Битата родилка в Майчин дом София

Ситуацията при Антония не е била животозастрашаваща нито за нея, нито за бебето. Тя е първескиня с много голямо бебе - над 4 кг. Затова раждането върви по-бавно, но реален проблем не е имало. Проблемът иде от припряността на някои лекари, които гледат на жените като на конвейер и просто искат по-бързо да я разкарат, това е.

Аз в темата разказвах, че моето раждане продължи едва 2 ч за разкритие, но цели 2 часа напъни. Бебето си беше с нормални тонове, не е имала проблем, като се роди изплака веднага, не беше синя или нещо такова. Просто какво се очаква бре? Първо бебе. Първите бебета понякога отнемат време особено при по-дребна родилка или при по-едро бебе. Безумие е, че се очаква едва ли не всяка жена да влиза, да кляка и да роди до 10-15 мин. То първия път и не си съвсем сигурен как да напънеш, какво да правиш точно, как да дишаш, как да застанеш.

Шамара с какво ускорява процеса? Освен тотално да сецне майката, да я същиса и съвсем нищо да не направи.

Същата лекарка се отнесе много грубо с мен на последния ми преглед при нея и абсолютно ме отказа да раждам в МД. А ситуацията ми не беше някаква екстремна. Супер арогантна, груба и припряна. Самите прегледи при нея бяха максимално болезнени предвид, че така или иначе АГ прегледите не са супер приятни, ама като при нея другаде такава гадост не е била. Претупва много, кара набързо, не обяснява нищо и в случай, че нещо не е на кеф, се държи откровено грубо. Какво има да защитаваш на такива хора? Жалко, че сигурно ще спечели делото, щото са навързани като свински черва.

За мен, изобщо е абсурд да се поставя на 1 везна дали да избереш да си жив и здрав, или овикан и нашамарен. Свестен лекар ще те запази жив и здрав без да те бие, наказва, нагрубява, унижава и мачка. Както съм споделяла, аз родих с чудесен екип и въпреки 2та часа напъване, никой не ме е бил, псувал, обиждал и пришпорвал да стане веднага. Следиха тоновете и щом с бебето всичко е наред, а аз не съм на умирачка, оставиха процеса да се развие по естествения си път. Вместо да ми плеснат 2 шамара, да ми кажат, че за чеп за зеле не ставам и да ми скочат на корема та да се разкарам по-бързо за следващата дето не може да ражда.

Просто отговорих на конкретен пост.

Да, видях, първото изречение беше и към двете.

Нека само да обясня на некомпетентните жени тук, че усещането за паника е нормално за родителния процес. Обикновено се появява след като разкритието стигне 7см. Биологично е полезно, защото ако дотогава за окситоцина има нужда от спокойствие, след това организмът има нужда от масивна доза адреналин за да се справи с истинската част на раждането. И о, чудо, в чужбина се справят с тези моменти и без шамари.

Убива, осакатява и още как шамара. Днес е шамар от бързане, утре ще е някое недоглеждане или претупване от бързане. В други ден ще е недооценена опасност пак от бързане, самонадеяност, отегчение.
Докато в някой момент стомничката се счупи. Защото на първите шамари никой не е спрял въпросната "лекарка".

Тия, които не сме изпитали паника при раждане нечувствителни ли сме или некомпетентни?

Аз нямах нито паника, нито някакъв голям страх, имах болка и известна неувереност ще успея ли. Питах ги по едно време "А сега, ако не стане, какво ще правим?" и акушерката се разсмя и каза, че бебето е тръгнало да излиза и няма как да не излезе, така че ще раждам, и това е. Само че моите акушерки бяха пуснали музика, помагаха да се движа, чакаха си спокойно и мереха тоновете, вече като дойде финала помогнаха да имам стабилна упора и гледаха да навигират като аз не успея да усетя правилно кога идва контракцията. Изляха олио да не се разкъсам много. Окуражаваха ме през цялото време. Изобщо не е ставало дума, че съм нефелна кукувица, неподготвена, ненаучена, неможеща и тн. Пък аз такава си бях. И сигурно голяма част от първескините са такива. Моя приятелка роди при Шикова - само за половин час с много натиск, излишна епизиотомия, упреци да е тиха и скачане върху корема. Нейния резултат бяха 15 шева и още екстри. Е, мерси съм за такова нещо. Само шамари не е яла та затова е благодарна.

