И за мен е въпрос на чест да не третирам хората като подметки. Няма да питам как е някой, но се държа вежливо, възпитано, поздравявам, благодаря. Изключение от това е единствено - това даже в друга тема го коментирахме по друг повод - когато обслужващ персонал се държи с мен, все едно проявява снизходително и щедро персонално благоволение към някакво просяче и ми прави лична услуга против разбиранията и религията си. Тогава издивявам и бързо сменям плочата. Много, много рядко се случва за щастие.
- Публикувана: 1 юли 2025, 21:56 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2025, 19:00 ч.
Учтиви, но фалшиви
Аз например много мразя неуважително отношение към обслужващ персонал. Независимо дали са млади и тн, за мен е важно да им говоря на Вие, да се отнасям с уважение и да оценявам усилията им. Също мразя непознати, персонал или от сорта да ми говорят на ти.
Wild poppy, разчупването на леда е едно и си има техники за това.
С хора, с които общуваш ежедневно няма необходимост от това. Аз казвам на клиента, че се радвам да го видя, например. Но ми е много интересно ако ме питат как си и аз кажа о, хич не съм добре, какво ще последва. Просто никой не се интересува как си и никой не очаква друг отговор освен добре, благодаря. Затова не го харесвам.
Wild poppy, разчупването на леда е едно и си има техники за това.
С хора, с които общуваш ежедневно няма необходимост от това. Аз казвам на клиента, че се радвам да го видя, например. Но ми е много интересно ако ме питат как си и аз кажа о, хич не съм добре, какво ще последва. Просто никой не се интересува как си и никой не очаква друг отговор освен добре, благодаря. Затова не го харесвам.
Mosquita, защо да няма нужда да се използва от хора, с които работиш ежедневно? Ако съм в офиса от сутринта и сме се поздравили или разменили няколко приказки с колегите, в течение на деня по време на срещи няма да се питаме как сме, но ако работим дистанционно, съвсем нормално започваме срещата с малък разговор. А с клиенти някой път такива малки разговори са водили до неочаквани изненади - като да ми изпратят файл с подробни указания по категории - местни продукти, ресторанти, забележителности, плажове за един гръцки остров, който споделих, че ще посетя (как си? супер съм - последен ден преди отпуска. - страхотно, ще пътуваш ли някъде? - да, еди къде си. - ей супер, бях там миналата година и събрах предварително информация, искаш ли да ти я пратя?). Даже го бяха превели с Гугъл преводач на български, защото знаят, че съм българка. Пак същите ми направиха “дигитален подарък” в края на една среща и ми споделиха сайт със свободно достъпни книги.
Ако кажеш, че не си ок, трябва да си готова или да споделиш подробности, или да излезеш по друг начин от ситуацията. Защото е малко вероятно отсрещният човек да се направи, че не е чул.
Ако кажеш, че не си ок, трябва да си готова или да споделиш подробности, или да излезеш по друг начин от ситуацията. Защото е малко вероятно отсрещният човек да се направи, че не е чул.
Колегите, с които работим в ежедневно са различни и там е естествено да си поговорим, ама те даже и не се съмнявам, че искрено ме питат как съм.
Дори и на кол мога да приема да кажем как си добре и да продължим.
Но имейли, които са от рода - Добър ден, Москита, как си? Прати ми доклада.
На който се очаква да отговоря с Добър ден, клиенте, добре съм, а ти как си. Ето ти доклада.
Ми се струват тотално безсмислени.
Или любимото на индийците Happy Friday!
Пак казвам, спазвам корпоративния дух, явно за тях е нормално и прието и явно за нас това не е толкова естествено, защото български клиенти никога не са ми писали така и пак смятат, че имаме чудесни отношения, работим добре и тн.
И аз не го разбирам и въпреки, че го спазвам, за мен е странно и е фалшиво, ако се върнем на първоначалния въпрос.
За мен е важно да попитам как си човек от когото наистина се интересувам, а не просто е така.
Това ми напомня преди години с колеги сме седнали в Хепи и идва сервитьорката супер любезна - хареса ли ви храната? Колегата ми казва - Ами кюфтетата бяха сурови. Сервитьорката се усмихна още по-широко, каза супер! и си замина
Дори и на кол мога да приема да кажем как си добре и да продължим.
Но имейли, които са от рода - Добър ден, Москита, как си? Прати ми доклада.
На който се очаква да отговоря с Добър ден, клиенте, добре съм, а ти как си. Ето ти доклада.
