Ами културните различия са много свързани с темата. В много култури, особено при висок социален статут, не може да казваш нещата както душа ти сака. Има социално-приети начини, които на човек от друга култура, с по слаб контекст, може да му се видят като фалш. Тоест, дали ще ти кажат "Пешо, тъп си като гьон! По-добре си трай!" или "What an interesting idea, Pesho, but let's hear what Gosho has to say!" си е едно и също, но в зависимост от средата, културата и контекста формата варира. Едното не е непременно по-фалшиво от другото, просто с други изразни средства, социално приети за дадената среда.
При мен в немската култура ми е било трудно обратното- аз бях свикнала с една по-американизирана/българизирана среда на по-емоционални похвали, благодарности. Примерно, всичко да е грейт, супер и като се каже просто гут или уел да ми е странно. Синът ми винаги ме поправя, че нямало браво на немски, трябвало съм да кажа "зер гут" като го хваля
)). Тоест, за някого тия много ви благодаря, страхотно, уникално също са фалшиви, но за мен си бяха някаква норма. Помня като шефът ми немец преди години беше написал някакво уел,вери уел колко се бях засегнала, защото то си беше грейт )) но после им свикнах, че са по-обрани.
Полицията беше намерила на сина ми раницата и аз му казвам "Много да им благодариш!" и се разливам в благодарности и мазнотии, а синът ми си каза едно сериозно "Данке". Тоест, дори тези свръх емоутвания може да са фалшиви за някого...
При мен в немската култура ми е било трудно обратното- аз бях свикнала с една по-американизирана/българизирана среда на по-емоционални похвали, благодарности. Примерно, всичко да е грейт, супер и като се каже просто гут или уел да ми е странно. Синът ми винаги ме поправя, че нямало браво на немски, трябвало съм да кажа "зер гут" като го хваля
)). Тоест, за някого тия много ви благодаря, страхотно, уникално също са фалшиви, но за мен си бяха някаква норма. Помня като шефът ми немец преди години беше написал някакво уел,вери уел колко се бях засегнала, защото то си беше грейт )) но после им свикнах, че са по-обрани.Полицията беше намерила на сина ми раницата и аз му казвам "Много да им благодариш!" и се разливам в благодарности и мазнотии, а синът ми си каза едно сериозно "Данке". Тоест, дори тези свръх емоутвания може да са фалшиви за някого...
