Живея самостоятелно, работя и уча. Не смятам, че имам някакви житейски проблеми, които да ми носят стрес или негативни емоции. Усмихнат и позитивен човек съм. Излизам, забавлявам се с приятели. Водя нормален начин на живот.
И тук идва моят проблем…не откривам човек за себе си. Не го търся буквално де, но вече потребностите ми за близост, интимност, дори и просто мъжко присъствие започват да ми липсват. От три години съм сама, не съм правила секс (знам, че може да звучи глупаво, но сме хора и това са нормални неща в живота). Не съм човек, който би се поддал на мимолетни преживявания и не бих се хвърлила през глава само, за да има някой до мен. Искам чувствата да са взаимни и от двете страни.
...
И си усмихнат и позитивен човек, което е супер в една връзка.
Това за женската енергия, която не излъчваш, или за кармата от родителите, не са сериозни неща и го забрави.
Някъде другаде е проблемът.
Имало ли е възможности за мимолетни преживявания, които си отхвърлила?
След като приятелите ти - мъже не те привличат, имаш ли възможности да срещаш други мъже, за да си създадеш възможности за избор?
