Кое бихте избрали ?

Те не са избрали цвета на кожата си, но белите семейства не искат друг цвят бебета. Фивър добре го е обяснила. Вижда се, когато едно бебе не се вписва във вида на семейството. Още помня една съученичка имах в началното училище. Учила съм в елитни училища и малцинствени не сме имали. Тя се отличаваше, а майка й беше много възрастна и бяла. Живееха в съседния блок. Всички знаехме историята на това момиче. Имаше дефицити, имаше проблемно поведение също. Не знам на каква възраст е осиновена.
Ромчета често имат успех да бъдат осиновени в чужбина. Обаче тук- винаги ще има стигма. Хората осиновяват, за да запълнят тяхна липса, а не за да спасят едно дете.

Ами аз пък такива хора, които толкова държат да прилича на тях едно дете, не ги разбирам.
Иначе за останалото - окей, има доста логика. Но те и белите бебенца не е сигурно какви родители са ги изоставили и какво са вършили, как са се хранили, какво са приемали по време на бременността. Даже е малко по-подозрително, защото докато при определен етнос е често срещано явление да се оставят деца по домове, то при другите е уж по-рядко и за да се случи (освен ако не е някоя трагедия и родителите да са загинали) си представям, че е имало сериозен проблем, за да се стигне дотам.

Две различни групи причини са при желанието специално за бели деца - както желанието да прилича външно на теб, така и страхът, че като принадлежи към някоя по-особена етническа група като например циганите (или негри в САЩ, или...), ще прояви нежеланите качества на групата. Разбира се, че не винаги става така, индивидуалните генетични разлики според мен са по-съществени от груповите, но го има и този страх, или предразсъдък, или както и да го наречем.
Вярно е и това, че профилът на хората, оставящи деца за осиновяване, е различен от общия профил на населението. А някои качества се наследяват. Което пак не значи, че можем нещо да предвидим, ни най-малко, но така работи човешката природа, с "предразсъдъци".

_____

И аз не разбирам как може някой да не разбира защо ще искаш да имаш по възможност именно собствено биологично дете, а не просто дете, ама на - може. Всеки с неразбиранията си.
(Да, да, да, знам, нито гените ни са златни, нито има гаранция за благополучие при собствено рождено дете. Знам. )

Точно затова пишем, че осиновяването си е риск. И най-вече отговорност. А не "помощ".
А приликата обичайно се търси за спокойствието на детето, не от каприз. Никой не иска детето му да бъде постоянно обект на погледи и клюки.

Ако родителите загинат трагично, детето рядко ще стигне до дом. Вероятно ще бъде прието в разширено семейство, ако има такова, баба/дядо, леля/чичо и може да бъде отгледано в семейството си. Съвсем никой да няма е доста рядък случай. Също така много от децата в цнст са с родители и пребивават или временно, или родителите им не са се отказали от тях, че да могат да бъдат осиновени.

В момента осиновителите (желаещите да бъдат такива) са повече от децата за осиновяване. А това е добре, по-малко страдащи деца. Като цяло никое дете не е добре да е изоставено. Но и да бъде осиновено това е друг труден път.

Няма как дете от друг етнос да не личи в етнически българско семейство. Не искам да съм груба, още като дете майка ми ми е обяснявала за съученичката ми, защото ни беше ясно, че е различна. Вероятно никой родител не иска да гледат детето му и да се чудят как грам не прилича на никого. Родителите се кефят да виждат себе си в детето, половинката си в детето. Бабите да обясняват как “и ти като беше малка, същото правеше, имаше същите плитки и не търпеше да ти слагам шапка” или “не искаше да ядеш супа, ама еди си какво”. Също така в родовете се знае ако има някаква генетична обремененост - рак на гърдата, диабет и други. Това е едно от първите неща, които мамолозите ме питат - майка ви или баба ви имат ли рак на гърдата? И ендокринолозите - имате ли диабет в семейството?
Често пъти при осиновяване се крият здравословни проблеми при децата, а други не се знаят, че съществуват.

Ако другият етнос е друга раса (негър) или друг расов подтип (циганин), ще личи. Иначе не е задължително. Само вметка, не че това е основното в поста.

Разбирам и не казвам, че не е разумно и някой не би бил прав да се тревожи за всички тези неща. Даже обратното.
Нито пък, че хората, които си искат биологично свои деца нещо са кофти хора заради това.
Но, специално за приликата... Има смесени бракове, има деца, които приличат на баби и дядовци много повече отколкото на родители и тн и тн. Затова и липсата на прилика не е драма според мен и при осиновяване. Това не означава, че не може да бъде и не би било валидно да е проблем за друг човек, който си иска дете от своята раса. Просто на мен специално за това не би ми пукало.

