С какво ви дразнят свекървите? – 166

Аз не мисля, че "Вечерях с баба и татко." е точно докладване.
Аз бих го нарекла споделяне.
Ако моята свекърва остане да вечеря с мен и аз кажа на ММ, че сме вечеряли с нея, това докладване на другаря ли ще бъде?
Или понеже аз съм възрастен човек, то за мен е нормално, но детето не може да проведе разговор как му е минал деня с майка си.
От лафа за другарката съдя, че помниш времената, в които децата рядко споделяха и общуваха с родителите си. Считаше се, че е достатъчно да са нахранени и облечени. Много хора така и не успяха да изградят връзка с родителите си, защото никога не бяха провели и един нормален човешки разговор извън дежурното  "яж, облечи се и изпитваха ли те днес".
В днешно време доста млади хора четат литература как да общуват с децата си и това е прекрасно.
Какво е нездравословното детето да споделя с майка си какво е правило докато тя е била навън? Както и майката да сподели с детето как и е минал деня?
Ами нека си мълчат всички като темерути, че да не издадат свекървата какво е правила.
Пак казвам, щом свекървата не е направила нищо нередно, защо детето да я прикрива? И защо да не сподели какво са правили с баба и татко, това тайна ли е?

Трудно да го научиш да говори , три пъти по - трудно  - да мълчи. За човек става дума.
 Децата не трябва да се страхуват да споделят с родител. Така израстват по-спокойно за родителя.
 Да премълчава ще го научи животът.

Това не е споделяне на майка с дете а точно докладване. Вечерята добре, а че бабата се къпала Но не е чудно, Ела живее в напрежение кога ще дойде и колко ще стои свекърва и и реално не е господарка в собствения си дом. Понеже не може да го разреши тоя проблем,  търси съюзник в детето. Отношенията ще станат доста неприятни, ако се продължава така, ще има настройване, ще взема страна. Естествено това е страната на майката.

За разлика от други доста измислени проблеми, Ела наистина има такъв. Домът на човека трябва да е мястото, , в което той е защитен и спокоен. А тя реално го дели с жена, която я държи в напрежение. Да излиза, когато не и се излиза, да си замисля отсъствия,  да  дебне някой къпе ли се, яде ли, да не знае кога ще трябва да приеме посещение и за колко време е супер изнервящо и резонно се стига до дребнавост и сплетни. Детето едва ли ще остане настрана от  чувствата на майка си. При такава динамика децата често участват активно, като източник на информация, която да бъде използвана.
Моята майка не се долюбвашв с баба ми  и и двете първото, което правеха беше хубавичко да ни разпитат какво казала и направила другата. Имаше и сума неща, които бяхме предупреждавани да не казваме, и не  нещо важно, ами пълни дреболии.
 Споделяне на дете с майка е съвсем друго нещо, макар точно по този начин да се използва за манипулация.

Милото детенце, поставено в такава ситуация!

Не съм съгласна. Тя може да види  сама какво е било. Не  е на 100 км, в нейния дом  е.
 И колкото да ми е странно, да не съм съгласна с възпитание на деца от някого, давам право на майката да си реши как.
 Не съм включвала моите в битки със свекърва ми, за тях е баба. Малко или много си имат връзката.
 Внучката нямаше три години като почна да разказва , само я  попитай  как прекарахте и  изсипва от-до. Не  е обучение.
 Да не възпитаваме чуждите деца , аз се сдържам.
 Факт е  ,че никой не иска да търпи чуждо присъствие в дома си,  чудя се  защо сме го правили,  донякъде - нямаше жилища свободни, навика на мъжа  и традицията , че жената отива  и става мебел в новия  дом, Мебел с екстри. От готвене , чистене до  всичко.
 И битките не винаги бяха успешни. Да се защитиш - най-лесно ми беше да се обърна навътре, да не "виждам". Да живее в свой свят.
Докато узрях и  презрях да си правя каквото реша.
  Сега съм сък за друго, но беше задължително да са отделно.
 Снаха ми като приятелка още рече , че  и  е обещано да не живее  тук,  у нас. Помислих си,  ура.
 Но мога да търпя вече никой, изтъркани са ми нервите и  са на корен.
 За това не разбирам намъкването на някои .

Точно пък къпането няма нужда даже детето да го казва.
Ела да не е сляпа да не види мократа хавлия.

Това, с къпането и яденето може да е станало съвсем невинно. Да предположим, тръгнала е да си ходи, мъжът се е върнал, за при казвали са се, той казал остани да вечеря, тя е казала, трябва да се къпя, ще отида в сестра ти, той-ами тука се изкъпи и така. А авторката се тормози да следи, дебне и търси противоречия. И да, не е редно дете да се въвлича в тези битки.

Цялата драма идва от това, че Ела не смее да постави ребром въпроса на мъжа си. Бабата може да е всякаква, ние също тук сме "всякакви", дали има поне една, на която на детето му е неприятно общуването с "всякаква та" майка? Едва ли. Но щом "детето" е създало семейство, трябва да се съобрази и с чувствата на партньора, а точно това мъжът на Ела не правиИ тя се гневи и тормози, тук пък се дават странни предложения да разиграва етюди, че да се намесят нещата. Един е начинът-казва директно на мъжа си да говори сериозно с майка си кога, как за колко време е приемливо гостуването и толкова.

