Това, което мен много ме тревожи, е, че аз съм активна християнка, много държа на традиции, празници, ходя на църква и т.н. За мен е важен църковен брак, кръстени деца и т.н. Знам, че още е прекалено рано за тези разговори с него, но като всяка жена на моята възраст- 35г, си представям по-сериозни отношения и гледам в перспектива!
Струва ли ви се невъзможна такава връзка? Имате ли примери за успешни отношения в тази вариация? Струва ли си да опитам, или да оставя отношенията приятелски?
Най-добрата ми приятелка се омъжи за мюсюлманин, който не държи особено на религията. Тя самата е католичка, но също не държи особено на религията. Не са правили църковен, а само граждански брак, а на детето избраха международно име, и, естествено, не е кръстено. Но те и двамата не са активни в религиите си, това е друго.
След като си отдадена толкова много на православието, не вярвам да се получи с този мъж, макар че не знаем кой знае колко за него. Освен ако сега не напишеш, че би се отказала от църковния брак и кръщаването на децата в името на любовта.