Аз предпочитам шамари пред 15 шева, но за съжаление и тази алтернатива не е налице (в смисъл, никое от двете не предотвратява другото).

Тук виждам валидиране на шамара като средство за ускоряване на процеса на раждане. Вие сериозно ли? Коя точно научно базирана медицина подкрепя идеята за подпомагане на родилката чрез шамаросваме и грубиянски изцепки? Щото аз всичко, което съм срещала като съвременни гайдлайни за преодоляване на психологическите бариери при раждане, е точно на 180° от шамарите и е свързано с подкрепа, насърчение, информиране, уважително отношение към деликатното физическо и емоционално състояние на раждащата жена. Изпитала съм го и лично и знам колко важна за мен беше стиснатата ръка от акушерката и окуражаващите думи, както и ясните указания за напъването - как, кога и т.н. Ама на нас научно базирана медицина не ни трябва, ние си знаем шамарения подход от соца, че и от преди него сигурно. И щом никой не се е споминал в процеса на раждане, всичко е наред. Двайсет и първи век, ениуан? Да се радваме, че сме оцелели след раждане? Щом никой не е умрял, значи за другото трябва да си затворим очите?

Гугъл, аз Ви помня от друга тема, аз също раждах с тях. Всички бяха спокойни и окуражаващи, заземяващи бих казала, защото аз бях като пияна. Поради факта, че дискомфортът на напън+контракция ми идваше в повече, много се съпротивлявах и тогава пускаха бъзици. От пълно разкритие до раждането също минаха 2 часа и нещо. Но има и друго - на предния ден бебето на УЗ беше в не най-оптимална позиция. Цяла вечер вкъщи правех гимнастика да се завърти, то тогава реши и да тръгне. 😆 Та в стаята по едно време коментирахме, че може и затова да не върви твърде бързо процесът. (Нямаше УЗ на сутринта, когато влязох да раждам)

Аз съм много ербап човек, скандалджийка понякога дори. Но! Ако съм по без гащи и в такова деликатно положение, натоварено и с лична отговорност към бебето. Ако в тоя момент някой се държи с мен като Шикова, най-вероятно ще съм във "freeze". И да, ще ми остане травма и ще го мисля дълго време.

Значи... За мен е напълно недопустимо лекар да шамароса пациент. (Макар някои пък да ги слагат в усмирителни ризи, ама то друго).
В случая на шамара няма свидетели. Свидетелката е чула някакви крясъци, но удар не е видяла, защото не е била вътре в помещението. Колкото човека е имало вътре, ще кажат, че шамар не е имало. Ето защо този факт ще остане недоказан. Това е.

Така е. По същата логика много от изнасилванията остават недоказани и ненаказани. Но трябва ли да оставяме статуквото или да се опитаме да го променим?

И всичко това щеше да се размине ако Антония си беше платила "избор на екип", ама защото не е, отношение с викове и шамари... Ама нали е жива и здрава там какво толкова...

Не се знае. Аз бях с избор на екип, и то с лекар Завеждащия родилно отделение - Професор. Тоест раждах при шефа на всички. Това не ми е спестило нито губости, нито обиди, докато бях в Майчин дом, дори и на самото раждане, преди да влезе лекаря.

А не е ли това, за което търсим лекар, живот и здраве?
 Аман от глупости за сакрални моменти и травми от грубо отношение, такива по-добре да си раждат при гуруто. На мен ми трябват здрави бебе и майка, да ми говори миличко не ми трябва, имам си мъж.

Не е само това важното. Спазването на етични и морални норми, е част от професионализма, но също и част от задълженията на лекаря. Не знам защо битува заблудата, че трябва да избираме между това да излезем живи или да се държат добре с нас като пациенти. И не става въпрос изобщо някой да изземва функцията на близките ни.