Синът трябва да даде на майка си да разбере , че това не е Аврамов дом, място за отсядане на майка му, когато и скимне, това е домът на жена му и него, в който те не искат постоянно присъствие на друг човек, макар и майка му.  Не може с едно просто предупреждение да идва, когато си е решила и да стои, докато и е удобно. Тук съм изцяло на страната на Ела.  Свекърва и си мисли, че това е място, което и е на разположение, кеф ти при дъщерята, кеф ти при сина. Но този син си има жена и тя не е окей свекървата да е толкова често наоколо. Присъствието на още един човек напряга. Особено такъв, който не харесваш и те дразни с всичко.

Но как да набие това в  главата на мъжа си ние не можем да и кажем, тя си го познава най-добре. Може и да е невъзможно и така да си откарат завинаги, но нещата няма да станат по-добре. Възможно е и да не иска да се кара а мъжа си и да смята, че да търпи свекървата е по-добрият вариант, отколкото да се смразява с мъжа си.

И Ела, и мъжът й ги е страх да реагират качествено. Предпочитат да търпят. Ела също може да реагира.

Цялата критика към характера си приемам, но да си мислите, че оставям детето, за да надзирава баба си и да ми докладва е меко казано нелепо. Цялото нещо тръгна от това, че питах дали е яло нещо след като съм излязла (общо бяха минали 5 часа вече от последното хранене и трябваше да преценя колко бързо да действаме с прибирането). Детето каза "тате ми предложи вечеря, защото те с баба ядоха, но аз не исках". Та оттам разбрах, че бабата е вечеряла у нас. Повдигнах темата, ММ каза, че не е голяма драма и не знае защо го повдигам на въпрос. И реално не е, въпросът беше съвсем друг, но пак казвам - той не беше свидетел на разговора преди това и не ми се влизаше в полемики и обяснителни режими в този момент. За къпането - естествено че видях хавлията й, закачена на вратата на стаята и естествено попитах дали се е къпала, най-малко да знам дали да я хвърля за пране. Нито съм дребнава, нито нищо, въпросът само и единствено беше защо ми казва, че няма да направи нещо и после го прави въпреки това. На мен ми е все тая. Не ме е подяла, не ми е увеличила сметките от един душ. Просто ако съм на гости на нашите да речем и им кажа "няма да се къпя у вас, понеже си тръгваме, направо у дома ще свърша това" няма да ги дебна да излязат или да не гледат, за да се мушна в банята. Просто ми звучи неадекватно. И пак казвам, че никой никога не е направил коментар от сорта "защо ще се къпеш сега", макар че сме на бойлер, все се оправяме с къпането, за да стигне за всички водата.
Приключвам с тази тема, благодаря за всички съвети и отделено време, особено високо оценявам хората, които наистина разбраха нещата как седят. 🌻

Ела, много си набрала и вече всичко те дразни. Напълно те разбирам. Напрягащо е, но няма как напълно да премахнеш присъствието и. Мъжът ти не може, а и не иска. Него го разбирам, майка му е, но трябва поне в ограничаването да те подкрепи. Да се обажда предварително, да помага с нещо, да не идва, когато ви няма.

Ела, бориш се и се ядосваш за дребните неща. Има ли някакво значение какво е казала и как е станало? Нали не си била там? И нали миналия път искаше да се изкъпе? Големия въпрос е МЪЖЪТ ти да постави граници, колко често и за колко дни да ви гостува. Примерно 1път месечно за уикенда и 1 вечеря без преспиване. Като пример го давам. И аз лично бих ги оставила и излязла с приятелки, отишла на кино, на театър, а те да ядат, да се къпят, каквото им душа иска.
Аз лично бих поставила ребром въпроса, все пак вие тримата сте семейство, а не четиримата. И от позицията на мъжа зависи дали ще си останем такова.

То като си изнервен, всичко те дразни. Кофтито е, че напрежението остава в тяхното семейство. Много сложно е. И на мъжът не е лесно, все пак това е майка му.
Няма полезен ход, който да не е груб. Аз не съм по конфронтациите с роднини и за това, най-приемливо ми се струва просто да я накарат да се обажда и да не е всяка седмица. Може би и със сестрата да говорят да разпределят визитите.

Ами ако бабата е казала, че ще си тръгва, Ела може да не я е предвидила за вечеря и да си е сготвила за тях двамата с детето. Абе, без конфликт няма да мине. Масово мъжете се ослушват в такива ситуации и не им стиска да се опълчат, когато майките им прекаляват.

Еми те са им майки, нормално е да не ги дразнят толкова, колкото дразнят снахата. Наистина е сложно. Аз лично се чудя на подобни свекърви. Не са на преклонна възраст, за да кажеш, че имат нужда от помощ.
Аз, повече от два часа, не мога да изкарам в чужда къща.
Ходиме да видим децата и си тръгваме. Ако решим да обядваме или вечеряме ги водим на ресторант или ги каним вв къщи. Едните са студенти, другите с бебета, нито искам да ги притеснявам, нито очаквам да се съобразяват с нас.