Учтиви, но фалшиви

  • 11 865
  • 308
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 6 375
Така и не разбрах какво значи това. Обикновено за чужденците се казва. Учтиви били, но неискрени. Какво значи неискрени и само чужденците ли са неискрени? И как въобще учтивостта попада в изречение с кофти конотация?
Не съм фен на такива генерализации, но като че доброто възпитание не се тачи много от българина. Чувала съм от страшни простаци гордото 'аз съм истински'. Абе, файда, че си истински, ако това се изразява чрез псувня във всяко изречение. Интересно е, че ако аз реша да съм истинска с такъв човек и му кажа точно какво мисля - на него такова истинско нещо хич не му допада. Затова и си премълчавам учтиво. Предпочитам хората да са учтиви, вместо истински, но...пак продължавам да не разбирам съвсем как двете се противопоставят.

Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.

# 61
  • София
  • Мнения: 20 752
И да не е на гости, по-честото е срещате се на улицата и "хайде да се видим, ама ей на, тези дни ще се чуем" и после всеки си заминава по пътя до следващата случайна среща след Х години.
Е, в твоя случай и двете страни имат право на инициатива, а вече дали ще се случи - един Господ знае.
Впрочем, аз наскоро казах на ММ "Защо се буташ, където не те искат", след като беше канил няколко пъти едно съседско семейство. Запознахме се и бяхме по-близки, когато децата ни бяха съученици, но явно вече е минало, нищо че живеем на 5 минути пеша.

Пример: Някой ти опява за нещо, но не приема съветите ти за разрешаване, само държи да те товари с проблема. Но кажеш ли истината, неизбежно ще се отчуждите по принцип.

# 62
  • Мнения: 51 823
Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.

Аз не обичам и двете крайности. Най-обичам спокойно да вляза, да се огледам без никой да ме наскача от вратата и ако имам нещо за питане тогава вече веднага и с внимание да ме обслужат. Но не да ме нападат.

# 63
  • Мнения: 1 027
Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.

Аз не обичам и двете крайности. Най-обичам спокойно да вляза, да се огледам без никой да ме наскача от вратата и ако имам нещо за питане тогава вече веднага и с внимание да ме обслужат. Но не да ме нападат.
Аз също никак не го обичам това, но в някои обекти задължават служителите да се държат по точно определен начин и да правят точно определени неща спрямо клиента.Когато бях студентка, работих в една търговска верига. Там се държеше на строго определени правила. Влезе ли клиент веднага трябваше да се лепваме за него и да го питаме какво му е необходимо. След което, ако той каже че разглежда, бяхме длъжни да стоим на метър от него и да го наблюдаваме. Ако клиентът тръгне да обикаля магазина и да разглежда щандовете, ние го следвахме все едно сме му сянка. Като през цялото време изискването беше да заговаряме клиента от време на време, ако пипне някой артикул, почвахме да му обясняваме... И всичко това се наблюдаваше от шефа. След това и на мен ми се е случвало като клиент в някои магазини. Наистина, и мен ме дразни това.

# 64
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 817
Ако "Добър ден, какво ще желаете" ви бута и смятате, че е фалшива искреност, а не елементарно добро възпитание, нещата са станали хептен зле

# 65
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Продавачките и голяма част от обслужващия персонал в БГ са под всякаква критика.
Да срещнеш човек с човешко отношение е някакъв голям късмет.
Не е нужно да се мазниш, но не е нужно и да измъчваш клиентите или да си експонираш личните нагласи върху тях.

Което ми напомня, че трябва да оставя един куп ревюта в Гугъл.

# 66
  • Мнения: 12 311

Елементарно е.
Примерно влизаш в магазин в България, продавачката те гледа с досада, че трябва да се откъсне от телефона, а ако трябва да ти показва нещо или обяснява вече гледа съвсем на кръв и говори троснато. Това е така желаната искреност.
В други страни винаги те срещат с усмивка, добър ден, какво ще желаете и т.н., но ти знаеш, че тя го прави защото е на работа и иска да ти вземе парите, а не че си и толкова симпатичен. Това е фалшивата любезност.


А защо трябва да си симпатичен или не, на продавачката? Не виждам нищо фалшиво в това, че продавачката си върши работата, т.е. да ти продаде нещо. Точно това е професионализмът - да обслужваш еднакво добре и тези, които са ти симпатични, и тези, които не са.

# 67
  • "Аз съм пътешественик и мореплавател - всеки ден откривам нови земи в душата си" Х. Джубран
  • Мнения: 5 061
Факт е /от лични наблюдения/, че в България масово те гледат смаяно, стреснато и бойно ако се усмихваш и поздравяваш съседи, продавачи, колеги или просто се усмихнеш на непознат. Някакси хората се чувстват неудобно и не знаят как да реагират. На запад и от контактите ми с американци наистина са много по-любезни, възпитани и усмихнати /в 90 процента лицемерието проличава/, но да в Бг сме свикнали с първичната простащина и грубост, и на това му викаме искреност. Кофти за мен са и двете неща, но ако трябва да избирам предпочитам западния маниер.

