Страх от социални контакти

  • 807
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 47
Здравейте на всички!

 Бих искала да споделя проблема си и ако има други хора със същият или подобен проблем да си бъдем взаимно полезни!

Аз съм жена на 34 години и изпитвам страх понякога паника от социални контакти например ,ако трябва да отида на непознато място и да разговарям с непознати хора другият проблем е ,когато трябва да ходя в банка или при нотариус или да се върши нещо подобно ,тогава паниката е още по-голяма! Мога да кажа,че степента на проблема ми ,не е тежка,защото само в определени ситуации се случва,не всеки ден и не с всички хора. Това състояние не пречи на работата ми по никакъв начин слава бого ,също така работя сама и бизнесът е мой ,с клиентите си нямам проблем,но когато трябва да изляза от зоната си на комфорт тогава става каквото става.... Този страх се отключи,когато карах шофьорският курс,тогава бях много зле с постоянно гадене и много стрес ,не можех да ходя на никакви непознати места ,правиха ми много изследвания и пих много хапчета,но се оказа ,че всичко е в главата ми...
Този период отмина всичко беше наред няколко години след това отново се отключи може би от друга стресова ситуация този път не знам каква е била и сега от време на време имам този проблем. Когато изпитвам тази паника започва или да ми се гади или да имам диария и да отида няколко пъти до тоалет преди да изляза,също така го мисля от няколко дена назад и не спя спокойно. Другите признаци са ,че не мога дори да говоря сковавам се,започвам да се потя и да искам да си тръгна ,не искам да съм в тази ситуация срам ме е да не се изложа ,мисля какво ще кажат хората,не мога да се отпусна и ставам много нервна мисля само да не повърна и да се изложа... След известно време в непознатата ситуация и място се успокоявам ,когато вече съм осъзнала ситуацията ,видяла съм къде е тоалетната,запознала съм се с хората и сърдечният ми ритъм вече се е успокоил. Слава бого това всичко преминава ,но в началото съм адски стресирана и паническа...
Моля ,ако някой има същият проблем нека сподели и да си бъдем полезни ,също така мисля да посетя психолог ,когато намеря време.
 
Поздрави Hug

# 1
  • Мнения: 10 740
Sani ти сигурна ли си че те е страх от соц. контакти? Ти си имаш соц. контакти доколкото разбирам.
Не е ли по-скоро да те е страх от поемане на отговорности, от грешки и от критика?
Не съм специалист и не мога добре да разбера, но според прочетеното - неправилно адресираш проблема.
За банки , нотариуси и учереждения не е приятно да се ходи. Все се ходи за сериозни неща, трябва да се внимава, все има малкте букви и пр. Но пък не струват живот и не са толкова чести.
Според мен всичко е наред. Просто не си мисли , че грешките са края на света.

# 2
  • Мнения: 853
Това са си чисти паник атаки, предизвикани от много силен стрес (както и самата авторка каза). Имала съм такива, знам какво е. Не е страх от социални контакти, не е и страх от поемане на отговорност, или нещо подобно... При все че жената е на 34 години, и не е била винаги в това положение. Наистина, най-добре посещавайте психолог, само че някой на който може да се доверите, и съответно, който знаете, че ще си свърши добре работата. Гледайте да сте активна, да правите неща, които Ви харесват, хобита някакви ако имате. Но най-вече психолог.

# 3
  • Мнения: 47
Sani ти сигурна ли си че те е страх от соц. контакти? Ти си имаш соц. контакти доколкото разбирам.
Не е ли по-скоро да те е страх от поемане на отговорности, от грешки и от критика?
Не съм специалист и не мога добре да разбера, но според прочетеното - неправилно адресираш проблема.
За банки , нотариуси и учереждения не е приятно да се ходи. Все се ходи за сериозни неща, трябва да се внимава, все има малкте букви и пр. Но пък не струват живот и не са толкова чести.
Според мен всичко е наред. Просто не си мисли , че грешките са края на света.
Не ,не е страх от поемане на отговорности имам всеки ден такива и се справям ,по-скоро страх и несигурност от непознатото, а може би са съвкупност от няколко неща ...аз имам доста контакти в ежедневието си ,но на работата ми ,къде се чувствам като у дома и работя това,което ми харесва. По-скоро това се появява,когато трябва да отида на непознато място и да се видя с непознати хора тогава изпадам в паника ,диария,гадене,усещам ,че все едно не съм в тялото си една безтегловност .... След известно време ,когато вече съм опознала ситуацията ,мястото и хората това отминава,но се чувствам адски некомфортно и хората усещат ,че ми има нещо ,чувството е много гадно ,трябва да посетя психолог за жалост съм в чужбина и не познавам никой добър тук ...

# 4
  • Мнения: 853
Страх от неизвестното имат много хора, не е нещо чак толкова нечувано и невиждано. И на мен ми се е случвало, но не е бил някакъв системен страх, и по скоро е бил свързан с определени неща. Дори и до ден днешен ми се случва, но при Вас явно проблемът е по-сериозен и постоянен. Ако имате материалната възможност да посещавате психолог в чужбина, защо не! Наистина ще Ви се обърне повече внимание, но знаете ли при кой точно да отидете!?

# 5
  • Мнения: 10 740
Може да се чувства по-комфортно с българи и може да провери за онлайн консултации.  Ако има познат лекар може да и каже или препоръча колеги с онлайн консултации.
За мен описания страх и паника би означавал страх от грешки, от погрешно поведение, от неразбиране у другите от критика. Но както казах не съм специалист. На какво се базира не мога да кажа.

Каква ситуация го е отключила първия и втория път?

