Битата родилка в Майчин дом София

В крайна сметка навсякъде си има нелюбезен персонал - без значение в коя сфера на живота. Но когато се отнася за живота и то за тепърва идващ живот на този свят, нещата трябва да се разглеждат под лупа. Но и не бива да поставяме всички лекари под общ знаменател или да правим грандиозни обобщения, че всяка 2ра родилка е бита...

Не е бита всяка втора. Но в конкретния случай така възмутено отричаха възможността лекар да се отнася така с родилка (или пациент) сякаш е пълен абсурд и никога никъде в България не е възможно да се случи. А реалността говори, че е често явление. Престараха се да лъжат.

Системата са здравните работници и пациентите. Всеки от тях със собствената си индивидуалност.

Много е модерно да се говори за индивидуалност, а всъщност трябват механизми за контрол. Нарича се мениджмънт на качество и бая хора си вадя хляба с него.

Аз не знам какво има толкова да се търсят оправдания. Системата може да не е слънце за лекарите, но пациентите са последните, на които да си го изкарат. Работата им е трудна и отговорна, но цял свят работи. Ако работиш с хора, ако ще да си продавачка в мола или доставчик, или в баничарница, трябва да имаш нормално поведение - в противен случай ще останеш без клиенти дори твоите банички да са най-топлите. Не ми е разбираемо как държим продавача в технополис да се държи на ниво с нас и да ни обясни защо климатика на беко 12 btu е по-добър от 12 btu на някоя по-забита марка без да ни казва, че сме малоумни и как не ни е срам да не разбираме от климатици, но сме ОК докато тялото ни се разцепва на две да ни шамарят. Абсурдно е.

Приказките как родилката била изпаднала в истерия са ми нелепи. При толкова дълго раждане нямаш шоковия стрес да изпаднеш в истерия. Всичко става бавно и постепенно, и може много да те боли без да откачиш и да буйстваш. Това е раждане, не огнестрелна рана. А дори шанс 1 на милион Антония да е била с някаква много слаба психика, пак си има протокол за всяка ситуация и едва ли той включва обиди ала "простакеса", "некадърница", "не знаеш как да раждаш" и прочие. Значи има време да й кажат, че е проста и не става за нищо, но няма време да й обяснят защо прилагат процедурата, която й прилагат в тоя момент по този начин. Страхотно.

От който и да е Техномаркет можеш да излезеш навън, да вдигаш спокойно и дълбоко въздух и да отидеш другаде, да си купиш баничките от друго място, а ако се оплачеш на ръководството на съответните места, независимо кой прав, кой крив, служителят ще бъде проверен и ще му бъде напомнено че е там да върши работа по някакви алгоритми, които е длъжен да спазва независимо от обстоятелствата. Но влезеш ли в болница ставаш зависим, под ключ си и си във властта на отсрещната страна. Никой не отчита факта, че по това време всеки озовал се в ролята на пациент има право да е нервен, изплашен, дори истеричен, но виковете и унижението само влошават нещата. Всичкото такова отношение идва от липсата на контрол, самоконтрол  и домашно възпитание. Ако тези 3 неща са в правилните количества няма как професионалист да гледа човек в очите, да го обижда, бие и въобще да демонстрира  някакъв тип превъзходство и агресия срещу човек в безпомощно и зависимо положение. С какво например би помогнало на нечие моментно здравословно състояние, ако му кажеш с укор как може да реши да ражда на 45, или че за състоянието му да речем си е виновен сам, защото е дебел, или че 40 години е пушил като комин? Ми то хората и без някой да им  казва си знаят.... За агресия, обидно отношение, неглижиране на служебни задължения и въобще всякакво  подобно поведение никакви пари и умора не могат да бъдат оправдание. Ако някой лекар на запад, че и на изток си изпусне нервите пред пациенти и си позволи  личните му проблеми да оказват влияние на работата му, ще бъде помолен да излезе в отпуск, ще го скъсат от проверки, колегите му ще го наблюдават, а тук колегите ще го потупат по рамото..В толкова сфери се отчита манталитет на издевателстващи   над зависимите от тях. Затова имаме и случаите на бити възрастни и болни хора, малтретирани деца в детски градини и прочие.

