С какво ви дразнят свекървите? – 166

  • 29 483
  • 752
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 25 592
В духа на темата - защо обичащото дете да се грижи за родителите си? Ако не се грижи пряко, обича ли ги? Ако не се грижи, защото няма възможност или желание, значи ли, че ги мрази?
Изобщо защо се очаква кравата да суче от твоето в някакъв етап от живота си?!
Имоти, земи и каквито и да било дарени, подарени и завещани придобивки не бива да се обвързват с гледания и услуги. Работили сме, купили сме жилище, естествено че детето ще го наследи. Да, вероятно ще е след нас, защото нямаме друго, в което да живеем (дай Боже да имаме като остареем), но нужно ли е цял живот да дава и да ни се кланя, защото ще получи нещо в замяна?! Абсурдно ми е това мислене и колкото и да искам, не мога да го възприема...

Явно си далече още от този етап и това е прекрасно, но причините са чисто възрастови и неизбежни.

Иначе да, имоти, земи икаквито и да е дарения не бива да се обвързват с гледане и услуги. Такова разпределение се прави, когато има повече от едно дете и повече от един имот и то обикновено с цел по-скоро грижа върху имота, отколкото върху родителите, която нормално е да  бъде разпределена между децата справедливо.

# 421
  • Мнения: 4 605
С родителите си съм далеч, но около мен имаше доста възрастни роднини, някои се грижеха сами за себе си, други бяха в хосписи и домове. Никой не е имал очаквания към децата си да се разкъсват между живота си и тях. Вероятно затова и не мога да го възприема.

# 422
  • Мнения: 22 836
Много ясно, че сега ни изглежда лесно и весело. Кой знае как ще изперкаме на 80 и какво можем да причиним на близките си?

# 423
  • Мнения: 7 783
Е дай тогава да слугуваме сега, защото някой ден може да изкукаме. Айде не Grinning
А и се надявам да съм научила дъщеря ми да поставя разумни граници и да ме озапти, ако прекалявам.

# 424
  • Мнения: 673
Надявам се да мога да се грижа за себе си до края /и майка се надяваше/. Но ако не мога, вярвам, че дъщерите ми ще се погрижат за мен, нищо че са далече. Не очаквам да стана приоритет номер 1, но да подберат подходяща форма на обгрижване, да контролират, доколкото могат, изпълнението, да се чуваме - "да". Защото попадането в добър хоспис/дом или изваждането от кошмарен такъв не се случва от само себе си и често старият човек не е в състояние да се справи.

# 425
  • Мнения: 14 633
Само някой, който не се е сблъсквал с това да търси хоспис и всичко съпровождащо това, може да си мисли, че това не е пряка грижа.

# 426
  • Мнения: 7 855
Няма да коментирам конкретно казуса на авторката, тя помоли вече да приключим темата, но по-общо мога да кажа, че това е често срещана ситуация. По-мекото и чувствително дете се юрка като вол напред назад, а другото все е заето, сега не може, то няма, дадено му е "по-малко", а понякога реално двойно повече, и тн. В действителност то просто е по-чепато и не се навива.
Истината е, че хората имат навика да се качат на главата на този, който е навит да му се качат.
Ако изначално не им се изпълнява веднага всеки каприз изобщо не свикват на това, и няма как да го приемат за даденост.

# 427
  • Мнения: 24 676
Има свикване,  има и  отвикване ,просто става като няма страх.

# 428
  • Мнения: 13 610
С родителите си съм далеч, но около мен имаше доста възрастни роднини, някои се грижеха сами за себе си, други бяха в хосписи и домове. Никой не е имал очаквания към децата си да се разкъсват между живота си и тях. Вероятно затова и не мога да го възприема.
Това е най-големият кошмар и страх на възрастните хора, да попаднат на такова място. За България говоря, нямам поглед върху други места. Рядко има някакво приемливо място, а където има е много скъпо, непосилно за доходите на възрастния и за децата му.
А има и временни състояния, напр един счупен крак при възрастен и за дълъг период от време се изисква най-малко някой да му пазарува. Обратимо състояние, но има период на обгрижване.
Мисля, че трябва да има някакъв баланс между личен живот на децата и помощ към възрастните родители. На капризи гевезелъци на възрастните трябва да се слагат категорични спирачки, но и да се отказва напълно помощ също не е човешко.

Ясно е, че има обективни причини, често децата са на хиляди километри и не могат да са в помощ на възрастните. Затова е най-логично, според мен възрастните да не бързат с "разпределение" на имоти, а да имат някакъв ресурс, с който да покрият разход за грижи. Напр жилище, което е собственост на възрастния, да се продаде на странично семейство срещу издръжка и гледане при достатъчно осигурителни клаузи за възрастния и оставане в дома му. И много други варианти има.

# 429
  • Мнения: 3 832
Няма продажба с ангажимент.

# 430
  • Мнения: 13 610
Няма продажба с ангажимент.
Не обикновена продажба, а прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, което е също един вид продажба.

# 431
  • Мнения: 3 832
Не, това не е вид продажба.
Продажба е когато прехвърляш собственост на имот, стока или услуга на друга страна срещу заплащане. Тогава не можеш да включиш клаузи за ангажимент.
Другите видове са дарение /безвъзмездно предполага се/, замяна, прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка или срещу ползване на упомената част, прехвърляне срещу опрощаване на парично задължение и прехвърляне чрез завещание.

Коментара е излишен, в този случай е намесен човешкия фактор.

# 432
  • Мнения: 24 676
Подробности - продава, плаща грижи като има пари. като няма - чака да ритне камбаната. Или има деца ,роднини да го гледат.

# 433
  • Мнения: 162
Моята свекърва от самото начало не ме харесва и още тогава постави ултиматум на съпруга ми да избира тях (негово семейство) или мен (чуждата). По стечение на обстоятелствата и странна случайност след има няма месец познанство, той избра мен и заживяхме заедно. От тогава са непрестанни нападки в какви ли не социални платформи, преди по-често вече по-рядко. Не ги канихме на сватбата, за раждането на детето им казахме след месец, даже не знаеха, че съм бременна. Моят мъж отдавна го преодоля, но за мен остана една празнота, разочарование и гняв. Опитах да затопля отношенията с покана за първи рожден ден на детето, тъй като не искам то да страда заради нашите разправии, но уви отново ултиматуми, заплахи и след тактичен отказ от наша страна, казаха че няма да присъстват, защото им е далече. Вие как се справяте в подобни ситуации, как успявате да се отървете от гадните емоции и чувства и да не ви пука?

# 434
  • Мнения: 439
Не можем да контролираме чуждите действия или чувства. gigato2, направили сте опит да се сближите, но отсрещната страна категорично е отказала. Детето рано или късно ще разбере каква е баба му само, просто се опитвайте да не говорите с подробности за свекървата пред него. Нека само си направи изводите, като порасне.

Общи условия

Активация на акаунт