Битата родилка в Майчин дом София

  • 51 719
  • 1 342
  •   1
Отговори
# 1 275
  • Мнения: 7 856
Ситуацията при Антония не е била животозастрашаваща нито за нея, нито за бебето. Тя е първескиня с много голямо бебе - над 4 кг. Затова раждането върви по-бавно, но реален проблем не е имало. Проблемът иде от припряността на някои лекари, които гледат на жените като на конвейер и просто искат по-бързо да я разкарат, това е.

Аз в темата разказвах, че моето раждане продължи едва 2 ч за разкритие, но цели 2 часа напъни. Бебето си беше с нормални тонове, не е имала проблем, като се роди изплака веднага, не беше синя или нещо такова. Просто какво се очаква бре? Първо бебе. Първите бебета понякога отнемат време особено при по-дребна родилка или при по-едро бебе. Безумие е, че се очаква едва ли не всяка жена да влиза, да кляка и да роди до 10-15 мин. То първия път и не си съвсем сигурен как да напънеш, какво да правиш точно, как да дишаш, как да застанеш.

Шамара с какво ускорява процеса? Освен тотално да сецне майката, да я същиса и съвсем нищо да не направи.

Същата лекарка се отнесе много грубо с мен на последния ми преглед при нея и абсолютно ме отказа да раждам в МД. А ситуацията ми не беше някаква екстремна. Супер арогантна, груба и припряна. Самите прегледи при нея бяха максимално болезнени предвид, че така или иначе АГ прегледите не са супер приятни, ама като при нея другаде такава гадост не е била. Претупва много, кара набързо, не обяснява нищо и в случай, че нещо не е на кеф, се държи откровено грубо. Какво има да защитаваш на такива хора? Жалко, че сигурно ще спечели делото, щото са навързани като свински черва.

За мен, изобщо е абсурд да се поставя на 1 везна дали да избереш да си жив и здрав, или овикан и нашамарен. Свестен лекар ще те запази жив и здрав без да те бие, наказва, нагрубява, унижава и мачка. Както съм споделяла, аз родих с чудесен екип и въпреки 2та часа напъване, никой не ме е бил, псувал, обиждал и пришпорвал да стане веднага. Следиха тоновете и щом с бебето всичко е наред, а аз не съм на умирачка, оставиха процеса да се развие по естествения си път. Вместо да ми плеснат 2 шамара, да ми кажат, че за чеп за зеле не ставам и да ми скочат на корема та да се разкарам по-бързо за следващата дето не може да ражда.

# 1 276
  • Мнения: 53 257
Просто отговорих на конкретен пост.

# 1 277
  • Пловдив
  • Мнения: 20 676
Да, видях, първото изречение беше и към двете.

# 1 278
  • France
  • Мнения: 16 628
Нека само да обясня на некомпетентните жени тук, че усещането за паника е нормално за родителния процес. Обикновено се появява след като разкритието стигне 7см. Биологично е полезно, защото ако дотогава за окситоцина има нужда от спокойствие, след това организмът има нужда от масивна доза адреналин за да се справи с истинската част на раждането. И о, чудо, в чужбина се справят с тези моменти и без шамари.

# 1 279
  • Мнения: 8 043
Убива, осакатява и още как шамара. Днес е шамар от бързане, утре ще е някое недоглеждане или претупване от бързане. В други ден ще е недооценена опасност пак от бързане, самонадеяност, отегчение.
Докато в някой момент стомничката се счупи. Защото на първите шамари никой не е спрял въпросната "лекарка".

Тия, които не сме изпитали паника при раждане нечувствителни ли сме или некомпетентни?

# 1 280
  • Мнения: 7 856
Аз нямах нито паника, нито някакъв голям страх, имах болка и известна неувереност ще успея ли. Питах ги по едно време "А сега, ако не стане, какво ще правим?" и акушерката се разсмя и каза, че бебето е тръгнало да излиза и няма как да не излезе, така че ще раждам, и това е. Grinning Само че моите акушерки бяха пуснали музика, помагаха да се движа, чакаха си спокойно и мереха тоновете, вече като дойде финала помогнаха да имам стабилна упора и гледаха да навигират като аз не успея да усетя правилно кога идва контракцията. Изляха олио да не се разкъсам много. Окуражаваха ме през цялото време. Изобщо не е ставало дума, че съм нефелна кукувица, неподготвена, ненаучена, неможеща и тн. Пък аз такава си бях. Grinning И сигурно голяма част от първескините са такива. Моя приятелка роди при Шикова - само за половин час с много натиск, излишна епизиотомия, упреци да е тиха и скачане върху корема. Нейния резултат бяха 15 шева и още екстри. Е, мерси съм за такова нещо. Само шамари не е яла та затова е благодарна.

# 1 281
  • Пловдив
  • Мнения: 20 676
Аз предпочитам шамари пред 15 шева, но за съжаление и тази алтернатива не е налице (в смисъл, никое от двете не предотвратява другото). Wink

# 1 282
  • София
  • Мнения: 1 163
Тук виждам валидиране на шамара като средство за ускоряване на процеса на раждане. Вие сериозно ли? Коя точно научно базирана медицина подкрепя идеята за подпомагане на родилката чрез шамаросваме и грубиянски изцепки? Щото аз всичко, което съм срещала като съвременни гайдлайни за преодоляване на психологическите бариери при раждане, е точно на 180° от шамарите и е свързано с подкрепа, насърчение, информиране, уважително отношение към деликатното физическо и емоционално състояние на раждащата жена. Изпитала съм го и лично и знам колко важна за мен беше стиснатата ръка от акушерката и окуражаващите думи, както и ясните указания за напъването - как, кога и т.н. Ама на нас научно базирана медицина не ни трябва, ние си знаем шамарения подход от соца, че и от преди него сигурно. И щом никой не се е споминал в процеса на раждане, всичко е наред. Двайсет и първи век, ениуан? Да се радваме, че сме оцелели след раждане? Щом никой не е умрял, значи за другото трябва да си затворим очите?

Последна редакция: чт, 18 дек 2025, 22:22 от hatred

# 1 283
  • Мнения: 288
Гугъл, аз Ви помня от друга тема, аз също раждах с тях. Всички бяха спокойни и окуражаващи, заземяващи бих казала, защото аз бях като пияна. Grinning Поради факта, че дискомфортът на напън+контракция ми идваше в повече, много се съпротивлявах и тогава пускаха бъзици. От пълно разкритие до раждането също минаха 2 часа и нещо. Но има и друго - на предния ден бебето на УЗ беше в не най-оптимална позиция. Цяла вечер вкъщи правех гимнастика да се завърти, то тогава реши и да тръгне. 😆 Та в стаята по едно време коментирахме, че може и затова да не върви твърде бързо процесът. (Нямаше УЗ на сутринта, когато влязох да раждам)

Аз съм много ербап човек, скандалджийка понякога дори. Но! Ако съм по без гащи и в такова деликатно положение, натоварено и с лична отговорност към бебето. Ако в тоя момент някой се държи с мен като Шикова, най-вероятно ще съм във "freeze". И да, ще ми остане травма и ще го мисля дълго време.

# 1 284
  • Мнения: 19 652
Значи... За мен е напълно недопустимо лекар да шамароса пациент. (Макар някои пък да ги слагат в усмирителни ризи, ама то друго).
В случая на шамара няма свидетели. Свидетелката е чула някакви крясъци, но удар не е видяла, защото не е била вътре в помещението. Колкото човека е имало вътре, ще кажат, че шамар не е имало. Ето защо този факт ще остане недоказан. Това е.

# 1 285
  • France
  • Мнения: 16 628
Така е. По същата логика много от изнасилванията остават недоказани и ненаказани. Но трябва ли да оставяме статуквото или да се опитаме да го променим?

# 1 286
  • София
  • Мнения: 12 418
И всичко това щеше да се размине ако Антония си беше платила "избор на екип", ама защото не е, отношение с викове и шамари... Ама нали е жива и здрава там какво толкова...

# 1 287
  • Мнения: 22 603
Не се знае. Аз бях с избор на екип, и то с лекар Завеждащия родилно отделение - Професор. Тоест раждах при шефа на всички. Това не ми е спестило нито губости, нито обиди, докато бях в Майчин дом, дори и на самото раждане, преди да влезе лекаря.

# 1 288
  • Мнения: 3 963
И всичко това щеше да се размине ако Антония си беше платила "избор на екип", ама защото не е, отношение с викове и шамари... Ама нали е жива и здрава там какво толкова...
А не е ли това, за което търсим лекар, живот и здраве?
 Аман от глупости за сакрални моменти и травми от грубо отношение, такива по-добре да си раждат при гуруто. На мен ми трябват здрави бебе и майка, да ми говори миличко не ми трябва, имам си мъж.

# 1 289
  • Мнения: 20 874
Не е само това важното. Спазването на етични и морални норми, е част от професионализма, но също и част от задълженията на лекаря. Не знам защо битува заблудата, че трябва да избираме между това да излезем живи или да се държат добре с нас като пациенти. И не става въпрос изобщо някой да изземва функцията на близките ни.

Общи условия

Активация на акаунт