Публикувана: 25 юли 2025, 22:57 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2025, 20:48 ч.

Споделянето с приятели

5 309
86
1

# 60 28 юли 2025, 16:55 ч.

Мнения: 8 459

Ние сме просто хора, които си държат храната в общ хладилник.
[/quote]

Е щом ви харесва така, добре.
Но, ние в нашата среда, първо се познаваме от много години, с някои вече над 20, второ сме си близки с повечето и си знаем житейския път, семейство, деца, и т.н
И трето, разбирам, че аз в такава като вашата среда- сервилна и суховата, няма да мога да работя дълго .
Добре че не заминах за Германия.
С такива сухари нямаше да мога да работя.
Просто отношенията са ни доста по- близки, от това да делим храната в общия хладилник.

# 61 28 юли 2025, 19:03 ч.

Мнения: 3 038

Цитат на: happy doc в нд, 27 юли 2025, 22:38

Мекичка, аз в тази ситуация веднага при затварянето на телефона, съвсем спонтанно ще кажа, за какво съм се зарадвала. То просто няма да мога да си скрия емоциите. И тогава колежките, ще се включат, кой с поздрав, кой нещо друго хубаво ще каже. Абе нормална човешка реакция.
Ти като не им кажеш, те да почнат да разпитват ли? Ми, това по не е редно.
Щом не казваш, може да решат, че не искаш и естествено, че темата се обръща.

Питаха, естествено, казах им. Казаха чрез зъби " ааа, супер " и демонстративно почнаха да говорят за друго. Това си им е маниер на тях - да те игнорират и да се правят, че не те забелязват. Аз си ги знам какви са и затова нищо не им казвам, но в случая ми звънна телефона пред тях и станаха свидетели на емоцията, която ме завладя. Всяко хубаво нещо, което се споделя в тоя колектив се възприема като самохвалство. Не знам как точно да го обясня, но при нас се смята за лош вкус да се хвалиш с децата си и да споделяш семейни работи. Един вид - какво толкова подскачаш, и ние имаме деца, и на нас се е случвало еди какво си, не си нещо уникално.

Последна редакция: пн, 28 юли 2025, 20:43 от мекичка*

# 62 28 юли 2025, 20:37 ч.

Мнения: 7 305

Цитат на: мекичка* в пн, 28 юли 2025, 19:03

при нас се смята за лош вкус да се хвалиш с децата си и да споделяш семейни работи.

Без да ти знам ситуацията на работа ти казвам, че не само при вас е проява на лош вкус. Нормално е да имаш някои по-близки колеги, с които да споделиш каквото и колкото си преценила. Но на повечето места не е нормално да си разказваш личните преживелици пред целия екип.

# 63 28 юли 2025, 21:27 ч.

Мнения: 2 986

Цитат на: Phloxx в пн, 28 юли 2025, 20:37

Цитат на: мекичка* в пн, 28 юли 2025, 19:03

при нас се смята за лош вкус да се хвалиш с децата си и да споделяш семейни работи.

Ние имаме една колежка, която много нетипично за германка си споделя ама всичко, включително какво са говорили с мъжа си.
Аз пък понякога се изкушавам да се похваля с детето и знам веднага, че попадам в категорията на лошия вкус. Просто не мога да се сдържа да не кажа, че детето ми с мигрантски произход е най-доброто в класа по немски 😆.
Вероятно при поколенията има промени. При нас най-възрастните най-често са склонни да споделят по нещо, особено бабите за внучетата. Младите все пишат домашни до късно, все е много трудно.

Ще допълня по повод не коментара на happy doc.
Хората в “нашата” среда си говорят на вие и след 20 години и го намирам за прекрасно. Това позволява на всеки един от нас да си върши работата професионално и клюките са сведени до минимум просто защото няма кирливи ризи за вадене. Освен това никой не се възползва да очаква услуги на приятелска основа и всеки се чувства свободен да си тръгне в края на работното време, а не на приятелска основа да върши чужда работа.

Последна редакция: пн, 28 юли 2025, 21:46 от Di Soleil

# 64 28 юли 2025, 21:44 ч.

Мнения: 9 277

Абсолютно е проява на лош вкус да се хвалиш с детето си или с каквото и да е семейно. Абсолютно е проява на лош вкус да говориш по телефона по лични неща на работното си място пред колегите си. Ние също си говорим на Вие.

