Селата около находищата ни - Мирково, Челопеч и др. са богати, много добре поддържани и чисти. И са и близо до София.
- Публикувана: 30 юни 2025, 14:27 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2026, 15:28 ч.
Защо Не емигрирахте?
Аз забелязвам голямо завръщане към селата като цяло. Няколко наши приятели си направиха къщи на около 30-40 км от София с идеята занапред да си живеят постоянно там, когато им пораснат децата.
Аз не бих живяла и в най-китното село, пък било и баварско. Не ми се гледат цветя, двор и т.н. Обаче наистина на много хора това им допада и си е чудесно. Даже е и достъпно, стига да имаш желание.
Аз не бих живяла и в най-китното село, пък било и баварско. Не ми се гледат цветя, двор и т.н. Обаче наистина на много хора това им допада и си е чудесно. Даже е и достъпно, стига да имаш желание.
Живея в село с население 10 хил.жители. В селото има две училища, 5-6 детски градини, няколко лекарски практики, две аптеки, три зъболекаря, филиали на три търговски вериги и много локални малки магазинчета, хлебарници, месарници. Има пожарна, поща, кметство, полицейско управление, няколко спортни клуба, три спортни зали, два стадиона, конна база, басейн закрит и открит, доста ресторанти, вкл.и един гурме. На всеки 20 минути минава влак, с който за 9 минути съм до близкия голям град или за 14 минути съм до другия близък град. С кола упражнението е 20-30 минути. Не виждам по каква причина да се мъча да живея в града.
Еее, 10 000 жители 
това си е малък град, дори да му казват село.
Селата около мен, защото аз дори извън селото живея
, са с по 1000- 1500 жители. След това, и преди административен център "град", имаме административна единица vila- до около 4-5000 жители, където има вече и ДГ, и училище, и дневен център за стари хора, и магазини, поща, полиция, пожарна, заведения, дискотека (или повече от една 
) , ....
това си е малък град, дори да му казват село.Селата около мен, защото аз дори извън селото живея
, са с по 1000- 1500 жители. След това, и преди административен център "град", имаме административна единица vila- до около 4-5000 жители, където има вече и ДГ, и училище, и дневен център за стари хора, и магазини, поща, полиция, пожарна, заведения, дискотека (или повече от една ) , .... 
Живея в село с население 10 хил.жители. В селото има две училища, 5-6 детски градини, няколко лекарски практики, две аптеки, три зъболекаря, филиали на три търговски вериги и много локални малки магазинчета, хлебарници, месарници. Има пожарна, поща, кметство, полицейско управление, няколко спортни клуба, три спортни зали, два стадиона, конна база, басейн закрит и открит, доста ресторанти, вкл.и един гурме. На всеки 20 минути минава влак, с който за 9 минути съм до близкия голям град или за 14 минути съм до другия близък град. С кола упражнението е 20-30 минути. Не виждам по каква причина да се мъча да живея в града.
За мен форумът е място за обмяна на мнения, не работилница за универсални решения.
Когато пиша, го правя като лично мнение — не с мисия да помагам, спасявам или ориентирам някого. Ако на някого му е полезно — чудесно, ако не — пак е напълно в реда на нещата.
Затова ми се иска постовете тук да се четат именно като мнения, а не като провокации. Напълно нормално е да има различни гледни точки и всеки, който мисли различно, да го споделя спокойно — без обиди и без лични нападки.
Иначе излиза, че всяко мнение трябва предварително да минава тест „на кого ще послужи“, което вече звучи малко прекалено. Надявам се никой да не взема решение дали да напусне или да остане в България само въз основа на публикации в тази тема.
В моя случай емиграцията беше по-скоро от любопитство и свобода, отколкото по необходимост. Затова не мога с категоричност да твърдя какво щях или нямаше да постигна, ако бях останала в България — това е живот, който не съм живяла, а с хипотези трудно се правят изводи.
Форумът дава мнения, животът взема решенията.
Когато пиша, го правя като лично мнение — не с мисия да помагам, спасявам или ориентирам някого. Ако на някого му е полезно — чудесно, ако не — пак е напълно в реда на нещата.
