Мъжете вечно в "търсене на себе си" и до колко са виновни жените, че ги търпят?

Типажът, който Ариел е описала, е точно първият ми мъж - за него все нямаше достойна работа. Живяла съм с такова чудо. Оправия друга, освен раздяла, няма.

Само дето аз мисля, че този тип мъже съвсем не са такива от самото начало, а стават такива с времето иначе нямаше как да ги хареса някоя жена или жената, която ги хареса не е такава, каквато те харесват.
Поне в моя случай с двамата, които познавах в началото демонстрират положение - коли, излизане, ресторанти … насочват се умишлено към жени също с положение. Като мине ухажването и като видят, че жената е сериозна и изведнъж дърпат назад и се почва - шефовете са лоши, работата е гадна, бизнес ще почват, нова работа ще търсят. И жената нали е увлечена и нали той до скоро е бил ларж започва тя да ги издържа докато не се усети, че нито бизнес ще се почва, нито нова работа. Все пак неслучайно са избрали по-сериозна жена с положение и тя им бие шута.
Иначе класически мунчо, който докато е безработен омайва жена, че и семейство и деца създават, не знам как става. Те тия лъхат отдалеч.

През останалото време тя също е свободна и си прави каквото си иска. Едва ли я ползва за секс, а тя стисва зъби и прави безплатен секс с него за тиквен медал. На нея така и харесва. С повечето ми гаджета имах точно такива връзки, защото и аз, но и те, точно това искахме. Показателно е, че са заедно и никой не си тръгва. Значи точно така им харесва в този момент.

Да, и аз съм озадачена как така се наемате да преценявате хорските отношения отстрани без да сте в кухнята им – главите, домовете, как се държат и си говорят насаме.

И аз това викам. Каквооо?

Искаше да правим семейна терапия жената. Викам каква семейна терапия, моля ви се. Ние от няколко месеца се разделихме и аз съм обяснила защо, и че е окончателно. Това не са проблеми в двойката, това е финал.

То в такъв случай и двойка не е вече.

Пеперуди в стомаха и бръмбари в черепната кутия.

Виновни сме жените, ако допуснем това търсене да се превърне в оправдание за каквото и да е..

Къв хубавец, кви пет лева! Как въобще можа да го напишеш това нещо?! То направо е срамно да се дава такъв пример. Че и не били грозни. Голямо превъзходство има мъжката красота, явно.

Мъжът на позната беше много голям директор на предприятие, което се оттегли от БГ. След което, той търсеше само директорска работа, ама цели 7 г. не успя да я намери. Тя поемаше всичко. Накрая след голям скандал той започна работа като охрана в магазин  на минимална заплата. След година, обаче, намери познати и го поканиха на работа по специалността и то на мениджърска позиция в голяма търговска верига. Сега се видя в пари и се наду отново. Ходи си по почивки и екскурзии сам, а жена му си седи тук и бачка. Делят си парите е къщи, той да се мине.

А жена му продължава да бъде с него и търпи всичко това, защото?

Вероятно защото са много години заедно, знам ли.

Мисля, че има причина описаните от авторката мъже да привличат жени. И тази причина е, че те демонстрират непокорство, нахаканост, въображение, желание за действия и за промени, даже за революции. Това няма как да не привлича. И когато, обаче, сметките започнат да чукат на вратата, тогава романтизмът започва да се изпарява.

Ако подобни връзки са започнали на здрава основа и имат потенциал, струва си двамата да се подкрепят взаимно, поне за разумен период от време. Много хора в момента разчитат на някоя далаверка или тарикатлък, от които да се появят или са се появявали в началото колите, дрешките и някои по-лъскави неща... Но с далаверка и тарикатлък, ясно е за всички, не може вечно да се живее.

Все пак, някаква подкрепа, да се даде някакъв шанс, според мен може да има смисъл. Може скоро да се отвори нова далаверка или нещата да потръгнат. И и винаги е интересно да се живее с тръпка, адреналин, дори "на ръба".

При добри/ продължителни връзки може за няколко години единият да е относително добре финансово, после ролите могат да се сменят.

Дори и провалът, дори и фалитът понякога може да носят чар, ако животът е живян наистина с тръпка...

Реални неща пишеш, приятелю, но ще допълня и аз някои размисли.

Много зависи кой с каква нагласа е.

Принципно си има хора за връзка, за брак, за "дейтване", но пък това "дейтване" по презумпция уж би трябвало да доведе до връзка, ако двама се мачнат и им е добре заедно.

Тарикатлъкът и далаверките, както пишеш са до време, а такива пари се харчат изключително бързо и без да се мисли, без перспектива.

Никога не съм си падал по такива неща, мозъкът и съзнанието ми са програмирани по съвсем различен начин.

Обичам сигурност, спокойствие и независимост.

Относно "шансовете", и аз съм на това мнение.
Хората нямат търпение да отделят нужното време да се опознаят наистина, да си го дадат това време колкото е нужно.
Не всеки си заслужава, но със сигурност през времето и всичките запознанства и отношения почти всички са изпускали някакви шансове със свестни и адекватни хора, поради предрасъдъци, промит мозък, и т.н.


Съгласен, но вече в установени отношения по-скоро това би могло да се случи, двамата да се обичат наистина.
Аз щом съм решил, че съм с тази жена, съм с нея, и в добро, и в зло, нека е само в добро, и правя, каквото от мен зависи, но ако дълго време куцат нещата, се появява напрежение, което разтуря.

След една възраст, когато и двамата все пак имат нещо, смятам, че най - удачното е, ако решат да са двойка, просто да "обединят активи" и да си живеят живота, без да се гледа кой какво, никой не е опрял до другия за съществуването си, аз с такива жени не съм бил, и навярно ако ми се случи, през периода на "нямането й" ще направя така, че да има, рамо, с което тя да стане независима, а не да й давам кеш за червило и превръзки.
Това е подкрепата, поне така я разбирам.

Във фалита няма тръпка.
Ако говорим да си го докарал да нямаш пари за хляб (не ям, но фигуративно) и да си платиш тока, говори за лоша финансова култура, липса на дисциплина и неграмотност.

Горното важи особено сега в 2025 г., когато работа има всякаква, за разлика отпреди години, когато нямаше и храна в магазините.

Единственото нещо, което винаги бих оправдал и е най - неприяното, е да не дава Господ да го закършиш със здравето, защото тогава става мракобесието, проличават си много неща в отношенията, и като цяло животът може да свърши.

Затова уважавайте се и се обичайте.

За щастие и късмет, може би срещам приятни и прекрасни жени напоследък, не че не съм знаел, че ги има.