С какво ви дразнят свекървите? – 166

Ако не  е жива или на легло , какво?

Нищо.
Свекървата е преценила, че не желае контакт. Аз бих се правила, че тези хора не съществуват и бих си гледала живота.

Свекърите не желаят контакт.Техен проблем.
Направили сте жест-поканили сте ги на първия рожден ден на детето.
Тоест дали сте шанс за подобряване на отношенията.
Отказали са контакт за втори път.Те губят.
Трети път недей да се занимаваш с тях.Не заслужават.
Гледай си семейството.
Вероятно си спестяваш много проблеми,като не контактуваш с тях.

Що се бутате зорлем между шамарите? Синът им го е преживял и загърбил, ти си го слагаш на сърце, защо?! Махаш с ръка и край. Само не започвай с брътвежите, че искаш детето да има баба и дядо. В тяхно лице очевидно няма и няма да има. Недей набутва токсични хора в живота му.

gigato2, след като съпругът ти те оценява, имате си детенце, той е преодолял нежеланието на собствените си родители за контакт с вас, не мога да разбера теб какво те тревожи.
Гледай си семейството и живота, не се вкарвай сама във филми - бъдете щастливи и не търси контакти там, където не си желана.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е възмездна сделка и в съдебната практика се третира като такава, а не като безвъзмездна (напр. обикновеното дарение). Светкавица това имаше предвид под "като продажба", за да не изпада в излишна терминология. "Заплащането" са самото гледане и издръжка.
Договорът за прехвърляне със запазено право на ползване, най-често доживотно, но може и срочно, пък е друга тема. Той може да бъде комбиниран или не със задължение за гледане и издръжка.
Смесвате нещата, сигурно спамя, просто в казуса на жената има и имот намесен. Иначе подробности като горните са важни само за съда, пък тя едва ли ще се съди с родителите си, само това оставаше.

gigato2, не се бутай между шамарите. Тази жена се е опитала да те раздели със сина ѝ, после е правила панаири, ти я търсиш. Зарежи ги! Щом не оценяват, каквото имат, значи е редно да го загубят.

Каквото е трябвало, можело и си искала- ти си го направила. "Стъпи" на това, преброй до 100, затвори страницата и гледай напред. Енергията си хаби сега и за своето семейство, останалото са ядове, тровят и скапват както теб, така и тези около теб.

Няма нужда да превеждате, напълно разбирам написаното и не е правилно да се коментира като продажба в друг контекст. Дори не е поставено в кавички.
Извадката от цитирания мой пост няма връзка с написаното под него.
В поста си не съм написала нещо по- различно от това, което пишете Вие и не съм аз тази, която смесва нещата.
Продажбата си и продажба, а даренията възмездни и безвъзмездни.
В крайна сметка в конкретния случай е продажба и съответно не носи никакви ангажименти, освен чисто човешки породени от факта че продавача е родител, а купувача дете.

Аз лично съм възприела мисълта, че който не желае да участва в живота ни като семейство - той губи. Щом нямат желание, особено свекъри, държим си дистанцията и не се моля на никого.

Здравейте.
Желая да споделя с вас една лична история и да придам публичност на проблем, който, за съжаление, се среща далеч по-често, отколкото изглежда на пръв поглед. Едновременно с това искам да вдъхна увереност и решителност на жените, които се намират в сходна житейска ситуация и са подложени на едно и също явление – психологически и емоционален тормоз от страна на свекърва.

Разбира се, съществуват и щастливи изключения – семейства, в които отношенията са изградени върху уважение, доверие и взаимно разбиране. Но действителността показва, че в значително по-голям процент от случаите картината е коренно различна.

Още при първата ни среща с тази жена изпитах необяснимо, но осезаемо чувство на тревожност, породено от нейното поведение и начин на изразяване – демонстрирана надменност, изключително високо самочувствие и явното желание да заема позиция „над“ мен. Аз съм човек откровен, прям и почтен; никога не се опитвам да се представям за повече, отколкото съм. Именно затова този контраст с нейната осанка и маниери ми направи силно впечатление.

С времето започнахме да се срещаме по-често и да водим разговори. Постепенно се открои една устойчива особеност – във всяка дискусия тя се стремеше да бъде последната инстанция, чието мнение се приема безусловно. Така се оформи ясна картина на личност с подчертан стремеж към контрол и доминиране.

Когато забременях, медицинските обстоятелства наложиха повишено внимание – скъсяване на маточната шийка. Лекарските препоръки бяха категорични: да се избягва физическо натоварване и да не се докосва коремът. Наложи се поне десет пъти да ѝ напомним да не го прави, но тя упорито пренебрегваше това.

