Професията на лекарите е много стресова. Лекари, медицински сестри и фармацевти са в топ 3 на професиите в световен мащаб, злоупотребяващи с алкохол и опиати, заради високи нива на стрес и директен достъп до лекарства, и в топ 10 на професии с повишен риск от самоубийство (заедно с архитекти, юристи, строителни работници и куп други професии, та това не знам колко е валидно).
Това, че професията е високостресова и се работи пряко с пациенти, не е тайна. Обаче, това, че пациентите по подразбиране са в уязвима позиция, често могат да не функционират физически, ментално или и двете, на 100%, също не е тайна, нито изненада.
Вместо да се търсят "добри" пациенти и да се насърчава "да слушат" и да се очаква да си платят, ако искат добро отношение, а непослушните и нежелаещите или немощежи да платят, да бъдат наказвани, нормалното нещо е медицинският персонал да бъде по-добре обучен как да работи с хора, които са болни, изпитват болка, подложени са на стрес, нямат същото ниво на разбиране за здравословните проблеми и възможни решения, каквито има медицинският работник, подложени са на стрес и са като цяло в неизгодна позиция.
Цялостно реструктуриране на отношението на персонала към болните - първо ще бъде заучено и неистинско, но това няма значение, защото ще работи. С времето, следващите поколения здравни работници може би ще могат да демонстрират емпатия и подкрепа, което неминуемо ще промени и цялостния модел на общуване между пациент и здравен работник, без значение дали е акушерка, сестра, лекар и т.н.
В отпуска съм, в друг град, и влизам с детето в магазин за хранителни стоки. Вземаме някакви дребни неща, сметката е под 20 лв. Имам една карта, която е само за електронни ваучери за храна. Никога не знам колко точно имам в нея, защото не съм си инсталирала онлайн приложение да следя. За месец са 200 лв. и я ползвам, докато някъде ми даде "недостатъчна наличност". После я оставям до следващия месец. Та вадя тази карта, оказва се е настъпил момента, когато ваучерите са се изчерпили и продавачката безкрайно ехидно ми казва: "Недостатъчна наличност!" и ме поглежда така презрително, сякаш смята, че аз други карти или кеш нямам. Със сигурност имаше много подигравка и презрение в тона и в погледа й. Помислих си: "Значи тъй, ако наистина нямах 20 лв., такова щеше да е отношението. Браво!" Ето тази жена например смята, че може спокойно да се подиграва на бедните (от висотата си на продавачка в хранителен магазин). Тъй че виждате ли как навсякъде се среща лошото възпитание.
ми да са учили за пилоти, шофьори, сапьори...при тях хич не е стресово, кефа си карат по цял ден.! Айде стига глезотии и оправдания!