Има втора категория, интелигентни, модерни и злонамерени. Заемат позицията "аз нищо не разбирам и ако ще да ми обясняваш оттук до Владивосток, нямам намерение и да започна да разбирам, защото си длъжен да ми обърнеш внимание толкова, колкото преценя за необходимо". Започнах да прилагам същия подход в банката, учреждения и навсякъде, където аз пък нищо не разбирам. Срещам изразен негативизъм. С разликата, че като ми обясняват, слушам и се старая да разбирам.
Трета категория- взимат думата, често и по темата за ланския сняг, с невероятно обстойни детайли без връзка с настоящата ситуация, и няма пауза, в която човек да се вмести.
Четвърта категория- кимат разбиращо, нищо не питат, идват после и се оказва, че не са чули нито дума.
Пета категория- задават едни и същи въпроси, на които току що е даден отговор, изобщо не слушат. Не касае само специфична информация, която не са разбрали, касае дори и дата на следващо виждане и подобни.
Шеста категория- "престани да ми обясняваш, достатъчно".
Преценката за човека отсреща трае 2-3 секунди и обикновено е точна, опитът си казва думата.
Да, много сме заети и затова нямаме време. Истина.
Вярно е, че и лекарите са хора и не всеки може или иска да се задълбочава. Все си мисля обаче, че с правилния подход ще спести и на себе си немалко нерви.
На нас в БГ точно адекватно обучение по всякакви практически въпроси ни липсва.
Може да не е в университета, но на работното място в болницата трябва да се провеждат семинари за отношенията с пациентите, за подхода към тях. Сума ти народ завършва психология и ето поле за реализация.
Знам ли - може би могат да се направят филмчета, насочени и към пациентите. Да разберат напрежението, отговорността, дилемите на лекарите.