Фалшив лукс - марки, продукти и хора, които само изглеждат скъпи

Нямам нищо против това хората, които имат възможност, да купуват луксозни стоки на децата си. Имам против отношението на децата към останалите. За да имат те такова отношение, значи са усвоили такъв мисловен модел от родители и обкръжение. Ако родителите са също с такова мислене, няма как да очакваме да обяснят на децата си, че независимо от това дали имат скъпа дреха, техника или каквото и да е, не бива да го изтъкват умишлено пред останалите, защото не всеки има същите възможности. Това е елементарно възпитание, не мисля, че е кой знае какво, но се спестява много негативизъм - и от страна на по-бедните деца, които завиждат и се амбицират на всяка цена един ден да станат богати (тази амбиция разрушава живота впоследстве), и от страна на тези, които се фукат и хвалят. Хубаво, със скъп телефон за няколко бона си, ама недей постоянно го размахвай. И тук не говоря само за училище, ами и за университета, хора над 20 години се държат така. На мен ми е смешно, но имаше и колеги, които явно бяха по-лабилни и се измъчваха, плачеха, преживяваха го. не оправдавам и двете страни, но тези с парите, ако наистина бяха богати не само материално, но и душевно, щяха да се усетят кога да спрат. А те се хвалеха нарочно и демонстративно, за да смачкат останалите. Аз ги иронизирах, естествено, и се надсмивах вътрешно, няма как да позволя да ме смачка нещо подобно. Но пак казвам, има по-лабилни хора, никога няма как да знаем кое ще отключи нещо негативно у друг човек. В подобни случаи обаче е добре да се обясни на детето, че дори да има луксозни неща, не те трябва да изпъкват, а другите му качества. Защото ще се появят много деца, а после и големи хора, които ще използват порасналото дете само заради парите му.

Смешното е,че когато се представяте за такъв,какъвто не сте,накрая хората винаги ви го връщат тъпкано,защото не може да криете истината дълго време...

Я, ама чакай, ти говориш за бъдещето, теоретично. Като човек с големи деца да ти кажа - няма да ти се получи, в голямата си част няма да ти се получи.

Имам 1500 лв - купувам каквото реша на децата си за тях. Докато не дойда да искам от вас пари - до тогава е лично моя работа.


Спрете да се опитвате да възпитавате децата на другите, възпитавайте вашите си.


И как капацитетът на някой друг като родител трябва да ме ограничава мен, като родител, да купувам каквото реша? Винаги ще има някой с повече възможности. Хората не са равни, казвам го за пореден път.


И как да не го изтъкват? Някои неща са факти за някои деца, за други простото им споменаване е изтъкване. Примерно след ваканцията децата се питат - ти как изкара? Едно е било при баба си, друго в Приморско, трето - Бали/Малдиви/Тайланд. И оппа, вече е изтъкване. Ами не е, има деца за които са факти.

Не говоря теоритично, имам две деца и знам какво им купувам и позволявам ✌

Изобщо не споря, че е работа на всеки родител за какво си харчи парите и дали да купи Гучи на щерката - само казвам, че според мен не прави добра услуга, като поднася много и наготово.

С последния ти коментар съм съгласна - децата не са тъпи и виждат в какви домове ги канят за игра, кой къде почива и т.н. На мен ми е важно да ги уча да се отнасят с другите с уважение и нормалност, независимо дали става дума за много по-заможни, или много по-скромни съученици.

На колко години са децата ти? Давам ти шанс до към 2-3 клас.

Позна но ние не сме в България и имаме различна среда и училищни политики по отношение на смартфони, забранени са. На у-ще ходят с униформа и затова и меренето по материални неща е поозаптено.

Ама и това е до време. На моя приятелка, която живее в чужбина децата също са с униформи и без телефони в училище, но като тръгнат по моловете пак става ясно. Едното пазарува от Зара, другото от Вютон

Е, както обсъдихме, парите са си техни ✌ но пари на тийн за Вютон, от мен никога.

Това с униформите само на пръв поглед озаптява. Това с Малдивите/местното Приморско си остава.


Защото нямаш и за теб това са пари. Познавам хора (работила съм за тях) за които това са джобни пари за закуски.

Така е. Моето желание е да общуват с колкото се може повече “нормални” деца, независимо от материалното им положение. Тоест, без фиксации върху материалното независимо дали имат 2 или 200.

ТеоЙо, така казваш "ама ние не сме в България", че само мога да гадая как си ги представяш нещата в България.

От личен опит - изпробвано в 5 пловдивски училища - докато твоето, личното дете, което възпитаваш ти, не се интересува от 2 и 200, или от 2000 - НИКОЙ не може да го впечатли.
Имам впечатлително дете и невпечатлителни. Все аз ги възпитавам, ама това е предмет на друго обсъждане. Та, единия да му мяташ телефони, лаптопи, коли, изобщо не се интересува какво имат и къде ходят другите. И ако случайно му размяташ Малдиви - най-много да ти каже, че в Керамоти си изкарва по-готино.

Ми - и до характер си е, да ти кажа. Но явно и до възпитание, така че браво на теб!

Ако две деца отиват заедно в мола, едното да пазарува от Зара, другото от Вютон всъщност е много хубаво. Означава, че са приятели въпреки материалните различия, никой не е пренебрегнат заради това и са се приели каквито са.

Искрено се забавлявам с наивните представи, които имат дългогодишните емигранти за живота в България. Нищо де, вярвайте си, че тук ровим по кофите. Колкото до униформите, наистина ли някой вярва, че чрез тях може да се прикрие материалното положение на семейството, от което произхожда дадено дете? И хич не се забелязват неща като оформената прическа, здрави и бели зъби, дизайн на очила? Или пък очевидната допълнителна работа по образованието на детето чрез курсове и занимания? Или че от раждането си приема за даденост определени неща, които по-бедни хора оценяват като голям лукс?

Като изключим напълно липсващата естетика в продуктите на Balenciaga и че не разбирам защо са модерни, все пак сигурна съм, че поне част от локалните действително носят оригинални продукти на бранда. Останалите много искат да си вярват, че притежават "луксозен продукт". За мен основният проблем с фалшивия лукс се състои в това, че определени хора искат да се представят като представители на среда, към която не принадлежат, но с поведението си успяват да я компрометират.