Чета мнения, че такива ексцесии ставали само в държавните болници и ме напушва смях, а всъщност не ми беше никак смешно това, което преживях в две реномирани частни клиники във връзка с инвитро процедури, които си плащах сама т.е. издадох хиляди левове без резултат, освен психологическите травми, които ми бяха нанесени. Искам да кажа, че агресивни, брутални и прости медицински лица има за съжаление и в частните клиники с претенции и това, че има даваш хиляди левове изобщо не е гаранция за човешко отношение. В едната клиника на хистероскопия анестезиологичната сестра се държа безобразно с мен като си позволи, освен да ми крещи и то на няколко пъти, да ми издърпа насила нощницата максимално високо /аз съм си притеснителна и по принцип се боря за чаршафче/, докато анестезиолога се хилеше и искрено се забавляваше с нейното поведение и с това, че аз съм се разстроила и разревала. Имаше там и други проблеми, но не искам да влизам в повече детайли. В другата частна клиника на първата пункция имах късмет там анестезиолога излезе човечен видя, че се притеснявам и излезе докато ме приготвят за процедурата и ми сложат чаршафче и после влезе и чак тогава ми сложиха упойката, но не и втория път - тогава беше негов колега, който както разбрах е и началник на отделението, та този не си вдигна задника от стола въпреки че изрично помолих за това. Набиха ми упойката и така прекратиха спора. Така де хората си имат работа какво ще се занимават с лигла като мен. И после ми разправяха и какво толкова е станало нали нищо не съм била разбрала от случващото се, защото съм била под упойка. Обаче аз не съм идиот и много добре знам какво се прави, защото не ми беше първата пункция за съжаление. Та това се две реномирани клиники в София, частни, които се занимават с инвитро. И не стига, че жените в моето положение и без това са смачкани от живота и от нещастието, че се борят с безплодие, не стига, че от хапчета и хормони не знаят на кой свят са и емоционалното им състояние е допълнително разклатено, но стават и обект на излишни унижения и издевателства. Защото аз може и да съм лигла понеже се притеснявам от тези неща, знам, че има жени, на които не им пука и това им е последна грижа, но въпреки това имам право на човешко отношение и те са длъжни да се съобразяват с мен най-малкъто заради хилядите левове, които им оставям, но в България колкото е успеваемостта на инвитрото, такова е и отношението...т.е. разбирам защо се ходи в утрция, Кипър и т.н. Реално ние медицина и здравеопазване нямаме - в това се убедих окончателно, когато майка ми се разболя сериозно и месеци наред обикаляме по болниците в София. Разбира се има и свестни лекари и сестри, можещи, кадърни и човечни, но те са ИЗКЛЮЧЕНИЕ вече!

Когато аз се борех за дете имах усещането, че и да набият магарето на площада пред "Александър Невски" няма да ми пука. Катеря се и действат.

При подготовката за операцията ми анестезиологът гледаше какво ме правят, и явно жената, която ми сложи катетъра, се опита да го забие твърде навътре (аз вече не усещах, бях безчувствена от кръста надолу), защото той извика: "Стига, стига! Уретрата е 3 см.!", а после по-спокойно добави: "При жените, разбира се! При мъжете е другояче!" Така че беше полезно да е там и да се намеси. Анестезиологът си е лекар... Между другото после същия този катетър един младеж от персонала в отделението ми го махна. Не знам дали сте забелязали, но докторите мъже са по-внимателни с женската анатомия от жените доктори.

Мммда, и от моят опит мъжете са по-внимателни.

Абсолютно.Аз затова винаги при мъж АГ ходя.Единствената внимателна жена, на която съм попадала,беше доктор Белчева от клиниката на доктор Владимиров.

Не е съвсем по темата, но аз при мъж не стъпвам. Предпочитам винаги жени, които знаят какво е да те бърникат и какво правят хормоните от първо лице

Моят гинеколог също е жена,прекрасна е,винаги с внимание,прочита ми досието преди да вляза и знае какво и що.
Предишната ли беше също жена,следеше ми бременноста и беше ад.Груба,не спираше да ме хока заради килограмите и в същото време не ми пускаше никакви изследвания в тази посока и сега има големи проблеми с щитовидната и хормоните.

Грубияни и мъже, и жени съм имала. Внимателни - също.
До късмет е.
Най-прецизно внимателният преглед, при който почти нищо не усетих ми е правил д-р Бранков от Неовитро - бях в шок какво се случва.

Най-внимателният гинеколог, при когото съм била е мъж - доктор Папукчиев. Най-грубия също беше мъж - Елиан Рачев, буквално ме разкървави при прегледа и беше толкова зает да ми пробутва ненужни изследвания в частната му клиника, че дори не се трогна, когато му казах, че шест месеца нямам овулация (бях на 23 г.).