Защо Не емигрирахте?

  • 32 930
  • 1 079
  •   11
Отговори
# 1 065
  • Мнения: 11 399
Доколкото знам, тук се изисква съгласие, на близките при донорска ситуация, но не говоря от опит.
В медиите се появяват статии за близки, които твърдят, че са върнали труповете на роднините им с експлантирани органи. Дали е истина, не мога да да кажа, но съм чела за  такива случаи. Не съм била лично потърпевша.

# 1 066
  • София
  • Мнения: 20 401
ЕЖК е цялата работа.
Просто пишеш небивалици.

# 1 067
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 434
Доколкото знам, тук се изисква съгласие, на близките при донорска ситуация, но не говоря от опит.
В медиите се появяват статии за близки, които твърдят, че са върнали труповете на роднините им с експлантирани органи. Дали е истина, не мога да да кажа, но съм чела за  такива случаи. Не съм била лично потърпевша.
"Върнали".?
Имате ли предства каква е цента на "пренасяне на  тленни останки"  от и за чужбина?

Последна редакция: чт, 15 яну 2026, 13:02 от sl

# 1 068
  • Мнения: 11 399
Нямам представа и не искам да имам.
В статии на Дира съм го чела. Може и хората да лъжат.

# 1 069
  • София
  • Мнения: 19 111
Органи на чужденец не може да се ползват законово никъде.
Иначе у нас се приема, че си съгласен, щом нямаш отказ, но не може да те ползват, докато не се съгласят и близките. Това губи време. Далеч по-добре би било да може да декларираш съгласие в здравното си досие приживе и това би спестило забавяне или да се приеме, че без отказ от теб не е необходимо и роднините да решават допълнително.

# 1 070
  • София
  • Мнения: 20 401
Очевидно няма. Аз знам колко е застраховката за подобно нещо и как и заможни хора събират пари.

# 1 071
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 434
Нямам представа и не искам да имам.
В статии на Дира съм го чела. Може и хората да лъжат.
Топно така се зараждат "градските легенди", които след  това се повтарят като мантра.

# 1 072
  • Мнения: 17 401
Цената варира, например от САЩ до София е между $8К и $15К

# 1 073
  • France
  • Мнения: 16 584
Да, от рода на в чужбина нищо не правят през първите 3 месеца на бременността, защото административно започвала в 4ти месец

# 1 074
  • Мнения: 11 399
Последно дарявах пари за трансплантация на сърце на дете в Индия. Детето е живо към днешната дата, как се намират детски сърца в Индия, не искам да знам, имам си теория, която ще запазя за себе си. После събираха за едно друго, пак за Индия, но аз докато даря, детето почина.
Наскоро загубих приятелка, след операция в чужбина, моят съвет беше да се оперира в бг, но на нея не и харесваше качеството на живот, което щеше да има.
Все я мисля тая жена, щеше ли да е жива, ако беше си останала тук.
По тази тема повече не ми се пише. Аз се надявам никога да не опирам до чужбина. Каквото ми предложат тук, на това ще се съглася. Поне моят опит е такъв.


По линия на евротрансплант обаче български органи се присаждат на чуждестранни пациенти, а предполагам и чуждестранни органи на български, ако в съответната страна няма подходящ реципиент.

# 1 075
  • Мнения: 5 558
Отделно имат много малко отпуска
Умреш да коментираш нещо, за които си нямаш и идея.
Отпуската ти в САЩ е в зависимост от компанията и стажа ти по специалността
Titina, извинявай ама и ти малко палиш от четвърт.
Това, че отпуската ще е в зависимост от компанията и стажа, не дава кой знае каква сигурност поне в очите на работещите в България. Един така ще прецени, на другото място комапанията по-различно. Не е ли урегулирано и относително еднакво това си не е гарантирана платена отпуска, а конкретен случай.

И без да е ходил на място, в 21-ви век вече почти всеки има достатъчно близки живеещи в САЩ. (Аз лично съм с първа братовчедка почти 30 години там. И както е и логично - посменила както се сещаш някоя друга работа за това време). Нямаш я увереността там, че независимо колко стаж имаш, под 20 дни не могат да ти дадат ако работиш на светло.
Имам колежка със смазваща липса на умения, стаж, образование. Но след като все пак са решили да я назначат жената си получава отпуска 20+. Отделно вече са нещата, които ако работодателят, повтарям, е на светло, ти дават отгоре върху тези задължителни дни - за ненормиран работен ден, за работа при специални някакви условия и пр.

