КГБ = Клуб на Готините Баби - 235

Тази сутрин отворих очи, за да отговоря на първия въпрос на малката внучка, за деня  - Бабо, къде е Нутелата?
№ мин. след това телефонът звъни - Бабо, искаш ли... Отговарям с ДА, следва смях. Скочих, облякох се и полетяхме с голямата внучка лъм училището й,. Отиде за дипломата си - 5,76 доволни сме! Изчаках я, прибрахме се. Взех щерката и малкото чаве и отидохме в кабинета - поработих, срещнах се с дружка от КГБ-то. После у дома.
Ромео чакаше, за да ходим в Бриколаж. Отидохме, напазарувахме и пак у дома. Внучките казват - Бабо, вълшебница си.
След този маратон, следва почивка, а после може да си поговорим и за мъже!

Бриколаж? Какво намисли пак? Аз само се излежавам. За мъже пък дума няма.

 
Започвам да пиша за мъже. До сега бях навън.
След снощното седене на леглото и кашляне сутринта се спретнах и тръгнах по задачи, свързани с мъже.
Чаках ги на определено място, дойдоха двама с предпоследен модел Мерцедес, около 40 годишни, изглеждащи точно като Азис -  тъмни, брадати, космати, с опънати ризки и бермуди, ароматизирани. Качиха ме  на предната седалка и поехме по центъра на София. По светофарите ни заглеждаха хората, сигурно мислеха, че съм майка им. Момчетата бяха много културни, уважителни - отваряха ми вратата, подаваха ръка, влизахме в община и данъчни заедно. Сигурно вече се сещате за какво ме ухажваха - за моя Мерцедес/1994г/. Пл. снощи му се ядоса и  реши да го продаде, пуснах обява и те се обадиха, преведоха 100 лв капаро без да го видят. Търсели за някакво малко братче, да се учи на него. Но имаше неуредици с данъка - платен до края на 2025 от предната собственичка. Но сл. бележка останала при нотариуса и я потурчили. Та се мотахме по данъчни служби да вземем удостоверение, че не дължа данък. Ако не беше дата 30.06 без проблеми щеше да се види в базата данни, но късмет...Накрая свършихме работа, разделихме се като първи приятели. От прованса, но караха много уверено по соф. улици - с 2 думи изкефих се.
До тук с хубавото за днес. Докато съм дефилирала по жълтите павета дядо Пл. решил да се прави на момченце и скокнал от 1 камион. Набил си крака, подул се глезена и петата. Едвам се прибрал. Обадих се на Ани да си ни връща патериците, тя днес почива.Нали развиваше теории, че ги е наследила от баба си.... Дошла и направо го помъкнала към Софиямед. Сега е изпружен с лед на крака там след снимки - утре ще решат дали гипс или операция. И после от 4 до 6 м. пазене = той щастлив.
Кашлям по-слабо, но още се давя. Едвам я убедих да си ходи в при децата. Искаше да остава при мене - аааа, аз кога ще съм сама, кога ще си гледам сериалите на голям екран, а не на телефон, кога няма да се съобразявам кога тропам? Все пак вече е топло, ако пукна ще се размирише и ще я извикат. И утре искаше и тя да идва в 8.00 в болницата, нали лекарят щял да решава. Ама ние сме си с ума, не сме дементни старчоци, знаем какво да попитаме. А и шеф на отделението ми е съученик, знаем се. Само се чуди къде да се замотае за да не ходи на работа.
Толкова за млади и стари мъже от мене.

Ехооо, идвайте на следобедна раздумка.

Касс-и, когато се успокои от емоциите, да дойде да разкаже как мина последния работен ден.

Танита да каже как е.

Айша и тя.

Макавели, ходихте ли на лозето?
Наблизо до баба -сеекърва ли е или в друга посока?
Как сте, не беше ли много жежко за работа на открито?

Тетка, няма да се ядосваш, омммм....
Поне в аптеката свърши ли работа от първия път....

К.А.Г,  спазваш ли още предписанията от след операцията да ограничиш някои дейности или вече няма нужда ?
Не пишеш за разходки със Сара, или ти е много горещо и не излизаш ?

Аз се чудя дали да не си хвана красивия мъж за каишката и да се мотнем малко към центъра, че тук по три пъти на ден все едни и същи физиономии на хора и кучета срещаме.
Станахме си познати без да сме се запознавали .

Айша, превари ме - път на младежта.
Разбрах как си, прочетох за приключенията ви с Пламен - твоите приключения по - ми харесват .
Сега сериозно, оффф, дано не е толкова страшно състоянието му, колкото изглежда на пръв поглед.
Да не се налага нито гипс, нито операция, а да мине като на кученце с малко почивка и компреси.
И само да си се оплакала от твоята Ани, моята, когато се изгорих и бях в ужас от това как ще си върша задълженията, единственото, което ми предложи е да дойдат да вземат внука,  ако аз не мога да го водя на тренировки.
Както и да е, мина и замина - почти.
До неделя трябва да съм топ, че ме чака слънце и море.

А сега ставам да се правя на красива и ту, тууу - кеф ти жълти павета, кеф ти НДК.  Нямате си идея, това куче каква памет има за места, където сме ходили...

Олеее, Айша... Стискам палци утре всичко да е най-лекото! Белите бързо стават...

Чакам кассс да се разпише.

Клечи, почти свърших работа в аптеката. Миналия път бяха пропуснали да ми дадат едно лекарство и съм го взела на 8-ми. Е, сега пак тогава ще трябва да ходя специално за него. Вече ме познават като клиентката с многото объркани лекарства.