# 6
  • Мнения: 1 982
Според мен просто си интроверт. Интровертите не обичат новите места, новите хора, ситуации, които са извън рутината. Не обичат нови места, места с много хора, ситуации, в които трябва ад се изправят очи в очи с непознат човек и да говорят с него - примерно в банката, при нотариус и т.н. от изброените.
Интровертите имат т.нар. слаба социална батерия, която бързо се изтощава и трябва да презареждат като си стоян на спокойствие вкъщи или с малкия кръг от хора, с които се познават отдавна и се чувстват сигурни.
Това не е болест. Това е тип характер. Много хора просто така са родени.
Има лекарства, които намалят тази социала тревожност, за да се подобри качеството на живот и тези притеснения да намалеят или изчезнат.

# 7
  • Мнения: 853
Ама тя казва, че това се е отключило в последствие, т.е. преди не е имала този проблем.

# 8
  • Мнения: 47
Според мен просто си интроверт. Интровертите не обичат новите места, новите хора, ситуации, които са извън рутината. Не обичат нови места, места с много хора, ситуации, в които трябва ад се изправят очи в очи с непознат човек и да говорят с него - примерно в банката, при нотариус и т.н. от изброените.
Интровертите имат т.нар. слаба социална батерия, която бързо се изтощава и трябва да презареждат като си стоян на спокойствие вкъщи или с малкия кръг от хора, с които се познават отдавна и се чувстват сигурни.
Това не е болест. Това е тип характер. Много хора просто така са родени.
Има лекарства, които намалят тази социала тревожност, за да се подобри качеството на живот и тези притеснения да намалеят или изчезнат.
Според мен е нещо на психическа основа,защото аз съм социален човек на ден общувам с много хора и скъсявам доистанцията бързо не съм и срамежлива ни най-малко ,проблемът е когато е нещо непознато или нещо важно ,първият път се отключи преди изпита ми за шоф.книжка и продължи 1-2 години след това...после бях добре и сега пак съм горе долу ...не чак толкова зле ,колкото първия път ... Не знам имам някакъв страх от неизвестното ли не знам ,защото аз съм човек ,който планира всичко и съм супер организирана и неизвестното ме стресира ,освен това не е просто дискомфорт ,започва да ми се гади ,диария ,изпотяване и сякаш не съм в тялото си супер неадекватна .... Когато обаче започна да говоря с хората се отпускам и ми минава .... Последният пример е ,когато трябваше да отида на един рожден ден ,познавах всички хора ,но мястото не.... И започна да ми се гади и да изпитвам страх и паника от това място и къде отивам.... Не знам странно е ...иска ми се да мога да го контролирам ,но не мога

# 9
  • Мнения: 14 624
...когато трябва да отида на непознато място и да се видя с непознати хора тогава изпадам в паника ,диария,гадене,усещам ,че все едно не съм в тялото си една безтегловност .... След известно време ,когато вече съм опознала ситуацията ,мястото и хората това отминава,но се чувствам адски некомфортно и хората усещат ,че ми има нещо ,чувството е много гадно ,трябва да посетя психолог за жалост съм в чужбина и не познавам никой добър тук ...
Доста сериозни физически реакции имаш. Аз бих рискувала с непознат психотерапевт, за когото нямам никакви отзиви, само и само да действам по проблема. Така поне ще се взимат мерки в правилната посока. И трябва да имаш търпение, тези реакции не са се появили за един ден и няма да отминат за един ден.
Успех!

# 10
  • Мнения: 47
...когато трябва да отида на непознато място и да се видя с непознати хора тогава изпадам в паника ,диария,гадене,усещам ,че все едно не съм в тялото си една безтегловност .... След известно време ,когато вече съм опознала ситуацията ,мястото и хората това отминава,но се чувствам адски некомфортно и хората усещат ,че ми има нещо ,чувството е много гадно ,трябва да посетя психолог за жалост съм в чужбина и не познавам никой добър тук ...
Доста сериозни физически реакции имаш. Аз бих рискувала с непознат психотерапевт, за когото нямам никакви отзиви, само и само да действам по проблема. Така поне ще се взимат мерки в правилната посока. И трябва да имаш търпение, тези реакции не са се появили за един ден и няма да отминат за един ден.
Успех!
Да ще трябва да посетя такъв ,дано успея да се справя със себе си ...защото това е на психическа основа напълно ,защото когато се успокоя тази паника изчезва изчезва гаденето ,диарията ,безтегловността и започвам да говоря да се смея ,просто ми става така в началото

# 11
  • Мнения: 853
Да, по всяка вероятност психолог ще трябва, но като допълнение може да пробвате някакви групови занимания. Йогата е добър вариант. Някакъв спорт не е лоша идея, ако Ви влече, разбира се. Като цяло някаква физическа активност.

# 12
  • Мнения: 10 740
Да, по всяка вероятност психолог ще трябва, но като допълнение може да пробвате някакви групови занимания. Йогата е добър вариант. Някакъв спорт не е лоша идея, ако Ви влече, разбира се. Като цяло някаква физическа активност.
Не съм много сигурна че йогата е голямо предимство за случая. Та си е добре винаги, но не и знам предимството конкретно за този случай.
Иначе контрол и презастраходване и страх . Но пък и има ресурс за справяне вече го е правила и знае как се чувства обикн. и кога точно ... т.е . звучи доста осъзнато и според мен всичко ще е наред  Simple Smile Успех.

# 13
  • Мнения: 6 829
Лекарства ще дадат по бързо резултати от психотерапия.

# 14
  • Мнения: 853
Лекарствата в случая лекуват ли изобщо, или по скоро са временно решение, и така да се каже облекчават проблема!?? Психотерапията поне ще даде трайни резултати.

Общи условия

Активация на акаунт