Не съм фен на такива генерализации, но като че доброто възпитание не се тачи много от българина. Чувала съм от страшни простаци гордото 'аз съм истински'. Абе, файда, че си истински, ако това се изразява чрез псувня във всяко изречение. Интересно е, че ако аз реша да съм истинска с такъв човек и му кажа точно какво мисля - на него такова истинско нещо хич не му допада. Затова и си премълчавам учтиво. Предпочитам хората да са учтиви, вместо истински, но...пак продължавам да не разбирам съвсем как двете се противопоставят.
Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.