Защо Не емигрирахте?

  • 32 789
  • 1 074
  •   5
Отговори
# 1 035
  • France
  • Мнения: 16 584
На мен ми харесва идеята за барбекю около басейна, ама нямам басейн.
Сингъл приятелките почват да са кът от една възраст нагоре Simple Smile и общо взето положението е "да се разберем през декември, къде да отидем през март" Joy

# 1 036
  • София
  • Мнения: 19 107
Ние и в България си правим барбекю около басейна и е много приятно. Пък и предпочитам да отида някъде със съпруга ми, вместо с още няколко лелки. Виж, кино не обичам в салон, че с тая мода с яденето ми става зле.

# 1 037
  • Мнения: 17 401
Според мен тук давате примери актуални за 1996 г., когато сте емигрирали, но днес е 2026 г. И светът е различен.
Много ясно, че ще отидеш някъде където имаш достъп до здравеопазване. Това е същото като храненето, задължително е. Акцентът на темата трябва да е щастието, а не здравеопазването, зъболекари има навсякъде по света.
Америка на мен ми е една много странна страна. Там имаш къща с басейн и страхотна градина, на пръв поглед изглеждаш супер успешен. На втори поглед обаче, част от населението е супер задлъжняло, защото достъпа на всичко на изплащане и желанието да живееш днес, те кара да купуваш излишни или не толкова необходими неща, които после хвърляш. Не твърдя, че е валидно за всички. Но имам познати, уж много богати, а като се заговорим нямат пари за университет за децата си. Аз бях в шок, ама как така няма да учат в университет, за мен това е must. Сега не е моя работа чуждия живот де...
Отделно имат много малко отпуска, и социалният им живот се свежда до събиране на барбекюта около басейна или стоене вкъщи с родата пак около басейна, чат чат кино.
Там да имаш 20-30 сингъл приятелки, да обикаляте по три,четири дни съседните щати, поне сред моите познати го няма.
На театър не съм чула някоя да е ходила, основно на кино в мола.
Някак си отлагат живота за след пенсионирането. Отделно, ако си случил на партньор добре, ама ако трябва да се развеждаш е страшна мъка, докато му вземеш заветната къща на американеца, много може да се проточи във времето.
В Америка трябва да сте двама и да се обичате, за сам човек е много трудно, най-вече в социален аспект. Храна и зъболекар, всеки който ходи на работа, има.
Отделно в някои щатите легализираха марихуаната и народът се побърка, масово си пафкат вкъщи, след работа. Мен това ме ужасява, а имаше времена когато там никой не пушеше цигари, а тук всички и аз им завиждах за здравословния живот.
Умреш да коментираш нещо, за които си нямаш и идея.
Отпуската ти в САЩ е в зависимост от компанията и стажа ти по специалността- моята например беше 6 седмици.
За разводите също си написала глупости, за социалния живот пък въобще.
Такива изложби , театрални постановки и концерти има, които никога не са идвали/ правени в България.
Друго което ми харесва в САЩ и Канада са социалните клубове по месторабота. Организират се посещения на театри, концерти, спортни събития. Част от билета се покрива от компанията.
В квартала, в които живеех имаше няколко клуба - винен ( посещаваха изложения, дегустации, винен туризъм), туристически, гастро клуб, Вело клуб ( под егидата на локалния Вело магазин).

# 1 038
  • София
  • Мнения: 19 107
Общо взето, зависи всичко от това къде работи човек, какъв специалист е и какви вкусове има. Независимо от страната.
И какви клишета е приел за чиста монета.

# 1 039
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 434
Акцентът на темата трябва да е щастието
Щастливите хора не аргументират избора си на местоживеене  с това какво не им харесвва   на местата, където не са , а с това, че са щастливи там, където са, защото в противен случай остава усещане, че "гроздето е кисело".

Последна редакция: чт, 15 яну 2026, 10:33 от sl

# 1 040
  • Мнения: 11 395
Ама темата е "Защо не емигрирахте", а не защо " емигрирахте"
Акцентът е какво не ви харесва в чужбина.
В Папуа Нова Гвинея не ми харесва, че коренното население е човекоядци и е опасно да ходиш по улиците, може да те харесат за вечеря.
В България е по-безопасно.

# 1 041
  • София
  • Мнения: 19 107
В България също е имало случаи на канибализъм. И на серийни убийци. И на всичко, което го има по широкия свят.

# 1 042
  • Мнения: 53 047
Вече е 70-та страница. Кой и защо не е емигрирал мисля, че вече всеки е написал. Сега остава темата да се разклонява в офтопици.

# 1 043
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 24 245
Ама темата е "Защо не емигрирахте", а не защо " емигрирахте"
Акцентът е какво не ви харесва в чужбина.

Е, защо трябва да не ти харесва в чужбина непременно? Не може ли да ти харесва в България достатъчно, че да не искаш да емигрираш, защо всички трябва да искат? Още повече ако не си живял там, а се вадят заключения, основани на "веднъж бях за три дни" или "на баба ти Злата зълвиният девер каза".

