Учтиви, но фалшиви

Ох, повтарям се, но пак да кажа - то е като във форума. Един има някакъв пакет социални умения и "мели" добре със себеподобни, търси тяхната компания. Друг върви със своя си по-различен "пакет" и не успява да мели с първите. Вече въпрос на характер е кой как ще преживее различията, дали ще се стигне до раздаване на квалификации за лицемерие, за простащина и т.н.

във форума става ясно, че при противоречие всеки за другия е простак.

ЕммаТ, така е, но мен много ме натоварва непресторената искреност в България. Прибера ли се, се започва с една изнервена комуникация и пускане на заядливи коментарчета от всеки от улицата...
В Германия също има много грубост, но поне е мълчалива.
Най-много ми допада в САЩ общуването -- ведро, френдли, повърхностно, ненатрапчиво. Нито държа да ходя на гости, нито искам някой да ми идва на гости. Казвала съм, че някой трябва да ни дойде на гости, но без конкретика си е точно това -- някакъв празен социален прийом.
Например, в Азия в служебен контекст се запознах с една жена, която каза, че обожава региона, в който аз живея в Германия. Казах й "О, непременно трябва да ни дойдете на гости", но смятам, че е било ясно, че не я очаквам в дома си )) Не смятам, че съм била фалшива, част от приятната служебна комуникация.

Иначе от семейството и роднините си очаквам максимално близка, обичаща, топла комуникация, за съжаление, това върви с липсата на лично пространство и граници, но аз съм щастлива с това, тъй като са ми най-близките хора. И се караме и се обичаме и всичко на макс. Ами не, не ме натоварва, предпочитам го, но такова общуване имам само с 5-6 човека. Другите е хубаво да бъдат търпими и да не се бъркат. При мен за най-близките ми, майка, сестра, мъж, деца, там любовта ми е безусловна (айде мъжът си бих разкарала в краен случай) и приемам кажи-речи всичко и наливам от всичко по много и аз, бъркам им се, те на мен и тн. Но от всички останали очаквам приятно, ненатрапчиво общуване. Дори с близките си приятелки пазя граници и не приемам съвети, не давам такива. Иначе и аз съм "фалшива", случвало ми се е някой житейски избор на приятелка да не ми е допадал, но не съм й го казвала в очите, защото не е моя работа, а тя не ме е питала. Говорим за разводи, изневери и тн. Но пък съм споделяла на мъжа си, майка си и тн, че не ми харесва какво е направила моята приятелка, нищо, че пред нея никога не бих казала подобно нещо.

Предполагам, че визираш моята реплика за гостите, затова пояснявам - нямам предвид такива далечни препратки, а хора, които така  се опитват да замажат факта, че не те канят.
И в България вече е на мода това ведро и повърхностно общуване, но не дай Боже да изпаднеш в затруднение, защото никой с нищо не ти бил длъжен. Тогава следват вопли колко се били овълчили хората.

Cuckoo, е така е. Това е цената на дистанцията. Просто сме много милиарди вече и няма как да сме ангажирани с всички, освен с най-близкия си кръг от хора.


Честно казано, много са ми помагали при нужда съседите ми в България. Това много ми харесва -- близките съседски отношения в България, естествено си вървят с негативите, но много пъти са ми помагали. Имаме много хубави отношения и винаги ми е приятно.
Нито в България, нито в Германия не са ми помагали непознати особено. В България една идея повече с бебешка количка, но и в Германия вече почнаха да питат. Много са ми помагали роми, щом е било свързано с малки деца/бременност и тн. Към майки/деца/бебета при ромите има някаква култура на човещина. Та има някаква обратна пропорционалност явно между човещина и възпитание.
Иначе е ясно, че ако бъда нападната на улицата, очаквам от пешеходците да се застъпят за мен, да викнат помощ, а не да прескачат трупа ми на път за работа. И аз бих направила същото.

Не обичам нито да ме канят, нито да каня на гости, ако съм "поканена" без конкретика, не го приемам за покана и с облекчение не ходя. )) Измъкване няма от детските рожденни дни в България, само това се сещам като покани, естествено и от мен се е очаквало да каня и аз...децата ми реваха, когато за 4 год рожден ден на малкия ми син, отидохме на СПА семейството, а не поканих групата от дг.

Това с милиардите изобщо не е факт. Колкото и да сме мобилни, в общия случай не общуваме дори с хиляди.
При нагласа "има си хора за тази работа, не е мое задължение", ти пак си очаквай хората да не те прескачат. Ще си намерят хубаво оправдание, както ти си намираш.

Mariya, за мен ти нямаш приятели и не знам дали някога си имала.

Дори с близките си приятелки пазя граници и не приемам съвети, не давам такива.

Защо се виждате, говорите за времето ли?

Не обичам нито да ме канят, нито да каня на гости, ако съм "поканена" без конкретика, не го приемам за покана и с облекчение не ходя.