За коментари - пак донякъде би било нормално да има - всичко различно предизвиква интерес, особено при децата. Но подигравки спрямо такова нещо биха означавали, че другите деца явно не са добре възпитани от своите биологични или не родители. Реално проблемът би бил в тяхното възпитание, а не в различието на детето, което би било обект на подигравки. Защото то и за куп други неща може да му се подиграват - за еднополови родители, за самотен родител, за професия на родител, за родител в затвора, за липса на пари, при други физически белези на детето - ръст, килограми, очила и тн. И пак проблемът ще е във възпитанието на подиграващите се, а не задължително в самото дете.

Ако двама души са в смесен брак - примерно тъмнокож и бяла или арабин и българка, техните биологични деца ще са отражение пак на техните гени.
Обаче в случай като моя, в който аз съм супер светла и със сини очи, мъжът ми е със зелени очи, моите родители са супер светли и синеоки, свекър ми - същия, свекърва ми е и тя бяла, макар единствена сред нас с кафяви очи.. и ако детето ни е тъмно или дори само чернооко - ясно, не е баш като нас.

Сещам се за една панда албинос, която се родила и другите панди я отхвърляли и я изолирали, защото не е “тяхна”. Бяха я взели в някакъв резерват/зоопарк, иначе нямаше да оцелее. Не е присъщо само за хората това, а и при другите видове. За да си приет сред своите, трябва да приличаш, да имаш някакви белези, които да те правят “наш”.
Това не значи, да не се осиновяват деца или различни деца. Има една чернокожа мацка в тикток, която е изоставена като бебе в България, техните са били студенти тук. Ражда се и от бебе е захвърлена. Осиновена е от хората, които са я намерили, българи. Очевидно не е тяхно биологично дете, но е много хубав пример. Това обаче не отменя хилядите върпоси, които получава всеки ден.

Може човек да не е невъзпитан, може децата в училище да не те обиждат или да ти се подиграват. В случая на моята съученичка не сме я изолирали или нещо подобно, не сме се подигравали. Но различията между нея и нас бяха големи и ние сме ги виждали.
Беше осиновена в семейство, което е имало своя дъщеря, но тя загива. Майката осиновява ромче, съученичката ми. Детето имаше проблеми с учението до толкова, че изоставаше от нашето ниво. Сигурно й е било много трудно да се адаптира в такава среда и още повече в семейство, в което е по заместване на починалата дъщеря. И за децата не е лесно, понеже очакванията може да са твърде големи към тях.

Аз бих избрала втория вариант - подходящ мъж, който ме обича, в името на семейство и деца. Стига да не се има предвид мъж, който ми сваля звезди, защото е загорял, пък аз си мисля, че е влюбен, мъж, който си мисля, че ме обича, защото ми е обърнал внимание, мъж, който не пие и не бие. В повечето случаи приятелки, които са ме питали дали да не изберат еди кой си, защото бил готов за семейство на хартия, е далеч от влюбен и семеен мъж. В повечето случаи цъфват дефицити и сериозни негативи.
Ако реално мъжът наистина ме обича и е добър и готин човек, със сигурност ще го заобичам и аз.

Аз бих дала съвет за замразяване за замразяване на яйцеклетки (вече и на значително по-голяма възраст може да се износи дете, стига да има качествена яйцеклетка) и да живее, където пожелае. Любовта ще си дойде сама, независимо къде живее жената. Най-добре да е там, където е щастлива.

Вариант 5 - живее си живота, тя съдбата си знае работата. Отдавна не е нужен мъж, за да сме щастливи.

Ама дете може би й е нужно, а времето напредва.

Е, че за да има дете, не е задължително да си тропне и мъж на главата! Дете ще има.

Продължавам да съм за вариант 2, авторката не се появи да даде допълнителни разяснения за доброто момче.
От страната на влюбения приятел категорично не исках да е с мен по тези съображения. Само че тогава бях на 25, на 40 ако съм я докарал до там бих разсъждавал по друг начин. А и в последствие това, което се случи при приятелката ми показа, че и тук нещата са относителни и ролите много бързо могат да се обърнат. И отсрещния да прогледне с други очи. За това обаче са нужни още разяснения от авторката за конкретния случай, но дори и да не могат да карат като семейството по добре детето да си има баща от колкото донор или осиновено от малцинствата.

Не е посочена коя точно чужбина. Като човек, който се изнесе от БГ, мога да кажа, че има огромна разлика в начина, по който се възприема жената. БГ си е консервативно място, в което всеки втори носи някаква стигма. Много по-лесно се завързват контакти, особено в по-малките градове. Около мен има всякакви конфигурации като връзки, включително хора, намерили своя човек на 50+ или 60 +. Няма го това съдене по възрастов критерий или семейно положение. Не търся връзка, но социалният ми живот е много по-богат, отколкото беше в София. Така, че много важно за коя чужбина става дума все пак- Франция, Италия, Испания или САЩ, или Турция.