Ми се струват тотално безсмислени.
Или любимото на индийците Happy Friday!
Пак казвам, спазвам корпоративния дух, явно за тях е нормално и прието и явно за нас това не е толкова естествено, защото български клиенти никога не са ми писали така и пак смятат, че имаме чудесни отношения, работим добре и тн.
И аз не го разбирам и въпреки, че го спазвам, за мен е странно и е фалшиво, ако се върнем на първоначалния въпрос.
За мен е важно да попитам как си човек от когото наистина се интересувам, а не просто е така.
Това ми напомня преди години с колеги сме седнали в Хепи и идва сервитьорката супер любезна - хареса ли ви храната? Колегата ми казва - Ами кюфтетата бяха сурови. Сервитьорката се усмихна още по-широко, каза супер! и си замина
Ох имах едно гадже немец, но работеше в английски хедж фънд и му се бяха накарали от ХР, че отива при подчинения си Джон и казва "Джон, трябва това да свършиш" трябвало "Здрасти, Джон, как е семейството, как беше уикенда, чудно време нали? Ако не те затруднява много и ти е удобно, би ли направил един кво си?". То пак същото значи, но без финтифлюшки е грубо за англичанин, но съвсем ок за немец, който и без това гледа ефикасността преди всичко.
Иначе мен наскоро ме забиха в Азия в някакъв мегасмърдохълен квартал и като ме питаха домакините как е, казах, че е автентично и много вайбрант. Какво да им кажа-такава воня никога не съм си представяла, че може да съществува и гнусна храна отвсякъде...
Иначе мен наскоро ме забиха в Азия в някакъв мегасмърдохълен квартал и като ме питаха домакините как е, казах, че е автентично и много вайбрант. Какво да им кажа-такава воня никога не съм си представяла, че може да съществува и гнусна храна отвсякъде...
Еее, стига де, аз използваме Happy Friday! 
Но разликата наистина в голяма, защото аз работих повече от десетилетие в българска фирма на нашия пазар. Там всичко е по същество, добър ден - добър ден, точка първа, втора, трета, приятна вечер.
Изведнъж отивам в международна компания и се почва как сииии, хепи фрайдей и тн. И ти си - ъъъ, кво ви става бе хора, що се лигавите
Хаха, MariyaHris, точно! Аз имах един шеф, българин между другото, който преди години ме викна на обяд, да се видим, да си поговорим. Разпитва ме как съм, как са децата, семейството, кучето, мечтите. За да стигнем до това, че има една работа, дето трябва да се свърши. Ами почувствах се излъгана, честна дума. Ако искаш да свърша нещо, ела и ми кажи, не ме баламосвай сума ти време.
Явно трябва да работя с немци
любезно, позитивно и не оставя поле за пространни излияния. И много ме забавлява наистина агресивният му вариант - I hope this email finds you before I do. 
“Много вайбрънт”
На времето изпращах масови имейли из фирмата и се случи да предам мои отговорности на друг служител.
Та написах “Ай’м плийзд ту анаунс” както повечето анонси започват, (че повече няма да се занимавам с тия шиб*** коли) и да търсят еди кой си. После и шефа и колегите дойдоха да се посмеем, шефа беше малко засегнат 😄.
На времето изпращах масови имейли из фирмата и се случи да предам мои отговорности на друг служител.
Та написах “Ай’м плийзд ту анаунс” както повечето анонси започват, (че повече няма да се занимавам с тия шиб*** коли) и да търсят еди кой си. После и шефа и колегите дойдоха да се посмеем, шефа беше малко засегнат 😄.
Преразказвам, кажете вие вярно ли е - във ФБ една жена написа, че нейна приятелка, живееща в Канада, споделила, че там е лош вкус жена да похвали външността на друга, защото освен sexual harassment, намеквало, че си гей...
Ние сме от много години в Канада, такова нещо не съм чувала. Не казвам че никъде не може да има, то всичко има и хора всякакви, говоря от личен опит. Като цяло, простото правило е, че ако правиш комплименти за дрехи, обувки, бижута, няма никакъв проблем. Ключовият момент е комплиментът да не е директно към човека. "Много си хубава днес, много си хубава с тази шапка и т.н. не е добре. Но редовно от колеги се чуват комплименти към облекло и обувки, че дори и парфюми, които като цяло се смятат за нежелани в офис, заради алергиите на някой индивиди.
И никакъв проблем.
Второ - това "намеквало че си гей" звучи мнооооого българско! Никой не се впечатлява дали някой е гей.