Затова ми се иска постовете тук да се четат именно като мнения, а не като провокации. Напълно нормално е да има различни гледни точки и всеки, който мисли различно, да го споделя спокойно — без обиди и без лични нападки.
Иначе излиза, че всяко мнение трябва предварително да минава тест „на кого ще послужи“, което вече звучи малко прекалено. Надявам се никой да не взема решение дали да напусне или да остане в България само въз основа на публикации в тази тема.
В моя случай емиграцията беше по-скоро от любопитство и свобода, отколкото по необходимост. Затова не мога с категоричност да твърдя какво щях или нямаше да постигна, ако бях останала в България — това е живот, който не съм живяла, а с хипотези трудно се правят изводи.
Форумът дава мнения, животът взема решенията.
Хич не се мъча да живея в 350 хилядния ми град, много се кефя даже. Сега съм се разположила на релакс- фотьойла до големия прозорец, кеф ми е да гледам оживения град от високо, кеф ми е да гледам от другия прозорец близката гора. Не искам градина, домати и цветя да гледам. Не искам да се познавам със съселяни, да се наблюдаваме и доносничим. Искам да си живея аномимно и свободно, доколкото е възможно.
Разни хора, разни идеали. Може би и аз ако имах привилегията да гледам града от високо през прозореца си, в същото време и гора, нямаше да изпитвам носталгия по цветни и зеленчукови градини. Но живея в “луксозно гето” в София, в нов квартал, където се познаваме задочно със съседите от съседните кооперации защото ни делят няколко метра отстояние. Ама selber Schuld както биха казали немците 🙄
Живея в село с население 10 хил.жители. В селото има две училища, 5-6 детски градини, няколко лекарски практики, две аптеки, три зъболекаря, филиали на три търговски вериги и много локални малки магазинчета, хлебарници, месарници. Има пожарна, поща, кметство, полицейско управление, няколко спортни клуба, три спортни зали, два стадиона, конна база, басейн закрит и открит, доста ресторанти, вкл.и един гурме. На всеки 20 минути минава влак, с който за 9 минути съм до близкия голям град или за 14 минути съм до другия близък град. С кола упражнението е 20-30 минути. Не виждам по каква причина да се мъча да живея в града.
Предимството е чист въздух, пространство, птички ми пеят. Не е за всеки, обаче. Имам колежка, която никога не би се “изолирала” на село. Всичко е въпрос на характер, мироглед, усещане и тн. Важното е да сме в мир със себе си и с решенията си…
По последното преброяване преди 2 години и моето село е от 10 хиляди души население. Имаме банки, поликлиники( 3), спортна зала, дори единственият мол в рамките на 50 км наоколо се води в селото. Това Карефур, Лидл, Алди и поне още 5 големи вериги няма да ги споменавам, както и всички останали видове магазини, включително 2 огромни склада за строителни материали. Развиха такъв комерсиален булевард, че се превърна в центъра на тази част на провинцията. Няма нещо, което реално да липсва в това китно испанско село. До работа в съседния град пътувам 15-20 минути, кое да ме кара да живея в града?! На това отгоре даже не живея до мегаполис, там даже лошо ми става при мисълта да живея.
Ами простичко е....както написах всички сте от жълтите павета , с 5 поколения висшисти...всичко това при аграрна все държава с над 95%селско население. И то първото поколение с научна степен. По него време дори Кюри е нямала научна степен, пък нечия баба от Горно Нанагорнище имала. Адмирации за бабата ( наистина и се възхищавам). Да си от село, да научиш чужд език и да вземеш научна степен...това е много труд, усилия и пари. А Стамболийски например не се е дипломирал дори
Първо, не съм казала за мен, а за дъщеря ми, че е 5-то поколение. Аз съм само 4-то.
Второ, не е село Горно Нанадолнище, а един от големите градове. То по онова време и София не е била кой знае какво.
Трето, научна степен не е само професор или академик. Има асистенти, главни асистенти, доценти...
И не е била от беден род.