Ти си самодостатъчна, няма лошо.

Alexslav, ами с приятелките ми се познаваме от вече над 2 дестилетия и се чуваме кажи-речи ежедневно, виждаме се доста редовно.  Споделяме си всичко, не говорим за времето, просто не си даваме оценки или съвети. Тези неща ги пазя само за най-най близките си хора  -- деца, майка, сестра, съпруг. Приятелките ми са големи жени и в крайна сметка сами си взимат решения. Ако някоя не си гледа детето така, както аз бих си гледала моето, не е моя работа да я уча, ако някоя се е решила да си прави медицинска или естетическа процедура, която не ми се струва безопасна, не е моя работа да й казвам. Аз я подкрепям в решението й, за другото има си лекари има си всичко. Просто не се виждам да кажа на приятелките си "Абе, мила, не е ок да се изневерява". Например, аз си водя децата на много занимания, имам близки приятелки, които на едно плуване не са завели децата си. Да, дразни ме, коментирам го с майка си, примерно, ама не бих им казала в лицето "Мила, не е ок да не правиш хикс игрег зет с с детето си, защото му ограничаваш шансовете в живота". Аз имам една гледна точка за това да си родител, те си имат друга. Две от приятелките ми се подложиха на сериозни интервенции, посъветвани от лекарите си, и то интервенции, които знам, че в Германия не се прилагат при техните случаи. Мога лекичко да намекна за търсене на второ мнение, нещо, но никога не бих дала съвет...те си имат лекари.
Аз също не се виждам да имам приятелки, които ми налагат как да си гледам децата, как да общувам с мъжа си, как да се грижа за здравето си и прочее. Общуване- да, обсъждане на мъже, гаджета, любовници, съпрузи, деца, болести, смърт на родители, злободневие - да. Даване на акъл--НЕ. Даване на утеха и подкрепа--ДА:)
 Вече на сестра си директно й казвам всичко, което си мисля, че е опасно за нея, за детето й, за мъжа й и тн. Тя не, че ме слуша, но й го казвам, защото съм много ангажирана с нея и добруването й. На майка си постоянно й давам акъл. Тоест, тези неща ги запазвам за най най най най близките си.

Понякога казвам на близки и приятели някои неща, но само когато мисля, че има шанс да ме чуят. Иначе няма смисъл, само ще си развалим отношенията. Дори на по-късен етап да отчетат, че съм била права, никога няма да се върнат старите отношения. В такива случаи предпочитам да замълчи, ако ще и да съм лицемерна.

Аз пък доста често се хващам да си мисля, че ще ми е много по-добре роднините да не се отпускат чак толкова и да не са чак толкова спонтанни, натурални и пр. помежду си. Стига се до риск да започнат да си позволяват да си изкарват стрес и натоварване един на друг или поне на някой от системата. Защото нали роднина, разбира, близки сме си, ще прости ... Ами не всеки се осъзнава навреме до какви висини стига и кого как е засегнал и обидил и натоварил и пр. Ако се осети изобщо. Че ако се стигне до въргал и след това няма вече разбиране. Всички са обидени. Защо? Защото помежду ни може повечко комфорт и по-малко любезности и формалности и всичко си е между нас си  и затова ок?
Западните навици в тази насока повече ми харесват. Във франция май се говори на Вие и с близки?

В семейството е също толкова важно доброто и възпитано общуване, не само като пример към децата, но и защото всеки заслужава нормално, учтиво отношение.
Това как след 9-ти голяма част от средната класа в България, и доколкото е имало аристокрация, е изселена, пратена по лагери и "изчезната" много си личи сега, когато явно нормално, възпитано общуване с маниери, приети по цял свят за добри, у нас е "лицемерие", "к'во ми се мазни" и прочие.
И да, по-нормално е непознат или слабо познат да чувства емпатия към вас и да проявява куртоазен интерес дали сте добре и искрено да съжалява, ако не сте, даже да няма намерение да направи нещо, отколкото да изпитва пълно безразличие и да ви показва, че му е все тая. Хората живеят в общности и за доброто и адекватно функциониране на обществото емпатията е особено важна.

Ако започнем на роднините да си говорим на Вие, то с хората, които не са ни никакви какво правим?
Човек не си избира родата и във всеки род си има чешити, но за мен подобно отношение е абсурдно.

Не напразно е и приказката: "Род рода не храни, но тежко му, който няма."

Кой е казал да си говорим на "Вие" с роднините? Прочетох за културно отношение. Това не би ли трябвало да е норма? Особено ако има деца, защото се възпитава И с личен пример.
Иначе да, не си избираме роднините, но си избираме близките. Човек, който си мисли, че може да ме използва за кошче, не ми е близък, без значение каква роднинска връзка имаме.

А аз това прочетох:

А, моят коментар беше във връзка с поста на Бу.
 Конкретно за "Вие" между роднини ми се вижда излишно, но с останалото от изказването на bella-ciao съм съгласна.