Публикувана: 2 юли 2025, 21:15 ч.
Последно мнение: 11 юли 2025, 00:29 ч.

Появата на второто дете и чувството на вина

3 869
56
1

# 45 8 юли 2025, 23:48 ч.

Мнения: 173

Мойте деца са с малко по-малко от две години разлика, не съм изпитвала чувство на вина, дори не съм се сещала за това чувство в онзи момент. Изпитвала съм радост, че в семейството има още едно дете и още един човек, който да обичаме и да обича нас, съответно и може би на първо място и обичта между децата.
Но и никога цялото ни ежедневие и внимание не се е въртяло около първото/единственото дете - живота си тече, всеки си има своите потребности от почивка, режим, срещи. Когато се роди второто дете за каката беше радост да помага, да присъства, да участва. Не виждам нищо лошо да кажеш на дете да изчака и че сега не може - ами то наистина има ситуации, в които не може сега. Досега сте оставяла всичко, за да откликнете веднага ли?
Написахте, че вие сте единствено дете, динамиката в семействата с две и повече деца е съвсем различна и е много хубава Simple Smile

Почивайте колкото можете, редувайте се според ситуацията, радвайте се на дечицата и на семейството си! Пожелавам бебока бързо да си направи режим и да ви е лесно и приятно родителството Simple Smile

# 46 9 юли 2025, 08:17 ч.

Банско
Мнения: 2 409

Вече с второ момче на 3 месеца съм и при мен е трудно ако таткото не помагаше с 6 годишния. Баткото иска много да си играе с мен, но от както почна да се занимава съпругът ми с него, не ме търси чак толкова. Но пък таткото скоро се връща на работа и край с моето царство, трябва да забавлявам 6 годишния докато гледам бебе. Как ще стане не знам...

# 47 9 юли 2025, 09:35 ч.

Мнения: 9 737

Факт е, че повечето родители не успяват да отделят достатъчно време на първото дете с появата на второто. И при нас беше така. Второто дете кърмих на поискване, съответно имаше много лош нощен сън. Опитвам се да се оправдая, че аз самата едва оцелявах през първата година от недоспиване и умора. Но е факт, че не успявах да отделя достатъчно време за голямото ми дете. И като се замисля, изпитвам чувство на вина. Вече 16 години.
ММ беше на работа. С каквото може е помагал, но главната тежест и ангажимент по отглеждане на бебето си пада върху майката. Нямах помощ от баби.

Самите първи деца също преминават през своеобразна криза. Но вярвам, че след време са доволни, че си имат другарче в живота.

# 48 10 юли 2025, 12:34 ч.

Мнения: 4 576

Аз съм с бебе на 4м и кака на почти 4г, та в началото си мислех, как няма никаква ревност, как само галеше бебето, подаваше ми лигавници и други неща, но постепенно започна да прави фасони от нищото, да крещи, да хапе/дере/плюва. С таткото решихме, че това е нейният начин да привлича внимание. Правеше го предимно като не стане на нейното или пък като кърмя бебето (то, за разлика от нея, е изцяло на кърма и сме като скачени съдове).
Гледам да имам някакво време само с нея, през което играем на нещо, което тя сама избере. Често казва, че е бебе и иска биберон/мляко, можела да лази и други такива неща, с които иска да изглежда като бебе, а не като кака. Иска да ѝ се обърне внимание каквото обръщам и на бебето, но физически не е възможно.
В градината имахме проблеми, че е станала твърде агресивна към децата там, а досега не е имало оплаквания. Също го отдавам на промяната вкъщи, въпреки че баща ѝ нон стоп е с нея и си играят/излизат, тя явно иска много повече време с мен, което трудно се постига, като има вкъщи бебе. Нямам търпение бебето да порасне и да могат да си играят двете, за да не се чувствам зле толкова често от това, че прекарвам повече време с бебето, отколкото с нея. Със сигурност има чувство за вина, обаче винаги сме искали две деца, понеже ние с мъжа ми сме едно дете и знаем какво е.

# 49 10 юли 2025, 15:49 ч.

Варна
Мнения: 1 526

Малко е извън темата, но понеже няколко човека го споменаха, се чудя защо децата които са били единствени деца в семейството, така силно искат да имат поне две деца. В смисъл какво им е липсало, след като са имали цялото внимание на родителите си? Наистина ми е интересно защо винаги го споменават като аргумент да желаят повече от 1 дете.

