КГБ = Клуб на Готините Баби - 235

Всичко започна, когато смартфонът ми имаше 6% заряд. Отидох да търся зарядното устройство и се пошегувах: „Твоят дом е там, където е зарядното за телефона ти.“ Свързах зарядното, но... нищо не се случи. Вместо очакваната светкавица на батерията, видях, че е загубен още един процент от заряда. Без да разбирам какво се случва изобщо, извадих щепсела, завъртях го, опитвайки се да вкарам другата страна, изправих жицата, с надеждата, че просто е счупена. Но не, нищо не се случва. Трябваше да призная, че зарядното устройство беше дефектно.
Първото притеснение се настани в мислите ми - какво да правя? Не само че никой няма да може да се свърже с мен по телефона, ако нещо се случи. И просто няма да мога да се обадя на никого от близките си. Нямам стационарен телефон, дори не беше планиран в новият апартамент, така че след няколко минути ще остана без връзка. Освен това имах намерение да излизам, но сега какъв е смисълът? Така или иначе няма да мога да купя нищо; за удобство съм свикнала да плащам по телефона. Отдавна нямам кредитни карти в чантата си, също както нямам портфейл, тъй като е ненужен. Ако проверя джобовете си, може би имам няколко банкноти в брой - всичките ми пари са в телефона ми, който едва диша. Е, добре, да речем, че може да тегля пари в брой без карта, но за това отново ми трябва телефона... Ако изляза, няма да мога да се прибера. В смартфона са електронните ключове за входа на жилищния комплекс, за входа на блока, за апартамента... По дяволите! Ще стоя от другата страна на оградата с надеждата, че случаен съсед ще ме пусне. Дори не мога да се обадя на портиера – неговия номер е в смартфона ми. И няма къде да се обадя. Изглежда, че ставам заложничка...
Смартфонът показва, че той е 4% жив - последните капки живот изтичаха особено бързо. И трескаво се замислих чии телефонни номера да напиша, докато още мога. Знам, че никой в ​​семейството ми няма зарядно за телефона ми. Ако не можете да поправите собственото си зарядно, тогава какво? Лесно ли се купува ново? И колко бързо може да стане това? Ами ако трябва да поръчам и да чакам няколко дни? Тази перспектива изглеждаше доста зловеща... А шегата за таксуването вече изобщо не изглеждаше смешна. Ако това се случи, ще се озова в пълен вакуум.
Кога се случи така, че смартфонът ми да надделее над мен? Това винаги се случва, когато се поддадеш без да мислиш на прекомерния комфорт. Днес една отстъпка... утре втора... после още една... и още една... И вие сте взети в плен. И ставаш безпомощен.
Спомням си много добре как някога знаех десетки телефонни номера наизуст. Сега едва ли мога да назова най-много двама. За какво? Ако имам телефонен указател и автоматично набиране? Защо да се притеснявам какво има и как е в детската градина, ако можете да сложите уеб камера на телефона си, където можете да видите детето си по всяко време? Защо да помните маршрута, ако вашият смартфон има Google карти и навигатор? Защо да учите език, ако вашият смартфон има преводач? И купуване на билети! Много добре си спомням времената, когато, за да си купя билети за влака, трябваше да прекарвам много часове на гарата в километрична опашка. Спомням си как се молех на касиерката да ми даде двете долни легла, защото възрастните ми мама и татко щяха да пътуват. Сега закупуването на билети до всяка част на света е няколко минути без стрес, когато избирате всичко, чак до това дали искате да седнете до прозореца или не. Абсолютно същата е ситуацията и с билетите за всякакви събития, концерти, кина, театри. Но в същото време няма да стигнете никъде без вашия смартфон.
Използвайки нашия телефонен номер, без да искат паспорт, ни дават колети в пощата. Извеждат детето от стаята за игри, без да питат нищо друго. Телефонният номер излиза на преден план, ставайки по-значим от собственика си. Банкирането и всички средства са свързани с него; често съхраняваме сканирани документи и електронни ключове в него. Имейли с важна информация, често лична, и резултатите от медицински тестове и изследвания се изпращат на имейл, който е открито достъпен за вашия телефон. Нашият смартфон... е приблизително всичко...