Описва се една обобщена "чужбина", в която всички митове са събрани на едно. Нещастни, неинтегрирани емигранти живеят в споделени къщи и чистят тоалетни срещу минимално заплащане, нямат отпуска, гърчат ги до спукване, даже на един театър или кино не ходят, налага се да си правят зъбите в България, където пък се правят на първи пуяци и никой не ги харесва, нито пък те някого... Да, сигурно има и такива хора, но оспорвам горещо, че са мнозинство.

Моята отпуска е 32 дена, т.е. малко над 6 седмици, плюс 8 дена национални празници, а минималната отпуска е 28 дена, нещо подобно е мисля и в ЕС. Тоест всеки, който работи легално в ЕС, има право на нормална отпуска. Около мен познатите ми емигранти се спукват да обикалят света; и ние пътуваме, доколкото позволяват училищните ваканции. Местните също бръмчат редовно, много от тях са си изплатили ипотеката преди 35-40 и сега са пей, сърце. Само басейн малко хора имат тук, но всеки има барбекю, вярно е Grinning

# 1 044
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 434
Ама темата е "Защо не емигрирахте", а не защо " емигрирахте"
Акцентът е какво не ви харесва в чужбина.
В Папуа Нова Гвинея не ми харесва, че коренното население е човекоядци и е опасно да ходиш по улиците, може да те харесат за вечеря.
В България е по-безопасно.
Именно

Очаквах  повече мнения в духа на
"Защото съм щастлив/а в България " , а за съжаление повечето са" защото в чужбина се живее зле" , "защото в чужбина хората са сдухани и нещастни", "горките не могат дори на лекар да отидат в чужбина", "защото всички работят неквалифицуран труд", "защото нямат социален живот".
Лично аз предпочитам да се фокусирам кое  е по  добро за мен, а не кое е   зле за другате...
Иначе излиза малко като избиеане на комплекси ... "Богатите също плачат"

# 1 045
  • София
  • Мнения: 3 010
Мнения защо сме щастливи в България си има, но след тях започват обикновено да оспорват написаното и да ни обясняват, че не сме наясно и колко било зле тук. Върнете се назад в темата и прочетете.
Истината обикновено е някъде по средата. Все повече сме интегрирани в Европа и нито е толкова добре там, нито толкова зле тук, нещата се изравняват постепенно, а София пък има и европейска архитектура в центъра и изглежда съвсем нормално като столица на този континент.

Описва се една обобщена "чужбина", в която всички митове са събрани на едно. Нещастни, неинтегрирани емигранти живеят в споделени къщи и чистят тоалетни срещу минимално заплащане, нямат отпуска, гърчат ги до спукване, даже на един театър или кино не ходят, налага се да си правят зъбите в България, където пък се правят на първи пуяци и никой не ги харесва, нито пък те някого... Да, сигурно има и такива хора, но оспорвам горещо, че са мнозинство.

Обратното се пише и за България - неинициативни, инертни или необразовани хора са останали тук. Не пътуват, не знаят нищо за света, тесногръди, мъжете си бият масово жените и жулят ракия, образованието е лошо, морето е мръсно, курортите не стават и т.н. Обикновено не се пишат недостатъците на чужбина, отричат се или съзнателно се премълчават, за сметка на това вторачени във всяка неуредица в БГ.
Докато е така, никога няма да има напредък.

# 1 046
  • Мнения: 11 395
Напротив, днес всеки има достъп за здравеопазване ( надявам се).
Иначе да 1998 г. Отличникът на Благоевградската езикова гимназия беше нелегално в щатите, работеше на черно, без социална осигуровка и когато му се беше враснъл един нокът, нямаше как да го оперират с упойка, а на черно му рязаха месото без. Но това е било валидно за 1998 година, не за днес.
За щастието, то е различно за всеки, на мен сама не ми се живее, дори и да имам повече пари или да не ми се налага да работя и т.н. други хора са си напълно ок с това.

# 1 047
  • Мнения: 53 047
E, аз съм щастлива в България, но много вероятно това е въпреки това, че не съм емигрирала, а не понеже съм останала. Просто когато му е било времето везните явно са били наклонени към оставане, после инерция, задоволеност, започнато образование  на детето, сега стари родители...  Мислим го, но все има нещо за да отложим. И може и никога да не му дойде времето, освен ако не стане някоя голяма каша с Путин, копейките и прочее. Ама пък докато си беше вкъщи по празниците и гледахме заедно HGTV детето предложи да ни купи къща някъде навън Wink

# 1 048
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 434
Точно, всеки има право да бъде щастлив, според собствените си критерии.И когато е, не се занимава с "нещастието на другите.
Щастливите българи в България , не злословят за сънародниците си в чужбина, както и щастливите българи в чужбина , не злословят за сънародниците си в България. Просто е.  Негативизма  и обидите  едва ли могат да направят някого по щастлив .



Коментариите за здравоеопазване тръгнаха от поста, че българите в чужбина ходят да се лекуват в България , хем да св видят с родата.

Последна редакция: чт, 15 яну 2026, 11:33 от sl

# 1 049
  • София
  • Мнения: 3 010
Ами има такова явление и се коментира - идваха си и си идват много българи да се лекуват тук, дали защото е по-евтино или по-достъпно и бързо, различно е. Но и това се отрече.

Общи условия

Активация на акаунт