Цитат
Мечтата ми е да живея в баварско село. С красиви подържани къщи с китни градинки, където се съревноваваш със съседа на кого петуниите ще са по-пищни, където хората се познават по име и къщите не се заключват. Където всичко е подържано и чисто като под конец, по зелените поляни пасат щастливи крави, а в далечината се виждат Алпите. Живяла съм за кратко точно в такова село, бях малка и дори още тогава ми хареса идилията.
Веднъж са ме водили в подобно село за дегустация в селската винарна. Вината им бяха пълна скръб (ама немците си ги харесваха и се гордееха) - едни киселажи, не ти е работа. Обаче селото беше като в рисувано филмче, къщите все едно кукленски. Подредено, чисто, всички къщи прясно боядисани, големи и хубави, градини, асфалт, тротоари, никакви кравешки мини по улиците като в нашите села... Умрях от завист, наистина.
Ами простичко е....както написах всички сте от жълтите павета , с 5 поколения висшисти...всичко това при аграрна все държава с над 95%селско население. И то първото поколение с научна степен. По него време дори Кюри е нямала научна степен, пък нечия баба от Горно Нанагорнище имала. Адмирации за бабата ( наистина и се възхищавам). Да си от село, да научиш чужд език и да вземеш научна степен...това е много труд, усилия и пари. А Стамболийски например не се е дипломирал дори
Първо, не съм казала за мен, а за дъщеря ми, че е 5-то поколение. Аз съм само 4-то.
Второ, не е село Горно Нанадолнище, а един от големите градове. То по онова време и София не е била кой знае какво.
Трето, научна степен не е само професор или академик. Има асистенти, главни асистенти, доценти...
И не е била от беден род.
Аз съм трето поколение висшист, дъщеря ми четвърто. Защо е толкова странно? Дядо ми е раждан точно в началото на миналия век. Майка ми беше от първия випуск детски учителки с висше образование в Благоевград. Не сме от аристократичен род, но всички роднини няколко поколения назад са образовани. А сме и от малък град по принцип. В рода ни има много лекари, учители, професори, изявени представители на изкуството и в други сфери, няма да конкретизирам. Да, гордея се с тях, но и със собствените си успехи. Хич не ме е срам да го кажа!
Има и по-богати, и по-успели от мен, но не ми пречи. Важното е да живеем добре в собствената си кожа и да, важно е да сме щастливи с избора си.
Ами простичко е....както написах всички сте от жълтите павета , с 5 поколения висшисти...всичко това при аграрна все държава с над 95%селско население. И то първото поколение с научна степен. По него време дори Кюри е нямала научна степен, пък нечия баба от Горно Нанагорнище имала. Адмирации за бабата ( наистина и се възхищавам). Да си от село, да научиш чужд език и да вземеш научна степен...това е много труд, усилия и пари. А Стамболийски например не се е дипломирал дори
Първо, не съм казала за мен, а за дъщеря ми, че е 5-то поколение. Аз съм само 4-то.
Второ, не е село Горно Нанадолнище, а един от големите градове. То по онова време и София не е била кой знае какво.
Трето, научна степен не е само професор или академик. Има асистенти, главни асистенти, доценти...
И не е била от беден род.
Цитат
Мечтата ми е да живея в баварско село. С красиви подържани къщи с китни градинки, където се съревноваваш със съседа на кого петуниите ще са по-пищни, където хората се познават по име и къщите не се заключват. Където всичко е подържано и чисто като под конец, по зелените поляни пасат щастливи крави, а в далечината се виждат Алпите. Живяла съм за кратко точно в такова село, бях малка и дори още тогава ми хареса идилията.
Веднъж са ме водили в подобно село за дегустация в селската винарна. Вината им бяха пълна скръб (ама немците си ги харесваха и се гордееха) - едни киселажи, не ти е работа. Обаче селото беше като в рисувано филмче, къщите все едно кукленски. Подредено, чисто, всички къщи прясно боядисани, големи и хубави, градини, асфалт, тротоари, никакви кравешки мини по улиците като в нашите села... Умрях от завист, наистина.