# 50 10 юли 2025, 15:54 ч.

Мнения: 4 576

Елементарно е - всеки иска това, което няма/не е имал. Децата с брат/сестра искат да са сами и вниманието да е само за тях, а аз конкретно съм искала винаги да имам брат или сестра, на които да споделям/излизам/гостувам/обменяме опит в една или друга ситуация. Изобщо подкрепа под някаква форма. А и в крайна сметка родителите не са вечни и когато останеш без тях, то оставаш без най-близките си хора и предполагам е хубаво да имаш още някой на когото да можеш да разчиташ, че е до теб и ти е вид семейство.
Отделен е въпросът, че знам за много лоши отношения между братя и сестри, но вероятно е както си го направиш и при всеки е индивидуално.

# 51 10 юли 2025, 15:54 ч.

Мнения: 8 172

Аз съм била едно дете и категорично не искам повече от едно дете. Така че не всички искат това. И съм видяла, че две сестри/братя като пораснат не винаги са си опора, по-важно е какъв човек си ти, какво семейство създаваш, и дори приятелите може да са ти по-голяма опора. Но е много интересно това на психологическо ниво за децата и как се справят, понеже около мен в рода има сега малки деца по две и виждам ревност между тях, затова и влезнах в темата. Имам малки братовчеди, имам и племенници. Но не знаех, че родителят може да изпитва чувство за вина, виждала съм дете да ревнува и от братовчед си, когато майката му обръща внимание, милва го и си говори с него.

# 52 10 юли 2025, 16:03 ч.

Мнения: 21 821

Цитат на: rozi4ka222 в чт, 10 юли 2025, 15:49

Малко е извън темата, но понеже няколко човека го споменаха, се чудя защо децата които са били единствени деца в семейството, така силно искат да имат поне две деца.

Аз съм едно дете и никога не съм планирала да имам повече от едно дете.
Около мен повечето хора възпроизвеждат семейния модел на единия от двойката.

# 53 10 юли 2025, 18:38 ч.

Пловдив
Мнения: 27 112

А аз съм от семейство с две деца и исках три деца, планирано 3.

# 54 10 юли 2025, 18:55 ч.

Мнения: 5 848

rozi4kaa, при мен желанието дойде от сестра, която съм имала, но за жалост е починала много скоро след раждането.
В семейството ми никога не се е говорило много за това, но и никога не се е крило от мен. Още от малка знам какво се е случило и винаги съм имала едно усещане за липса. За него прекрасно, което съм можела да имам, а нямам.
Мъжът ми от друга страта е от семейство с 3 деца и често му завиждам благородно, защото виждам колко са близки и как винаги има на кой да се опре.
Когато родих синът си, знаех че ще искам още едно дете, въпреки че изобщо не ме бива в следродилния период. Безсънието и нервите буквално ме сриват и не се чувствам човек.
За мен обаче беше бе немислимо умишлено да оставя синът си сам.
Сега, то човек за нищо няма гаранция.
Моите са с 5 години разлика и не знам дали ще са си близки като деца или в бъдеще. Знам обаче, че каквото зависи от мен и мъжът ми, ще го направим.

# 55 10 юли 2025, 19:47 ч.

Мнения: 4 576

Честно казано по темата с броя деца, чувала съм хората повече да съжаляват, че не са имали повече от едно дете, отколкото такива, които да са съжалили, че са имали две или повече.

# 56 11 юли 2025, 00:29 ч.

UK
Мнения: 783

Едно време ни казваха да не се женим за някой без брат или сестра, понеже са егоисти и лоши партньори.

Относно второто дете, аз пък не вярвах, че ще го обичам (!?) колкото първото. Естествено се оказа абсолютна глупост. Второто дете ни завърши семейството и много съжалявам, че не можахме да имаме още поне едно, идеално двечки, но така било писано.

Препоръчани теми

Имам нужда от съвет как да постъпя с приятелка

Как преодолявате моменти на гняв, яд, умора, скука и подобни емоции

За случайните

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Причина:

Причина: