен ник 🙂
Дали не сте на различна скорост и ритъм още от началото? С времето в двойката едни стават по-забавени като темпо поради различни причини, а други обратно - като торпедо са .. Пак по някакви си причини.
Умората идва и с годините, губи се мускулна маса и човек се ядосва, но може пак да си остане бързак.
Изобщо, живей си живота и той да си живее своя, кой както намери за добре. Иначе къде отива свободата да бъдеш себе си?
Все едно някой да те кара да спиш и от 2 до 4 насилствен следобеден сън, а ти дори нощем ти стигат 6-7 часа сън.
Как е с импулсивността?
Завършва ли до край с което се е захванал?
Завършва ли до край с което се е захванал?
Тогава със сигурност проблемите ви не са от сферата на дефицит на внимание и хиперактивност с импулсивност.
Знам че има направени доста изследвания , които правят корелация между перфекционизмът и тревожностните разстройства. Водещи са контролът (извънмерен стремеж към избягване на грешки) и страхът от негативна оценка от другите (прекалена критичност към себе ). Това форсиране до крайност изтощава може да повлече след себе си депресивен настрой. Самият човек трябва да осъзнае, че трябва малко да поснижи летвата, да успокои топката.
Аз съм същата.Постоянно трябва да върша нещо, иначе не се чувствам полезна 😊
Кво евала, да се изтощаваш, като улав.
Хората гледат как да си улесняват и автоматизират живота, не да го усложняват.
Е са ще ти робувам на къща и двор.
И аз съм деен, винаги си планирам и знам какво ще се случва, правя на следващия ден, седмица и т.н., но това неговото е отклонение някакво, пълен роб на къщата и двора, да не ти остава време да живееш и да се наслаждаваш на живота. Едно е експедитивно да се върши нещо, да поддържаш, но това не ми е нормално.
Сексът навярно е химера от много години и Мравката е образувала паяжина.
Човек дори да живее щастливо, все ще му лепнат някаква диагноза 😀
После и лекарства ще му се полагат, и терапия..
И ретроспекция - оножда ли жена си редовно или не, полага ли обществено полезен труд или само частно и на черно бачка, какви ти данъци..
И ще дойде вица за болния, който въпреки медицинската прогноза, живял живота си още 10, 15 или не 'нам колко си години.
Е, при някои индивиди медицината е безсилна и обществени калъпи няма открити..
После и лекарства ще му се полагат, и терапия..
И ретроспекция - оножда ли жена си редовно или не, полага ли обществено полезен труд или само частно и на черно бачка, какви ти данъци..
И ще дойде вица за болния, който въпреки медицинската прогноза, живял живота си още 10, 15 или не 'нам колко си години.
Е, при някои индивиди медицината е безсилна и обществени калъпи няма открити..
А през март и преди това да е имал проблеми на работата си? Някакви новости?
Звучи като стрес, както и доказване. Разбирам напълно, че и за околните е уморателно дори само да го гледат и слушат.
По-възрастните не са научени да почиват. Уикенда ходите ли някъде? Планирате ли летни почивки? На тях отново ли говори за работа?
Това не е хиперастивност, а психологически проблем. Мъжът ми също е от хората, които не умеят да си почиват, мислят че не са заслужили почивка, ако не са свършили всичката работа на света. Аз го уча какво е почивка...
Звучи като стрес, както и доказване. Разбирам напълно, че и за околните е уморателно дори само да го гледат и слушат.
По-възрастните не са научени да почиват. Уикенда ходите ли някъде? Планирате ли летни почивки? На тях отново ли говори за работа?
Това не е хиперастивност, а психологически проблем. Мъжът ми също е от хората, които не умеят да си почиват, мислят че не са заслужили почивка, ако не са свършили всичката работа на света. Аз го уча какво е почивка...
След като преди не е бил така, означава, че има нещо, което не го оставя на мира, някакво вътрешно неспокойствие. Много е хубаво човек да работи, но да е с мярка. Да умееш да отяваш важно и второстепенно.
А кога прекарвате време заедно? Ходите ли на разходка, кафе, кино, виждате ли се с приятели?
Ние сме имали натоварени периоди, когато местихме цяла къща от една държава в друга с малки деца и когато имахме строеж. Но пак може да си организираш деня така, че да свършиш това, което е наложително и да поотложиш другото, т.е да мислиш приоритетно.
А кога прекарвате време заедно? Ходите ли на разходка, кафе, кино, виждате ли се с приятели?
Ние сме имали натоварени периоди, когато местихме цяла къща от една държава в друга с малки деца и когато имахме строеж. Но пак може да си организираш деня така, че да свършиш това, което е наложително и да поотложиш другото, т.е да мислиш приоритетно.