# 68
  • Мнения: 18 116
Скрит текст:
Аз също никак не го обичам това, но в някои обекти задължават служителите да се държат по точно определен начин и да правят точно определени неща спрямо клиента.Когато бях студентка, работих в една търговска верига. Там се държеше на строго определени правила. Влезе ли клиент веднага трябваше да се лепваме за него и да го питаме какво му е необходимо. След което, ако той каже че разглежда, бяхме длъжни да стоим на метър от него и да го наблюдаваме. Ако клиентът тръгне да обикаля магазина и да разглежда щандовете, ние го следвахме все едно сме му сянка. Като през цялото време изискването беше да заговаряме клиента от време на време, ако пипне някой артикул, почвахме да му обясняваме... И всичко това се наблюдаваше от шефа. След това и на мен ми се е случвало като клиент в някои магазини. Наистина, и мен ме дразни това.
И аз съм работила на такова място, физически магазин. Шефовете това го приемат за чудесно обслужване и изключителна грижа за нуждите на клиента. Виждали го били някъде си. Само дето там, където са го виждали, не се случва по такъв прилепчив начин. Метър е границата на личното пространство и непознат, с когото не си в активна комуникация, да е на метър от теб, всъщност се усеща като заплаха.
На друго място , онлайн магазин, трябваше да прозвъняваме всяка поръчка от нов клиент, за да проверим реален ли е. А огромната част от клиентите бяха нови. Тогавашният шеф беше несравнимо по-културен от онзи с физическите магазини, но също се опитваше да ме убеди аз пък да убеждавам клиентите, ако се поизнервят от обаждането, че много ни е грижа за тях. Ами надали ме е грижа за човек, на когото му влизам в личното пространство или прекъсвам работния процес. Той ще потвърди поръчката, ама после пак може да не я вземе.

# 69
  • Мнения: 12 311
Когато някоя продавачка се лепне за мен и ме следва на всяка крачка, винаги си мисля, че го прави, за да ме дебне да не открадна нещо. Съответно това ме вбесява и в зависимост от моментната ми нагласа, или рязко излизам от нагазина, или нарочно се бавя и мотая, за да й стане много досадно. При всички положения ефекта от тази мярка е обратен.

# 70
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Когато продавачката ми върти очи че не мога да се харесам с разни рамки за очила при положение че ще оставя към 400-500 лв в този магазин, просто говори колко лош търговец е тя. Единствено я е грижа как да ми пробута очилата си но не и да се зарадвам от придобивката и да се върна евентуално.

# 71
  • Мнения: 1 822
Имах една приятелка, замина да живее и работи в малък град в Англия. Тя имаше такива впечатления: че всички са приятелски настроени формално, в работата и по съседски, но реално я изключват от кръга си на общуване. Тя се чувстваше в първите години много изолирана.

Аз не знам какви точно са й били очакванията, може би да се сприятелява толкова лесно, колкото е било в България. Докато коренните жители на някоя страна са често резервирани към чужденците, дошли от нейде си да живеят в тяхната държава. Много често - по-зле от резервирани, направо враждебни. И това често се прикрива с доброто възпитание.
Всяка нация си има определен манталитет и да се държат приятелски, е равнозначно на гостоприемност, но дотам! Има една граница, която местните не прекрачват толкова бързо, а някои и никога. Не се говори и разпитва за заплата и доходи, взаимоотношения в семейството, интимни подробности, здравословни проблеми. От 20 + години съм в чужбината на ММ и досега не съм чула някоя от близките да се оплаче от свекърва, зълва, мъж - това е тема табу и по-скоро биха умряли, отколкото да кажат лоша дума за някого. Малко прекалена лоялност, но такова им е възпитанието - сплотени в добро и лошо и нищо навън да не излиза.

Отделно, местните си имат близки и приятели и не им трябват нови такива. Изградили са си приятелски кръг от съседи, съученици, роднини. Когато някой пристига от чужбина, първо трябва да се докаже, а това отнема години. Както и приятелствата. Така че новодошлите са в много неизгодна позиция - трябва много да се потрудят, за да спечелят доверието на някой. И то без да се натрапват и да бъдат досадни.

Последна редакция: ср, 02 юли 2025, 19:22 от Leonie

# 72
  • Мнения: 51 823
Ако "Добър ден, какво ще желаете" ви бута и смятате, че е фалшива искреност, а не елементарно добро възпитание, нещата са станали хептен зле

Нямах това предвид, който има опит ще разбере за какво става дума.

# 73
  • Мнения: 18 116
не съм чула някоя от близките да се оплаче от свекърва, зълва, мъж - това е тема табу и по-скоро биха умряли, отколкото да кажат лоша дума за някого. Малко прекалена лоялност, но такова им е възпитанието - сплотени в добро и лошо и нищо навън да не излиза.
А дали е възможно да няма от какво сериозно да се оплачат? Сега примерно ние се оплакваме в темата от липса на учтивост, защото такава липсва, но ако беше налична, и ние нямаше да се оплакваме.

# 74
  • Мнения: 12 311
Всъщност, ако роднините спазват известна дистанция и не се бъркат в семействата си, много от оплакванията биха изчезнали. Независимо от всичко обаче, и там има домашно насилие, изневери, разводи, едва ли всичко е обагрено в розово. Явно се смята, че не е редно да натоварваш околните със собствените си проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт