Финансовият натиск над жените - или имат ли жените друг избор освен да са зависими?

В университета стипендия не взимах. Взимаха само пълните отличници, защото в моята специалност много висок успех имаха повечето. Аз имах около 5,40 успех и не успявах да достигна стипендия.

Имала съм лекции по цял ден, я успееш да стигнеш до стола, я не..
Едно парче пица беше 2,30, още го помня. Отстрани на ректората, сега е нещо друго, беше Таз бургер тогава. Не ми се влиза в тоя спор, защото не целя нищо да ти доказвам.

120 редовна и 120 европейската - 240лв за 10-те месеца. 2400 на година. Започва от втори семестър на първи курс.
Знам, защото с нея ядях и я взимах и четирите години, да. Включително последната, в която се върнах и взех всички изпити септември.

До голяма степен е вярно, че много родители в България си делят децата. Особено като се има предвид, че в България е най-често срещано децата да са две. Случаи всякакви - може да делят две сестри, може да делят момичето от момчето и да дават на него всичко, но има и случаи, в които се дава всичко на момичето, а момчето да се оправя само. Мисля, че в държави, където е нормално семействата да са по-големи и децата да са повече, по-трудно може да избереш само 1 от тях.
Никой не си избира родителите, нито пък си избира децата и гаранции в този живот няма.
Но тертипът на мислене "че на мен ми е най-зле" е много грешен.
Всеки води своята битка. А отделно, че животът може така да те завърти и такива сценарии да ти сервира, че няма как да знаеш и ако мислиш, че знаеш е висша форма на арогантност.
Вярвам, че всеки може да разкаже история от своя живот по тази тема.
Но поведението "вижте ме аз съм жертва" не помага, даже пречи. Вдигаш си главата и правиш най-добро, което можеш с това, което имаш.
От всички мнения, които прочетох, не видях някой да пита, защо точно са изгонили момичето от вкъщи. Може да си има реална причина, може да не е без нищо. Не знаем цялата история.
На 18 години всеки млад човек трябва да има ясна представа за бъдещето си, ще продължи ли образованието си и къде, как ще се издържа и т.н. Ако това момиче не е имало план за бъдещето си и е мислела, че просто ще си живее вкъщи, ще си излиза по срещи и няма нужда ад прави нищо, то сега сблъсъка с действителността нормално да е тежък.

Е, да кажеш нещата, както са си, не е изкарване жертва. Например на мен определено е можело да ми осигурят по-добри условия, а години слушах как толкова си могат и го вярвах.
На 18 идеята, че цял живот ще си на хранилката, не ти идва от звездите, а е внушена от родителите.

За разведряване на обстановката и моля никой да не го приема, че е насочено към неговата житейска ситуация! Всеки от нас е видял и изживял живота си различно и само той знае как го е чувствал.
Но темата някак ме подсети за интервюто на Викториа Бекъм (ВБ), в което Дейвид Бекъм (ДБ) я прекъсва
ВБ: "Ние бяхме обикновено работническо семейство"
ДБ прекъсва: "Бъди честна"
ВБ: "Аз съм честна"
ДБ: "С каква кола те караше баща ти до училище"
ВБ: "Не е толкова просто да се отговори на този въпрос"
ДБ: "С каква кола, един отговор само"
ВБ: "Зависи"
ДБ: "Не, не, не, с каква кола ..."
ВБ: "ОК, Ролс Ройс"

Именно. Толкова ли е трудно да подкрепиш дъщеря си докато си стъпи на краката?
Моите родители също редовно намираха пари за цигари и алкохол, но за частни уроци все нямаше. Също така нямаше за добър университет, но за безсмислено инвестиране в  имот, който в последствие продадоха на загуба също имаше.
Аз също знам, че не съм била желано дете - майка ми е забременяла, за да върже баща ми, но освен скандали и омраза друго не си навлече.
Това не е оправдание обаче за нищо. Като създаваш дете се грижиш за него. Не го пъдиш, защото ти нарушавало спокойствието, а ако толкова не искаш деца има аборти и институции.

Е, при мен такива неща не е имало и уж съм желано дете, но в определено повечето случаи са предпочитали собствения си комфорт, а пред мен са го изкарвали все едно точно сега е изникнал страшен харч и съм уцелила момента да няма пари. А не беше така.

Аз също съм била пренебрегвана от родителите си и брат ми винаги е бил нещо като любимец. Това беше и причината да се изнеса сама от вкъщи на 17 години. Подкрепяли са ме за наема, който делях с друго момиче и за базови нужди - храна и билети. Благодарна съм много, защото можеше и по-зле да е.
Също така вярвах, че дават всичко от себе си, наистина го вярвах. Сега знам, че са ми давали трохите, но няма значение. Както се пее : Беднотията калява.
Не се имам за жертва. Изградих характер и се научих да се оправям сама още в ранната ми младост.
До някъде ми помага фактът, че всичките грандиозни планове, които имаха родителите ми за брат ми въобще не се сбъднаха. За това по-горе написах, че в живота гаранции няма - както за мен, така и за другите. Колелото се върти за всички.

Точно, аз също това съм виждала у нашите. Гледали са до голяма степен своя комфорт и този на сина им, а пред мен е представяно - това имаме. Имали сме и повече от много други хора, ама за мен не достигаше.

Просто темата е такава и това пишем тук. Аз тия неща ги приех, защото не мога да ги променя и толкова. Трудно е и е гадно да ги преживееш. Като пишем тук такива неща и се почва “приемете това, не вскчко е пари, престанете да се тровите и тн, и тн”. Сякаш тая тема съществува, за да ни се обяснява как мизерното ни съществуване е в нашата глава и по цял ден се тюхкаме. Това е просто тема и аз рилейтвам с нея. Със същия успех пиша и в здравни теми, и в парфюмната тема. Това не ме прави човек, който ако днес излезе без парфюм на улицата, ще се самоубие. Не е всичко толкова крайно.

Е, то помощ, докато учим е точно това - да се плаща за място за живеене, такса за обучение (докато учех все още нямаше и добре, че беше така, защото майка ми нямаше да може да я плаща) и пари за храна и консумативи. И аз живеех на общежитие в Студентски град, с още две други момичета в една малка стая. И си готвехме, защото тогава навън беше непосилно скъпо да се яде, а в годините на ранната демокрация бяха затворили и студенските столове.
И стипендия получавах, мисля, че три години. С нея си купувах дрехи и книги.
Издръжка не е = лукс.

Точно издръжката не е лукс. Това е за базовите потребности.
Но, кажете, каква гаранция има, че ако даваш на детето си много пари и му отваряш всички врати, то ще стане един добър и способен човек. Няма гаранции и примери много, че не става така.

Лукс е всеки ден на заведение. Да идеш на екскурзия с класа или в университета да не сплестяваш джобните за два седмици за една книга от антиквариат - това вече е мизерия и не калява.

Дори бих казала, че не е нужно това. А може дори да е вредно.
Човек трябва да има отговорности, а не само права. И да се научи да си прави сметка.

И аз не виждам нищо конструктивно или положително да се рови в тоя "тежък живот". Ами на 18 г. на мои приятелки им връчиха ключовете за техен собствен апартамент, а на мен ми спряха джобните. Имала съм дом, в който да се прибирам при родителите! Но нито лев за мен, поради което аз винаги съм работила. Реално винаги имах повече пари от всички деца на родителска издръжка. Ако цял живот се тръшкам как така са ме оставили без издръжка! защо другите са имали! а аз не? къде ли щях да съм сега? Не ми се и мисли.

Помислете как ще изгледате собствените си деца и тях да осигурите така, че да са доволни. А не все тоя поглед назад, все това ровене в родителите като врагове едва ли не.

Тръгвам от презумпцията, че студент не работи, но живее с родителите си, които го издържат (хранят го, перат го и пр.), плащат му таксите... Ами не е трудно да изкара успех за стипендия и тези пари хич не са толкова малко, че да не може да си купи някоя дрешка и обувки. Особено пък, както ги даваха на няколко месеца наведнъж.

Понеже и за заведенията всеки ден се споменава, Ами същата потребителка твърди, че редовно е ходила и само на готова храна е карала, като се е отделила от родителите при гаджето, със заплатата за 4 часа.