След раждането – което за мен беше изключително тежко – се прибрах у дома без детето си, тъй като то се намираше в кувьоз. Две седмици чаках търпеливо, за да мога да го гушна у дома. В онзи момент, когато психическото ми състояние беше крехко, а единственото ми желание бе да прекарвам всяка възможна секунда с новороденото си, тя дойде „да помага“. Вместо подкрепа, получих опити да командва, да налага собственото си мнение, да ми дърпа детето от ръцете, пасивно-агресивни забележки и дори да настройва сина си срещу мен.

За първи път виждах човек, който така умело да се поставя в ролята на жертва, докато едновременно отправя обвинения, че измислям ситуации и умишлено настройвам съпруга си срещу нея. Това беше не само абсурдно, но и болезнено, защото в онзи момент бях далеч от мисълта да търся конфликти или да руша отношенията ни – исках единствено да изживея първите си безценни мигове с моето дете.

Имаше и друг смущаващ момент – когато съпругът ми се прибираше от работа, тя буквално тичаше пред мен, за да го посрещне на вратата с целувки. Това ме навеждаше на мисълта, че може би изпитваше ревност към мен и към мястото ми в неговия живот.

През онази първа седмица съпругът ми проведе три разговора с нея относно поведението ѝ, но резултат нямаше.

В продължение на месеци ситуацията се повтаряше – натрапчива „помощ“, непоискани съвети и системно поставяне под съмнение на нашите родителски решения. Дори когато между другото споменехме за нещо, което сме решили, реакцията ѝ почти винаги беше, че това не е правилно.

Един особено показателен пример – нашето категорично решение да не поставяме детето в проходилка. Повтаряхме това неколкократно и пределно ясно. Въпреки това, на 1 юни тя се обади с намерението да закупи проходилка. В този момент чашата преля. Опитах да проведа спокоен разговор, обяснявайки, че подобни решения са изцяло в правомощията на родителите. Вместо диалог обаче, получих крясъци, тряскане на врати, обикаляне из стаите и обиди – че съм проста, манипулативна и че настройвам сина ѝ срещу нея.

През цялото това време съпругът ми страдаше от случващото се. Беше на моя страна, но в сърцето му му се искаше нещата да не са такива – да ходим на гости при родителите му, те да идват, да виждат детето и да поддържаме нормални взаимоотношения. Заради него, в месеците, в които не влизах в открит конфликт с нея, търпях и мълчах. В един момент обаче осъзнах, че ако аз не се погрижа за себе си, никой друг няма да го направи. Емоционалното ми състояние започна рязко да се влошава – имаше нощи, в които не можех да заспя, плачех, а всяка среща с нея ми действаше толкова зле, че изпадах в силна емоционална криза. Затова реших, че трябва да променя нещо, за да опазя психическото си здраве, и да спра да се съобразявам единствено с чувствата на съпруга си.

След скандала на 1 юни рязко ограничих контактите си с нея. Тъй като живее в друг град, спрях да ходя там, а съпругът ми заяви, че няма да отиде без мен. Когато настоя да ни посети, категорично отказах да я допусна в дома ни и се видяхме навън.

В последния ни разговор със съпруга ми бях пределно ясна: изисквам извинение, поемане на отговорност за поведението и реална промяна. В противен случай дистанцията ще остане постоянна. Той обеща, че ще направи всичко възможно да ѝ го предаде и да постигне това.

Очаквам да видя какво ще се случи, но независимо от изхода, ще продължа да отстоявам себе си и личните си граници. И отправям апел към всички жени – не се страхувайте да защитавате правата си. Не позволявайте на никого да ви отнема щастието в най-красивите моменти от живота ви. Защото тези мигове са безценни и никой не заслужава да ги помрачи.

Много добре си направила, че си се диснацирала. На твое място нямаше да чакам извинение, а да запазя дистанцията

Реших, че ако тя се извини, поеме отговорност за поведението си и промени нагласата си към мен, бих могла да поддържам някакви нормални отношения с нея – в смисъл такъв, че общуването ни да не ме натоварва психически. Знам, че до известна степен това би било лицемерно, но за мен би било по-добре от постоянния стрес.

От друга страна, не мога напълно да прекъсна всякакъв контакт с родителите на съпруга си, защото мисля и за него и за това, че те са част от живота му. Но съм категорична – ако нещата не се променят, ще се наложи да го направя. В този момент просто давам още един шанс.

Не съм сигурна дали подобен тип хора са склонни към промяна, но дано във вашия случай има някакво подобрение

Няма промяна,  има служебни учтиви отношения и запазени граници.