Айша, стискам палци утре да му се размине операция на Пл. и всичко бързо да отшуми.
Нямам какво интересно да пиша. До към 13,00 бях при майка ми, после направих пазар на доста препарати. Отдавна се каня да отида до МагИталия, но ми се стрева далеч, но днес реших да си подаря това преживяване. Напълних една количка със всичко необходими и не чак толкова необходимо и се прибрах, че ми счупиха телефона клиентите с разни искания. Поработих и като се захлади към 18,00 излезах на двора да поливам цветя и храсти, та чак до сега. Сега трябва да оправя пазара и да се къпя, че с маркуча не ми се получи добре банята.

Мина и днешният ден в нищоправене.
Айша, неприятно! Дано Пл.  мине без операция!
Клечи, питаш дали спазвам предписанията.  Старая се, но вчера не издържах и си измих косата. Трябваше да минат поне 2 седмици, но в тази жега не се издържа. Внимавах много да не намокря окото. Сложих компрес от дебела хавлиена кърпа на няколко кАта, която държах с едната ръка, а с другата се измих много внимателно  с наведена глава  под  чешмата на батерията, а не под душа. За къпането на тялото няма проблем. Слагам си капки по 5 пъти на ден.
Не излизам изобщо. Стоя си у дома и се размотавам. Кукърът сготви супа топчета, полях цветята с маркуча, пометох двора и това ми е цялата работа.
За сега толкова.

Не трябва да го прашиш, защо метеш двора? Чакай да ти се накарам!

ММ в момента пържи картофи, че са ни се дояли за вечеря. Малко късничко, но много е топло още.
Видяхме се одеве с дребосъчковците, падна голяма игра. И все се гушкат в дядо си, а уж аз съм готината баба
Да се похваля, че с гордост разходих тениската КГБ из квартала и събрах овации!

-Какво ми е, докторе? Ходи ми се боса, вършат ми се глупости, тялом съм тук, духом някъде си ...
- Лято ти е!
Рая Видинска

КАГ, щади се и никакво поливане с маркуча и метене.
Прочетох нещо интересно за поколението преди 70-ти набор, т.е. повечето от нас, с малки изключения са над 50 години.
"Не пипайте хора над петдесет. Сериозно. Това не е просто поколение - това е отделна форма на оцеляване. Твърди като хляб / стар, престоял една седмица / и бързи като бабини пантофи, летящи към вас с прецизността на бумеранг.
На петгодишна възраст те вече можеха да разчетат настроението на майка си по тракането на тенджера на котлона.
На седем имаха ключ на шнур и инструкции: Вечерята е в хладилника, затопли я, но не си лягай.
На девет правеха яйца на очи и пържени картофи без рецепта.
На десет знаеха как да спрат водата и да избягат от кучето на съседа с кофа на главата. От сутрин до вечер на улицата.
Без телефони. Вместо Wi-Fi, точен маршрут: пръчка, ластик, река и вкъщи в тъмното с колене, които приличаха на военна карта.
И един ден оцеляха.
Те ядяха хляб със захар и масло, циганска баница и пиеха вода от градински маркуч - с микробиом, на който всяко кисело мляко би завидяло.
Нямаха алергии. А ако имаха, мълчаха.
Те знаят петнадесет начина за премахване на петната от трева, мазнини, кръв, блато и мастило / защото трябваше да се приберат чисти /
И това не е всичко. Преживявали са:
транзисторно радио, черно-бял телевизор,
грамофон, магнетофони с ролки и касети,
CD-та и дискмени, а сега - държат хиляди песни в джобовете си… и им липсва шума на касета, превъртана с молив.
И след като получиха шофьорска книжка, прекосиха цялата страна с Жигули - без хотели, климатик и GPS. Само с пътна карта, където цялата страна е на една страница. И стигнаха до там, където трябва.
Без Google. С усмивка. И сандвич със сирене в багажника.
Това е последното поколение, което помни свят без интернет, без комуникация, без постоянно безпокойство за заряда на батерията.
Те знаят разликата между стационарен телефон и такъв, окачен на кабел в коридора. Имаха тетрадки с рецепти, а не с приложения. И сами си спомняха за рождените дни.
Това са хора, които оправят всичко с изолирбанд, кламер и клещи.
Имаха един канал по телевизията - и не се отегчаваха, знаеха, че „жълти страници“ не са листа, а телефонен указател и вярваха, че ако не вдигнеш телефона, означава, че си жив, че ще се обадиш по късно.
Те са различни.
Не пипайте петдесетгодишните. Те са видели повече и имат ментови бонбони в джоба си, по-стари от детето ви.
Преживели са детството без столче за кола, без каска и без слънцезащитен крем. Училище без лаптоп. Младост - без скролване. И не търсят отговори в Google - защото имат инстинкт. И въпреки всичко те имат повече спомени, отколкото ти - снимки в облака"
Предполагам, че се разпознахте.
Затова сега се радвам Вики като тича и играе по цял ден тук на село и вечер се връща каталясала и мръсна до ушите. Такива бяха и нашите лета на село едно време при баба и дядо.

Много е хубаво това за 50 годишните. Стопли ми сърцето.

Пипи , хареса ми това за 50 годишните.
Айша , ще стискам палци да се размине операцията.
Днес ми взеха мяра за моста. Сигурно другата седмица ще ми го сложат.
Ще се прикреватвам да почета малко и после сън.
Лека нощ!

Пипи, много се радвам за атмосферата, която създаваш на детето за безгрижно весело детство.
Дъщеря ми се похвали, че докато са били на море дребосъчковците не са се и сетили за таблет
Поседнала съм на терасата и се наслаждавам на звездите и щурците.

Ех, че хубавоооо!
Благодаря, къдрокоса!