Проблемът в България е, че има сив сектор, който за 30 и кусур години успя да помръднe само в посока на това работещите да имат трудов договор. От друга страна хубаво е това, че той все повече намалява. И особено в столицата и големите градове все по-малко стават хората, които не са с гарантирани отпуски. Масово хората тук не се косят да договарят с работодателя отпуски, планират си спокойно почивките. Единствено трябва да имат съгласуване с прекия ръководител. 

Тук може една камара неща да са в калта, но все пак все още що-годе Кодексът на труда е осмислен нелошо за работещия. Аз съм със средно образование, никакви уговорки с работодателя не съм правила и имам 27 дни. Никога не съм се договаряла за отпуска. Толкова ми се полагали по кодекса, толкова отгоре защото еди какво си, толкова за другото и заповядай, това ти е тоталът. Съзнаваш ли каква е разликата между това и индивидуалното договаряне за всеки един ден повече почивка?

# 1 076
  • Мнения: 11 399
В чужбина хубавото преди беше, че работа се намираше по-лесно от колкото в България. Не говоря за квалифицирана работа, а за всякаква. Сега вече и ние внасяме работници, тоест и тук ако искаш работиш. Вече заплащането и условията са различни.

# 1 077
  • Мнения: 67
Това не го ли отдаваш на „50те е новото 30“ ? - слоган, насаждан ни, именно заради повишаването на възрастта за пенсия .
Иначе е похвално, че висшето ръководство оглежда и тези кандидатури.
А, може пък, да няма качествени измежду по-младите.
Аз до тук стигнах с четенето и се намесвам Joy не мисля, че е заради заради 50те са новите 30, или пък защото петдесет годишните са по-качествени и по-работни. Може би е като при нас (Италия) от няколко години има разни фискални облекчения за компаниите, които наемат на постоянен договор хора  над 50. В моята фирма много следят подобни политики и веднага сменят посоката в зависимост какво им е изгодно. При мен (голяма частна компания) в последните три- четири години при безсрочните договори може би над 60% процента от новоназначените са над 50-те. Преди 17 години, когато аз започвах, пък беше обратното, имаше големи фискални отстъпки за под 28 годишни наети с постоянен договор и тогава всички нови бяхме току що завършили. Променят се доста облекченията за фирмите, в зависимост от политиката, която иска да води държавата в даден момент. От моя собствен опит, младите по-добре се вкючвахме на времето, в сравнение с новите ми колеги сега.
А някой запознат да каже дали и университета в България се води като години стаж в чужбина (разбира се след необходимите процедури и документи)?

# 1 078
  • Мнения: 11 399
Университета не се води стаж, но докато си редовен студент държавата ти плаща здравните осигуровки.
В България, като навършиш годините за пенсиониране, можеш да си закупиш стаж, ако не ти достига.

# 1 079
  • Мнения: 8 358
Това не го ли отдаваш на „50те е новото 30“ ? - слоган, насаждан ни, именно заради повишаването на възрастта за пенсия .
Иначе е похвално, че висшето ръководство оглежда и тези кандидатури.
А, може пък, да няма качествени измежду по-младите.
Аз до тук стигнах с четенето и се намесвам Joy не мисля, че е заради заради 50те са новите 30, или пък защото петдесет годишните са по-качествени и по-работни. Може би е като при нас (Италия) от няколко години има разни фискални облекчения за компаниите, които наемат на постоянен договор хора  над 50. В моята фирма много следят подобни политики и веднага сменят посоката в зависимост какво им е изгодно. При мен (голяма частна компания) в последните три- четири години при безсрочните договори може би над 60% процента от новоназначените са над 50-те. Преди 17 години, когато аз започвах, пък беше обратното, имаше големи фискални отстъпки за под 28 годишни наети с постоянен договор и тогава всички нови бяхме току що завършили. Променят се доста облекченията за фирмите, в зависимост от политиката, която иска да води държавата в даден момент. От моя собствен опит, младите по-добре се вкючвахме на времето, в сравнение с новите ми колеги сега.
А някой запознат да каже дали и университета в България се води като години стаж в чужбина (разбира се след необходимите процедури и документи)?

Оо, напред сте с материала в Италия!
При нас само до квоти за жени/ в мъжките/ , съответно мъже/ в традиционно женските/ професии стигат нещата- има си списъци, че и процентни квоти.
И не всички са задължени да имат квоти- само ДА, фирми с държавно участие, и фирми над определен размер.
По едно време в годините назад, имаше големи ооблекчения за търсещи първа работа и за дълго безработни .

Общи условия

Активация на акаунт