# 65 29 юли 2025, 08:41 ч.

SF
Мнения: 25 384

Цитат на: BernardaM. в пн, 28 юли 2025, 11:15

Скрит текст:

Когато започвах работа, имах една колежка - контрол-фрийк. Тогава нямаше мобилни телефони, и всички разговори минаваха през служебните. Тази жена беше непрекъснато на телефона - говореше или с дъщеря си, или с мъжа си. Стана ли, изми ли си зъбите, закуси ли, пишеш ли си домашното по български, прочете ли си урока по история, приготви ли си чантата, обядва ли , харесаха ли ти чушките, облече ли се, тръгваш ли на училище, взе ли си ябълката, хайде целувки, и помежду всичко това - обаждания на бащата - тя се събуди, изми си зъбите, закуси, написа си домашното, ти кога ще свършиш, какво ще купиш, какво да сготвя, кога ще се прибереш...
Без да съм ходила у тях, знаех всичко къде им е, какво имат, какво нямат - е няма такава досада.
И тогава се зарекох, че никога и при никакви обстоятелства няма да досаждам така - нито на колегите си, нито на бъдещите ми мъж и деца. И удържах на думата си Wink

От такива споделяния ми става лошо. Години ми трябваха, за да се науча да филтрирам познатите си, които общуват по този начин. Дай да се видим, дай да се видим, не сме се виждали, имам да ти разказвам... И като се видим, се започват разказите за зъбите и домашните на дъщерите. Тя си мие зъбите и спи, не бърза, не се облича, не яде чушките, баща й нехае, не й прави забележки, и той си мие зъбите по 5 минути, сега за сватбата ще купува розова риза, ама кой мъж носи розови ризи!!!
И не намират време да ме питат как съм.
Вече се опитвам да спирам прозявките, но човекът, когато е прост и няма какво друго да разкаже, освен денят на дъщеря си от събуждането до лягането, включително и интересното голямо междучасие, не се усеща и не умее да смени темата.

# 66 30 юли 2025, 19:37 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 1 003

Интересна тема.
Аз съм доста откровена - когато е радостно, искам да споделя радостта; когато е болезнено или трудно - трябва да се даде гласност и на тези чувства и емоции, защото са част от живота. Няма да се обадя да разказвам на никого, но и не крия.
Близки, приятели, колеги - питам как са и наистина ме интересува отговорът, особено в тежък за човека период.
Трудно ми е да се доверя на човек, който пази щастието в тишина ( 🙂 ) и не споделя къде/какво работи, щастлив ли е със съпруга си и пр. и накрая уж сме приятели, а не си знаем важните неща.
Съдбата обича смелите.

# 67 30 юли 2025, 19:39 ч.

Мнения: 24 348

То може да си смел и без да знае целия свят. Даже по-добре не.

# 68 30 юли 2025, 20:03 ч.

Варна
Мнения: 38 445

Аз пък не разбирам криенето на добри новини. И не говоря човек да се хвали, а да сподели без парадиране. Животът е толкова непредвидим, често труден и с проблеми, че всяка една добра новина, дори да не ме засяга пряко, ме кара да се чувствам една идея по-добре. Ненавиждам като отворя новинарски сайт и да ме засипва само негативизъм. Трябва да се дава гласност на доброто.

# 69 30 юли 2025, 20:05 ч.

Мнения: 14 204

Все пак може и е нужно да се скрие един тип добра новина – че сте спечелили джакпота от тото-то. Yum

Да се скрие временно...

# 70 30 юли 2025, 20:33 ч.

Somewhere beyond the moon and stars
Мнения: 1 003

Цитат на: BasilA в ср, 30 юли 2025, 19:39

То може да си смел и без да знае целия свят. Даже по-добре не.

Не целия свят, разбира се. Темата е за приятели, с които си имаме доверие.

# 71 31 юли 2025, 10:37 ч.

София
Мнения: 44 826

Аз се научих да се пазя на работа, че имаше две колежки, които само чакаха някоя лична информация, независимо дали положителна или отрицателна, да я използват срещу мен.

# 72 31 юли 2025, 10:49 ч.

Мнения: 14 204

Цитат на: Rockstar в чт, 31 юли 2025, 10:37

Всъщност от шефа трябва да се пазиш,ако той вярва на клюки...

# 73 31 юли 2025, 11:01 ч.

София
Мнения: 44 826

На практика нямам шеф. Има някакво ръководство в офиса, ама ги виждам много рядко.

# 74 1 авг. 2025, 14:53 ч.

Мнения: X

Работя върху това, да споделям по-малко за проблемите си, а повече да се концентрирам върху бъдещи планове и мероприятия с тях, както и върху теми, интересни за всички.
Споделянето също има своите здравословни граници, това разбрах, когато осъзнах, че прекалено се "изливам" и товаря с лични преживелици приятелите си, а не съм запозната с ключови моменти от настоящото им битие.

Препоръчани теми

Странни отношения

Дете на около 2 г. с проблемни родители.

Загубих всичко в живота си.

Бивш мъж, приятелство!

Причина:

Причина: