Приятели след 30

Казах естествено, ми вика намери си и ти, ще се пиша с когото искам, когато искам.

Абсолютно е прав, не я подстрекавайте да се кара с него. Нека да си има приятели. Хубаво е. Наистина мъжките приятелства често са по-истински. Женските са само за парлама и злоба и завист.

Няма ли как да си станеш приятелка с жените на приятелите на мъжа ти? Те не излизат ли? Виждате ли се? Само коч компания ли са?

Приятелите на мъжа ми повечето нямаха жени преди години, но с времето се задомиха и сега аз съм приятелка и с тях. Излизаме си, виждаме се. Даже като ни канят някъде на гости все на мен звънят, айде идвайте на барбекю уикенда в нас, примерно. Ок, ще донеса баница.

В мъжките приятелства няма завист и сравнения коя какво има, независимо дали става дума за чанти, червила, дрехи, пари... или кариера, семейство.

Ако някой завижда за чанти и парцалки, значи е много, много елементарен. Богатството не е това. Истински големите богаташи не носят скъпа чанта в метрото, а в Монако. 😆

Даже не мога да си представя да държа такива хора около себе си. Имам приятелки от университета, били сме със стотинки в джоба и ходехме в стола на Ректората на СУ да хапваме, ако имаме време между лекциите. Пили сме бира/кафе по парковете, прибирали сме се с последен градски, като сме нямали пари за такси. Едната се омъжи за много богат мъж, другата за чужденец с възможности и води много различен начин на живот в чужбина. И нито са си повярвали, нито ходят със скъпи чанти и дрехи, които да си мерим. Не си гледаме коя е с айфон, коя е с друго. Като някоя се похвали за сватба, бебе, кръщене, апартамент, всички се радваме, празнуваме, черпим се. Една поляна ни дай, ще си занесем пийване и хапване, децата ще тичат около нас, а ние ще се забавляваме.

Имат си жени някои, но са доста по-възрастни от мен, всичките вече си имат приятелки, даже едната е приятелка с моята бивша приятелка, но с мен не е.
Имат си деца, говорят си, мен никой не гледа.

Не я подстрекавам да се кара. Зависи колко време прекарва на телефона той. Ама на моя приятелите си имат и те приятелки, така че не са постоянно на тел. Пращат си разни простотийки😀
Техните приятелки пък не се понасят една друга😀 а аз харесвам и трите😀
И все пак, с едната общувам, но по чат предимно, защото е постоянно командировки и не я хващам да е свободна когато и аз. С другите не стоят така нещата, те си имат техни приятелки, повечето вече имат изградени компании и си излизат с тях. Като съм предлагала излизания винаги ми казват еми може някой път и никога не идва този път.
Предлагала съм да излезем по двойки, но моя ме открехна тогава как не се харесват и отпадна това. Като правят общи събирания ходя и аз.

Хечи, аз съм така, въобще не ме интересува къде, ама какво.. за мен е било винаги важно да съм с човека. И с пари и без пари.. и в хотел и на поляната.. никога не съм имала претенции. Но винаги съм се съобразявала аз, с мен никога. Като предложа нещо все се отклонява. Ама ето, сега съм бременна към края и имам вече затруднения, помолих моята приятелка да се видим навън, тия дни не е жега, да не се забиваме в мола, отказа.
Няколко варианта й дадох, вкл и у нас, тя ме реже, че била с новия си и така.
Видя, че не ми е приятно и ми предложи за вчера да се видим, видях само стори как се прибира с колата си. 😀 толкоз.
Последния месец идва няколко пъти в града и сама предлага да се видим и сама ми отменя все.
Даже и извинявай не каза. Пък аз си отменям задачи, гледам да си почина, че да съм адекватна да се видя с нея, не сме се виждали от месеци.. а сега точно имам няколко дни до раждането и гледам по едно-две неща да върша из нас за подготовка, не ми стигат силите за повече.. по лекари ходя, изследвания, изтощена съм и все пак си я чаках😀 но някои като си намерят нов и изключват за външния свят.
Когато се прибирах в нашия град даже си ходех при нея да нощувам, мислех начини как поне веднъж в месеца да се видим, но като ми напредна бременността и ми се случиха разни неща и прекратих тези пътувания сама. Каних я няколко пъти, дори ММ го нямаше няколко пъти и имаше възможност да дойде при мен, до последния ден не можа да реши и да ми каже. А аз отказах на майка ми. И все пак прибирали сме се късно вечер и пак намирах време и сили да се видя с нея.
Чудя се сега дали да я подкача нещо или да оставя така нещата и да не се занимавам.

Това е малко странно да си пише с приятели, докато е с теб. По-скоро се чувстваш пренебрегната от него, отколкото да имаш нужда от приятели. То си е супер неуважателно и неучтиво дори да си с приятел само, и да си седиш на телефона и да пишеш.
След 30 имам нужда най-вече от семейството, но съм запазила приятелки още от първи клас, това са над 20 години приятелство. Просто се виждаме на няколко месеца веднъж, а преди да имаме семейства няколко пъти седмично.

След 30 си мислим, че приятелите не са толкова важни, колкото в 20-те, но идват 40+ и понякога разбираме, че приятелите могат да са повече от семейство.

Ако ги откриеш..

Някои остават за цял живот, с други се разминават пътищата.

С напредване на годините и живота срещаш и други, особено покрай общи хобита и социални кръгове.

Много хора срещат партньор, и покрай него се запознават с познат на познат и приятел на приятел, или приятелите на партньора стават и твои.

Аз така покрай една от връзките ми на едно събиране няколко семейства, се запознах с приятел, с който продължаваме да сме такива, а връзката е прекратена отдавна.

Други нямат нужда и не искат приятели, и 1-2-ма човека за раздумка са им достатъчни.

И има още едни, може да ги наречем "социални пеперуди", бъкани с хора, постоянно някъде, неоставайки и ден без компания и нещо да им се случва.

Аз така не мога. Имам нужда и да съм си и сам, и да презареждам батерии, както и да си правя неща сам.
Не винаги имам нужда от присъствие.

Но има едни хора, за които винаги съм на линия, и каквото и да правя, ако нещо има, тръгвам.

Относно отношенията връзка-приятели - > не трябва нито едното да влияе на другото.
Личният живот е приоритет дотолкова, доколкото няма липси, всичко е на 6 и цари хармония.
Но лично няма как някой да ми каже "няма да се видиш, виждаш, пишеш с еди си кой", просто абсурд, или да се следим, като пеленачета и тийнчета. Може би, защото моите хора са свестни, а приятелството иска и някакво поддържане, все пак да се виждате, и все пак моите са такива от много години, отпреди всякакви връзки.

Или успеете да се задържите, след като създадете семейство и решите, че вече не са толкова нужни, уж.

Или обратното, че ние не сме нужни

Точно, при мен много от необвързаните ми приятелки и приятели, просто прекретиха контакт с мен и се отдръпнаха още като се обвързах сериозно...

Или след като родим ... Бягаг като дявол от тамян, а ми се ще да повярват, че памперсите и пюретата са теми, които истински не искам са обсъждаме.