Погледнах последните проценти, които отплуваха в безкрайността, и си помислих какво ще стане, ако, не дай си Боже, смартфонът се загуби?.. В крайна сметка всичко е в него... В телефонния указател има стотици контакти, които не могат бъдат възстановени. В социалните мрежи има десетки хиляди читатели – плод на няколко години работа, които, ако нещо се случи, никога няма да намеря. Във Viber има продуценти, монтажисти, зъболекари, педиатри, електротехници, фризьори, шивачки, маникюристи... Всичко изглежда толкова просто - натискаш един бутон и веднага започваш разговор. Но ако нямам смартфон, не знам нито един контакт от паметта. Господи, как е възможно това?!!
И снимките! Безценни мигове на пътуване, празници, усмивки на приятели... Детска лудост, котешки закачки и добре украсени салати... Разцъфналата роза на баба ми, необичайните цветове на залеза зад прозореца и фактът, че "о, о, виж колко е страхотно!"... Целият ми живот е в този смартфон...
Но кога позволих на телефона ми да стане моя сянка, измествайки ме? Все пак той знае всичко за мен!!! В коя минута спрях да слушам електронната книга, кой епизод от сериала и къде гледам в момента. Той знае моя номер обувки и дрехи, знае точно коя блуза ще харесам и кой пръстен. Той знае какъв цвят спално бельо предпочитам, какви сладки няма да ми позволи да подмина. Той знае какви подаръци избирам за празниците и за кого. Той знае в кой град се намира пакетът, който чакам в момента. Той знае, че, по дяволите, точно сега ми трябва тиган с дебело дъно и че точно днес трябва да купя този комплект за ръкоделие.
Всеки ден смартфонът ми напомня кой трябва да бъде поздравен за рождения му ден, какви важни неща трябва да се направят и какво да не забравя. Той дори знае в колко часа играя постоянната си игра и ако изведнъж вече заспивам, ми сигнализира: „Какво има?" Нямам време за почивка? И всеки онлайн магазин, който уж посещавам за първи път, радостно ме поздравява, като ме вика по име.
Последните 2% от връзката ми с външния свят... Съвсем скоро екранът ще потъмнее и ще остана сама. Кислородът стига за няколко минути и от дълбините съм принудена да изплувам на повърхността, за да поема животоспасяваща нова глътка въздух.
Но изведнъж се чу щракване, по някаква причина климатикът горе изписука... И на екрана на смартфона се появи светкавицата. Виждам... просто е нямало ток и дори не съм забелязала. Но след няколко минути внезапно промених мнението си за целия си живот...
Връзката със света ставаше по-силна с всеки нов процент, безпокойството изчезваше. Сега бутилките ще бъдат напълнени и можете да се гмурнете в дълбините, както обикновено. Но сега знам, че тази опасна зависимост трябва да се държи под контрол. За да не позволите загубата на вашия смартфон да нулира целия ви живот...
.
Татяна Донска

Обажда ми се  съседка на наша обща позната, която е на 92 и самотна. Била в безпомощно състояние, събрали се 3 съседки  и се чудят какво да правят. Ами отидох. Обадих се на социалните, някой  ходил преди 2 дни пак по настояване на съседките, оставил документи за подпис за настаняване някъде си и повече не се вестил. Някаква пак "социална" почна да ми се обяснява, че не могли нищо да направят. Прекъснах я и ѝ казах, че ще вдигна голяма тупурдия за неизпълнение на служебните им задължения.  Тази жена е малко ромка, но интелигентна и е била дълги години служителка по гражданските ритуали в общината. Но  в последните години рови в кофите. Не толкова от бедност, колкото от болестно състояние. Затрупана е  с боклуци и направо пльосната на леглото, на 90 % неадкватност. Съседките се обаждали  на нейна заварена дъщеря, която живее в град на брега на Дунава. Тя отказала да дойде, а е единствена наследничка на къщата, имуществото и спестяванията.  Обадих се на на кмета. Той задейства негови служителки и те пристигнаха. Те също се обадиха на "дъщерята" и пак казала, че не може да дойде. Откараха жената с линейка в болницата. Организирахме и превоз да дойде да вдигне всички вехтории, които е натрупала в двора. Сега ще ходя да купувам памперси, нощница и други дреболии да й ги носим. После не знам какво ще се случва.
Та така. Тръгвам да изпълнявам задължения на други хора и служби, ама какво да се прави в такава ситуация?!